Брюксел очаква БВП на страната да се увеличи с 3,9% и 3,8% през 2017 и 2018 г.

Постепенно се коригират натрупаните преди кризата дисбаланси

Eвропейската комисия (ЕК) представи есенната си прогноза за развитието на икономиките в Европейския съюз (ЕС) в средносрочна перспектива. Очакваният реален икономически растеж е съответно 2,3% и 2,1% през 2017 и 2018 г. В Германия, Италия, Испания и Обединеното кралство се очаква леко забавяне на икономическия растеж през следващата година, като единствената от големите икономики с по-висок темп през 2018 г. се очертава да бъде Франция.

Тези прогнози се обновяват по няколко пъти в годината. Подготвят се зимна, пролетна и есенна версия, които отразяват наличните данни до момента и могат да бъдат ревизирани при промяна в конюнктурата. Те са продукт на ЕК, но се провеждат консултации с правителствата и централните банки на съответните държави и поради това рядко се отклоняват значително от официалните прогнози на националните институции. Разликите биха могли да произтекат в по-голяма степен от актуалността на използваните данни, отколкото от коренно различно виждане за съответната икономика.

По тази причина оптимистичните очаквания в прогнозите трябва да се съчетаят с други документи на ЕК, например задълбочените прегледи на икономиките във връзка с процедурата по прекомерни макроикономически дисбаланси, за да се състави по-реалистична картина на текущото и очакваното им състояние.

Европейски съюз

През 2017 г. икономическата активност в ЕС се ускорява, което е в синхрон с останалите развити страни по света. Нарасналото външно търсене стимулира инвестициите, докато частното потребление запазва темпото си, като по този начин вътрешното търсене е по-добре балансирано.

Добрата новина е, че всички отделни икономики, включително и гръцката, се разширяват, като важен фактор за това са трудовите пазари. Постепенно се коригират натрупаните преди кризата дисбаланси, а процесът на дългосрочна конвергенция на доходите продължава. Създават се нови работни места, а безработицата в ЕС се очаква да спадне до 7,3% през следващата година.

Въпреки това различията в отделните страни остават сериозни. В някои от тях безработицата все още остава висока (Гърция, Испания, Италия, Кипър, Хърватия), докато в други пазарът на труда е затегнат и това поражда бърз растеж на заплатите (Румъния, Литва, Латвия). Някои икономики са над потенциала си (Латвия, Литва, Естония, Словения), което в съчетание с бум в цените на недвижимите имоти е индикатор за прегряването им.

Възстановяването остава непълно и нетипично. Свиването на задлъжнялостта на публичния и частния сектор влияе върху съвкупното търсене, като инвестициите са недостатъчни. Инфлацията все още е ниска, което отчасти се дължи на слабия растеж на работните заплати. Той до голяма степен отразява бавното нарастване на производителността на труда. По-бързото нарастване на заплатите би било признак за по-устойчива икономическа експанзия, тъй като би подкрепило частното потребление и би ускорило инфлацията.

От ключово значение за по-нататъшното възстановяване е състоянието на публичните финанси. Необходимо е да се осигури устойчивостта на държавните дългове в средносрочен период, без това да застрашава растежа и заетостта. Обръщането на тенденцията за забавяне на растежа на производителността изисква подобряване на образованието и професионалното обучение, стимулиране на иновациите и по-ефективно функциониране на продуктовите пазари.

Състояние на най-важните икономики за България

Най-голямата икономика в Европейския съюз - Германия, расте стабилно и дисциплинирано. В период на подем там се реализират бюджетни излишъци. Реалният растеж се очаква да надхвърли 2%. Нормата на безработица е под 4%, което отрежда на Германия второ място в ЕС по този показател след Чешката република. Въпреки че темпът на растеж не е висок, той изглежда устойчив и позволява свиването на държавния дълг спрямо БВП. Очакванията на ЕК са, че през 2019 г. този показател ще се понижи до 57,9% от БВП. По този начин за първи път от 2002 г. насам Германия ще изпълни критерия за държавния дълг, който не трябва да надвишава 60% от БВП.

Прогнозният растеж във Франция, втората по големина икономика в ЕС, от 1,6% и 1,7% съответно за 2017 г. и 2018 г., е окачествен като солиден от Европейската комисия. Нормата на безработица се очаква да се понижава, но въпреки това ще остане 9,3% през следващата година, като ще превишава средната за ЕС от 7,3%. Същевременно бюджетният дефицит ще се свие до 2,9% от БВП, тоест малко по-нисък от максимално позволените 3% от БВП. Държавният дълг ще бъде 96,9% от БВП, като продължи значително да надвишава прага от 60% от БВП.

