Въжеиграческите умения и на двете страни ще бъдат подложени на изпитание, но видимо има повече воля за диалог, отколкото за конфронтация

Всички погледи към Москва. Не ще и дума това е командата последната седмица, откакто САЩ решиха да предприемат едностранни военни действия в Сирия срещу един от преките съюзници на Русия - режима на Башар Асад. Откъм Кремъл изръмжаха раздразнено и светът с тревога очаква докъде може да ескалира едно допълнително охлаждане на руско-американските отношения. И докато дните текат, а с тях се натрупват и фактите, започнаха да се появяват теориите.

За никого вече няма съмнение, че цялата история започна да понамирисва още от първия ден. Открито нападение с химическо оръжие срещу цивилно население, освен че е военно престъпление, е и явна провокация срещу международната общност. Значи някой очаква да спечели от нея. Режимът на Асад категорично не е от най-печелившите. Петдесет и девет “томахавки” върху военното летище в провинция Идлиб свидетелстват за това. Още повече че Дамаск даде през 2013 г. достъп на инспекторите от ООН до складовете си и инсталациите за производство на нервнопаралитични газове след тогавашните явни доказателства за използването им. Запасите бяха унищожени (поне официално), системите разглобени, руснаците го гарантираха, биха се чела в земята, стискаха се ръце пред камерите. Инспекторите взеха Нобелова награда за мир. За химическите оръжия официално поне забравихме оттогава, защото основният синоним за Запада на войната в Сирия се превърна думата “бежанци”.

И изведнъж отново. И то най-нагло, в присъствие на обективи наблизо. Като че ли не се връзва. При това не просто хлор, предпочитаното от Асад полулегално средство за терор на собствените му граждани, а директно зарин. Едва ли са очаквали да им се размине просто така. Другата версия, че нападението е дело на бунтовниците, за да провокират международна реакция срещу режима на Асад, е точно толкова правдоподобна. Струва си и да се обърне внимание на факта, че от трагедията в Идлиб и ответния американски удар насам говори единствено Москва, докато в Дамаск привидно са свили уши.

Каквито и подбуди да стоят зад развоя на събитията в Сирия и отвъд нея през последната седмица, те несъмнено за по-малко от 24 часа промениха ореола на американския президент Доналд Тръмп пред нацията му и света. Само допреди дни трупащите се с месеци подозрения за възможни тайни контакти с Русия от страна на членове на администрацията му бяха подковани от бившия съветник по националната сигурност Майкъл Флин. