Въпросът „Какво да се прави?“ се заобикаля, за да не се пита после „Кой е виновен?“

Всичко може да се очаква от невменяеми, водени от душевно болни

Няколко години след разпада на социалистическия блок, въздигането на САЩ за хегемон и ЕС на величествен пиедестал, там се появиха прогнози, че скоро ще поемат по пътя на СССР към саморазпад. През 1994 г. и „168 часа“ писа, че „левите и десните партии ще допуснат стрелба по демокрацията“. Елитите имат силни властови позиции, но имат тежки отговорности и грехове пред управляваните. Усещат се разклатени, а за оцеляването си не разполагат с демократични средства. Остават недемократичните, прилагат се все по-често. ЕС все повече заприличва на ЕССР.

Военно-политическият съюз НАТО шумно скърца и трещи по шевовете. Дрънчи заплашително с оръжия, увеличава военните си бюджети за още, но политическата дезорганизация не може да се скрие. Съмненията, че на много важната за алианса Турция вече не може сериозно да се разчита, са основателни и подкрепени с факти. Президентът на ядрената Франция Макрон държи на крайно тежките си думи, че „преживяваме мозъчната смърт на НАТО“, Европа стои на ръба на пропастта, а на САЩ съюзниците вече не могат да разчитат да ги защитава“. Катастрофично!

С нарастваща сила и ускорение в мозъците на победилите в Щатите и Европа ляво-десни либерали се завихря въпросът „Какво да се прави?“. Появи се още през 90-те години, но разумен отговор не се предложи. Не се организира обсъждане, дори обозначаването на въпроса на официално ниво не се допусна. Край на историята, победният поход на глобализма е неудържим, либералната революция няма алтернатива! Както често е бивало, драматичният въпрос се заобикаля, за да не се постави неизбежният - „Кой е виновен?“.

Заради нетърпимо болезнените отговори във въображението на властимащите неолиберали и обслужващия ги пропаганден пояс. Особено за ресурсно осигуряващия ги финансов капитал. Без верните отговори на въпроса „Кой“ не е възможно решаването на „Какво?“. Деструктивните процеси обаче не спират, а се разширяват и задълбочават навътре в лагера на „окончателно победилите“. Налага се назначаването на външни врагове и вътрешни виновници. Напред по пътя на тоталитаризма! Под знамена с цветовете на дъгата, въоръжени с „единствените ценности“.

По леко осъвременени модели, прилагани по времето на агресивните национализми, достигнали върховни успехи с фашизма и национал-социализма в повечето европейски страни. С множество елементи, типични за съветския болшевизъм и китайски маоизъм. В основата на европейските и азиатските практики лежи обединяващата троцкистка теория за перманентната революция и насилственото налагане на глобализма без оглед на жертвите. През 1914 г. именно Троцки предлага създаването на Съединени Европейски Щати, обсъждана и днес тема в ЕС.

„Аз не съм евреин, аз съм интернацио­налист“, казва той. Днес думата е заменена с глобалист. И Сорос като Троцки е такъв. У нас за 30 г. от осем премиери трима са същите. Още няколко цитата от този интернационалист: „Най-безспорната черта на революцията е пряката намеса на масите в историческите събития“ - вярно е обратното - масите са потърпевши. Както е и при либералната лъжедемокрация, при която демосът не властва, а само участва в своя вреда в някакви събития, манипулиран от хитри елити.

„Чукът троши стъкло, но кове стомана“ - натрошиха много милиони съдби, не се получи стоманеният строител на комунизма. Не се получава сега и атомизираният безполов и безроден индивид, но чукачите не спират да млатят и коват. „Терорът става абсолютно необходим“ - ето го „червеният терор“ след 1918-а в Съветска Русия, „Нощта на дългите ножове“ и Операция „Колибри“ на Хитлер през 1934-а, „Културната революция на Мао след 1966-а.

Тогавашните форми са освежени посредством „меката сила“ през медиите, културата, социалните мрежи, НПО-та на Сорос, точковото влияние и активните шпионски мероприятия. Резултатът обаче е същият - геноцид. Макар днес да се провежда главно чрез влудяващо влияние върху умовете на масите. „Случва се да се побъркат до невменяемост отделни хора, но ще стане още по-лошо - цели народи ще се побъркат до невменяемост“, пише Достоевски.