През 2017 г. възстановяването на италианската икономика се засилва, подкрепено от инвестициите и износа. Въпреки това реалният икономически растеж през 2017 г. и 2018 г. ще бъде съответно 1,5% и 1,3%, т.е. най-ниският в ЕС. Заетостта продължава да нараства, но безработицата остава висока, като през 2018 г. ще достигне 10,9%. Бюджетният дефицит се очаква да бъде в рамките на позволените граници. Това ще позволи леко понижение на държавния дълг до 130,8% от БВП и ще продължи да поражда опасения относно устойчивостта на този показател.

България

Очакваният според ЕК темп на реален икономически растеж в България през 2017 г. и 2018 г. е 3,9% и 3,8%. По този показател страната се нарежда на девето и пето място за съответната година сред 28-те членки на ЕС. Според растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението обаче за посочените години България би се наредила на шесто и четвърто място в ЕС.

Определеният като стабилен от ЕК растеж в страната се подкрепя от засилването на вътрешното търсене. Основните източници са частното и правителственото потребление, както и частичното възстановяване на инвестициите. Приносът на външния сектор се очаква да се понижава поради изпреварващия растеж на вноса спрямо износа. Така през 2017 г. този принос ще бъде нулев, а през 2018 г. ще е 0,1 процентни пункта.

Темпът на инфлацията се ускорява, като периодът на понижение на цените, стартирал през 2013 г., вече е преминат. Годишната инфлация през 2017 г. се очаква от ЕК да е 1%, докато през 2018 г. ще достигне 1,5%. Възможно е тези стойности да бъдат надхвърлени. Факторите за това ще са вътрешното търсене, повишаването на административните цени на комуналните услуги и покачването на цените на енергийните ресурси и на суровините на международните пазари.

Нормата на заетост се очаква да се повиши, но със забавящ се темп. Това допринася за по-ниска безработица, която в края на 2018 г. ще достигне 6% и ще продължи да бъде под средната в ЕС. Освен това заплатите ще нараснат в номинално изражение съответно със 7,8% и 8,3% в резултат от ограниченото предлагане на пазара на труда. Големият дял на неактивните лица на пазара на труда, високият процент на дългосрочна безработица и ограниченото включване на младите хора, са основните пречки пред гладкото му функциониране. Липсва ясен механизъм за определяне на минималната работна заплата, което допринася за несигурност. Несъответствията между търсени и предлагани умения по сектори и региони също представляват предизвикателства.

Според ЕК състоянието на публичните финанси е добро. Консолидацията на бюджета се случва по-бързо от техните очаквания, още през 2016 г. Растежът на приходите в резултат от благоприятното развитие на икономиката ще компенсира по-високите публични разходи за заплати и пенсии. Така на начислена основа се очаква през 2017 и 2018 г. да се реализира балансиран бюджет. При предвидени ограничени емисии на държавен дълг това ще допринесе за намаляване на относителния дял на дълга в края на 2017 г. до 25,7% от БВП и до 24,3% през 2018 г. По този начин България ще запази третото си място в ЕС по този показател, след Естония и Люксембург.

Бавните административни реформи и слабостите при държавните поръчки продължават да влияят негативно върху ефективността на публичните разходи. Някои законодателни и институционални промени са стъпки в правилната посока, но мерките за въвеждане на електронно управление все още са бавни и не могат да предизвикат желаните резултати. Забавени са реформите по отношение на малките и средните предприятия, чиито достъп до финансиране все още не е адекватен на нуждите им.

Въпреки някои подобрения предизвикателствата пред бизнес средата продължават да пречат на инвестициите. Възприятията за корупция, слабите институции и нестабилната нормативна уредба продължават да предизвикват притеснения. Така според прогнозата на ЕК едва през 2018 г. размерът на инвестициите в реално изражение ще достигне този от 2015 г., след резкия спад през 2016 г. В относително изражение обаче делът им в БВП остава относително нисък, принос за което има и спадът на преките чуждестранни инвестиции.

Рисковете за бюджетната позиция според ЕК са балансирани. Вероятността за регистриране на по-високи приходи е сходна с тази за увеличаване на разходите в резултат от исканията за нарастване на заплатите, както и за по-големи инвестиции, финансирани с национални средства. По отношение на българската икономика като цяло рисковете са свързани най-вече със състоянието на европейските є партньори, които въпреки очакваното забавяне ще продължат да реализират растеж и през 2018 г.