Главен инспектор Дарин Димитров е началник на полицейския участък в Хитрино, бил е сред първите спасявали хора в поразеното село, познава всичките му жители и знае колко са обезпокоени, че седмица след трагедията все още са далеч от домовете си. Самият той всеки ден е в Хитрино със служителите си, за да патрулират.

"Нашето дежурство започва след подробен инструктаж от ръководството на РУ-Шумен. Поставят ни се конкретни задачи кой в коя зона ще бъде, важно е недопускане на външни лица в охраняваните параметри. Нашата основна задача е да наблюдаваме частни и обществени сгради. Бдим за домовете на хората, евентуално търсим пушек от комини, с цел някой да не се е промъкнал по някакъв начин. До този момент не е констатирано проникване на външни лица в периметъра на село Хитрино. Вече една седмица, при нас не е постъпило и оплакване за извършено посегателство спрямо къща, магазин или пък други обществени сгради. До този момент сме успели да опазим на 100% имуществото на хората и смятам, че така ще бъде до края на блокадата", гарантира полицейският шеф. Сигурен е в служителите си, защото изкючително добре познават всяка улица и къща в селото и са ангажирани и емоционално с трагедията. "Живеем с болката на хората, живеем с тяхната мъка. Ние сме почти от първия момент с тях. Непрекъснато. Аз влязох някъде час, час и нещо след взрива. Изваждахме хора, помагахме на ранени заедно със спешна помощ", разказва Димитров.

За охрана на селото има и служители на съседни дирекции, на жандармерия, които още от първия ден се сменят. Има почивки, дава им се храна, топли напитки, в това отношение сме осигурени отвсякъде, казва полицаят.

И най-важното - никой до този момент не се е оплакал, всички са съпричастни! Нощем температурите са минусови, в петък вечерта пазнаха до минус 8.

Явор Йолов, дежурен пеши полицай в Хитрино, уверява, че обхождат къщи потенциално застрашени от мародерства. Тежи му като гледа руините, защото знае с какъв труд местните са съградили домовете си. Повечето са работили в чужбина и са се лишавали с години. "Ако кажем, че на нас ни е лесно.. И ние сме хора. Но човек преодолява личните несгоди и се старае да бъде максимално полезен, защото това ни е работата. Най-трудно е да приемеш, че хора, които уважаваш, с които си бил приятел, вече ги няма. Шокът е голям…"