Тази вечер в Софийската опера е премиерата на две уникални произведения по музика на Игор Стравински и хореографии на Михаил Фокин. Едноактните балети "Петрушка" и "Жар птица" са играни за първи път преди повече от век в Париж, но именно заради това в Съветския съюз е наложена забрана на произведенията. За първи път са играни през 1993 г., след като са били възстановени от големия балетен постановчик и артист Андрис Лиепа, син на легендата в руския балет Марис Лиепа. Андрис е в България, за да постави тези два балета и у нас.

За любителите на танца сложните и красиви хореографии предоставят пиршество за сетивата. Представленията се радват на огромен успех и от страна на детската публика, заслуга за което имат изключително красивите и пищни костюми и декори и приказните сюжети. "Жар птица" и "Петрушка" може да видите и в събота, 15 октомври, от 19 ч и в неделя от 16 ч.

- България за вас не е непозната територия. Кога попаднахте за първи път в страната ни?

- Като млад балетист в Болшой театър съм идвал в Софийската опера, за да играя в „Лешникотрошачката“ с постановчик самия Григорович. Беше по комунистическо време, през 1987 г. Играехме с Людмила Семеняка, голяма балерина от Болшой (и първата съпруга на Андрис - б.р.) Но и сега центърът на София е горе-долу същият. Има стари сгради и архитектура от социалистически тип, както и в Москва е същото. Базиран съм в Москва, но наистина много пътувам. Харесват ми старите градове - църквите, катедралите, те са това, което обединява нациите. Бях и на една двуседмична обиколка из гръцките и българските манастири. Засега не съм имал възможност да почивам на морето, знам, че край Варна има чудесен курорт. Даже планирам да го съчетая със следващия Международен балетен конкурс. Сара-Нора (Сара-Нора Кръстева, директор на балета на Софийската опера - б.р.) каза, че с удоволствие ще ме поканят да се включа в журито на конкурса. По принцип участвам в много комисии на международни балетни състезания - в Ню Йорк, Шанхай, догодина в Пекин...

- Къде обичате да ходите, когато сте в София?

- Всеки път, като изляза да се поразходя, минавам по един и същи маршрут - първо катедралата „Св. Александър Невски“, след което задължително се спускам към Руската църква "Св. Николай Чудотворец". В края на май и началото на юни идвахме заедно с асистентите ми Игор Пиворович и Светлана Романова, за да поставим "Петрушка" и "Жар птица".

- И доколкото разбрах, балетните артисти са останали очаровани от вас...

- Аз също, влюбен съм в страната ви, а също и в танцьорите ви. Понякога режисьорите и хореографите не се доверяват на артистите, искат от тях да се доказват. А знам, че балетистите са способни на невероятни неща, стига само да повярваш в тях. Аз така работя - вярвам на танцьорите и те правят невероятни неща, вярвам на солистите и те вършат чудеса.

Дори декорите и костюмите, които бяха изработени в България, са невероятни. Ще видите - те са достойни да бъдат изложени в някой музей на изкуството.

- В колко театъра сте поставяли "Петрушка“ и „Жар птица?“

- Това е десетият град извън Русия. А иначе в самата Русия имам два в Москва и два в Санкт Петербург... Май 14 пъти общо. В началото, през 1992 г., когато направих за първи път този проект в Русия, заснех и филм, който продадох впоследствие на "Юнивърсал". От компанията ми изпратиха имейл, в който пишеше: "Благодарим за този неподвластен на времето продукт!" И то си е така, това е произведение, което е вечно. При новите продукции направиш спектакъл, но не си наясно колко време ще има интерес към него. Дали ще се гледа два-три месеца, две години, шест години? Повечето не издържат толкова дълго. А тези два балета са издържали повече от век! И при това до днес се правят с оригиналните декори, костюми, същите хореографии и същата музика.

- Мнозина в Софийската опера все още помнят вашия баща.

- Да, той е бил директор на балета тук през 1985-1986. Поставил е "Спящата красавица" и "Духът на розата" - страхотни балети от руското културно наследство.

- Какви чувства изпитахте, когато се озовахте на мястото, където е работил Марис Лиепа?