Позна геният! Обясни и защо: „Ако няма Бог, значи всичко е позволено“. Репресиите върху руското православие са чудовищни, такива са и по отношение на будизма в Монголия и Китай през XX в. Католицизмът перфидно се потиска в Европа, сегашният папа нехае, вече го наричат еретик. Под непрестанни удари днес е Православието в Източна Европа, най-активно съдейства т. нар. вселенски Вартоломей, по същество разколник.

И както е казано в комунистическия химн „Интернационала“: „Държавата ни угнетява - законите са против нас... Но стига толкова търпение, ний старий свят ще разрушим. “ Долу държавите, не важат законите им за неолибералите! Кои са посочени за угнетени? Най-общо малцинствата, различните по някакъв реален или измислен белег. Те са ударната маса за разрушаването на държавите, обществата, семейството. Чрез насилие се рушат общите правила и традиции за успешно съжителство, единните представи за делници и празници.

Обществото е кулутрно единство, в него е ясно кой е свой, а кой чужд. Неолибералите са чужди и при това са жалко малцинство, макар и с премного властови инструменти, осигурени от финансовия и транснационалния капитал. Ето пак Троцки: „Ако си отидем, така ще затръшнем вратата, че цяла Европа ще потрепери!“. Днес увеличават примесите от чуждото и враждебното чрез заблудите за мултикултурност и толерантност. За да потиснат рефлексите за самосъхранение, установяват беззаконие при вкарването на нашественици от Азия и Африка.

Както преди болшевиките и хунвейбините, неолибералните партии и политици не си спират пред нищо. От страх от възмездие преди всичко, за предателство и геноцид присъдата е ясна. Значи от същото - още повече! Да се свали колкото може повече раждаемостта сред коренното население е особено важна задача. И ето: гейбракове, смяна на пола, много полове, промиване на детски мозъци. Повече престъпност, още мигранти,, пълна несигурност, култура за бездетност във вид на childfree. Нуждаем се от повече психиатрични клиники, заяви Доналд Тръмп.

В TMIN Майкъл Снайдър пише: „Решихме, че Бог не е важен... Изместихме акцента от семейството, вярата и патриотизма и вместо това станахме крайно „аз-центрирано“ общество... Нашата много нещастна нация бързо става още по-нещастна... Смъртността от отчаяние далеч надхвърля всичко, видяно в Америка от началото на XX в... Решихме, че децата не са важни, сега нашият прираст на населението е отрицателен и една трета от всички американски деца живеят в семейство без баща...

Самоубийствени „европейски ценности“. Перманентен натиск от Вашингтон и Брюксел за прокарване на Истанбулската конвенция и Закона за социалните услуги. Отскоро и на „Зеления пакт за Европа“, който също би имал геноцидни последствия в страните от ЕС. Неолибералният фашизъм в Америка и ЕС се отличава от предишните му форми главно с това, че е насочен не само навън, а навътре към изтребване на собствените населения. Точно според троцкисткия модел. Който и сега, както тогава в СССР и Китай, неизбежно води до икономическа криза и разруха.

В страните от ЕС пречат националноотговорните сили. Пак Троцки: „Трябва безпощадно да се избиват руските националисти!“. И не само руските. Знаят либералфашистите откъде ще им дойде. Друг съюз е виждал през 1849 г. Юго, не ЕС: „Ще дойде ден, когато всички нации на континента без да губят отличителните си черти и великолепни своеобразия ще образуват европейско братство“. Нациите, не индивидите. Помежду си, а не с друговерци и чуждоземци.

Без НАТО неолибералите не виждат как още известно време могат да държат поне в относително подчинение народи с различни интереси и ценности. Без плашилото и едновременно обекта за агресии Русия не става. Тя пречи, дразни и най-вече плаши западните европейски страни със самото си съществуване. Особено британците, англоамериканците. Дружни европейски войни срещу нея под водачеството на Карл XII през XVIII в., на Наполеон през XIX-и и Хитлер през XX-и. Непрекъснати са санкциите срещу Руската империя, СССР и РФ днес.

По измислени поводи, без факти, с голословни обвинения, но злобно и натрапчиво. Колкото повече издишат неолибералните балони с конвенции и „ценности“, толкова по-агресивни стават политолигархиите им спрямо Русия. Която все пак не е „газова империйка“ и с „разъсана на парцали икономика“. Според публикация в U.S. News в класацията на най-мощните държави в света, оглавявана от САЩ, Русия е посочена като втора, а Китай е на трето място.

Наистина либералфашистите могат и да затръшнат вратата не само на Европа, всичко може да се очаква от невменяеми, водени от душевно болни. Нищо не е по-страшно от активната глупост, прав е Гьоте.