- Страхотно е. Когато пристигнах, Сара-Нора ми даде ключ от една стая, където да се преоблека за репетициите. А репетиторът ми каза: "Ти знаеш ли къде се преоблече?" Казвам: "Къде?" "В стаята, която навремето беше директорският кабинет на баща ти." Всички танцьори са идвали тук, за да говорят с него. И ето как се обръща историята - сега аз съм в същата стая. Тази година се навършват 80 г. от рождението му. Той почина относително млад - на 52. Аз съм на 54 г. и вече съм го надживял с две години. А можеше да направи още толкова много за балетното ни наследство.

- Смятате ли, че баща ви би бил горд и доволен от това, което правите в момента в Софийската опера?

- Във всичко, което правя, винаги си мисля как би реагирал баща ми. Сигурен съм, че ако беше видял тези два спектакъла, щеше да каже: "Браво, сине! Гордея се с теб." И аз, и сестра ми - тя също е балерина, се опитваме да продължим традицията му. Направихме фондация на негово име и чрез нея се опитваме да запазим високите стандарти, които баща ми е наложил в балета.

- Споменахте, че сте изумен от бързината, с която българските балетисти са заучили хореографиите си в двата балета. Какво имате предвид?

- Идваш в София и си мислиш, че знаеш какво е, като си работил в такива престижни театри като Виенската опера, Римската. Ами на балетистите там им отне два пъти по-дълго време да ги научат! А те също са страхотни професионалисти. Нямам обяснение за това колко бързо учат вашите хора.

- Какво е нивото на българския балет в днешно време?

- Много високо! Дори съм потресен. Първо ми изпратиха записи да видя как танцуват примабалерините на Софийската опера. Като видях колко са добри, не можех да си обясня как е успяла Сара-Нора да задържи такива прекрасни момичета в Софийската опера. Та вратите на театрите в целия свят са отворени за такива качествени балерини! Тя ми обясни, че се опитва да им осигури добър репертоар, прилични заплати, а и че те предпочитат да са в България при семействата си. Много рядко се случва така. Според мен това е голям плюс на управлението на Сара-Нора като директор.

- Първоначално поколебахте ли се, когато получихте поканата да поставите тези два балета?

- Пламен Карталов (акад Карталов, директор на Софийската опера и режисьор - б.р.) поставяше една опера в Минск, а аз поставях там "Шехеразада", "Тамара" и "Жар птица" (все хореографии на Михаил Фокин - б.р.) Директорът на операта в Минск ми каза, че Пламен иска аз да поставя балет в София. Отвърнах, че ще дойда с огромно удоволствие, защото обожавам града, много ми харесва Софийската опера, а и това се превръща в нещо като семейна традиция за мен.

- В България има тенденция към отдалечаване от Русия, а сега поставяме два руски балета. Как ще го коментирате?

- Русия и България са приятели от много време. Независимо от това, което мислят и говорят политиците. Убеден съм, че за изкуството няма граници. Няма проблем да си говорим - аз на вас, вие на мен. Да внесем голямото историческо и културно наследство от Русия в България.

- Какво е отношението ви към съвременния танц?

- Навремето съм танцувал 8 г. в Болшой театър. После заминах за САЩ, за да изучавам стила на Джордж Баланчин, после бях при Морис Бежар, Ролан Пети. Харесва ми съвременният танц, обичам някои оригинални творби. Но като съм бил в жури - нали знаете, един от компонентите е модерен балет, понякога направо се отегчавам. Състезателите танцуват страхотно, правят невероятни движения, музикални са, но в това, което танцуват, няма никакъв смисъл. Те просто извършват някакви движения. Не мога да отрека, че е красиво, но омръзва. Представете си цял ден да гледате такива бездушни неща.

Когато правиш малка хореографска форма, в нея трябва да има някаква история. Дори когато танцувах нещата на Бежар, всичко, което правех, имаше смисъл. Казва ми например: "Нали си виждал пламък? Ето това (движение с ръката - б.а.) е пламъкът на твоя живот. Всяко движение има значение. Не е важно дали зрителят ще си представя съвсем същата картина, каквато е в съзнанието ти, но когато ти знаеш какво танцуваш, тогава то се изпълва със смисъл и за зрителя.“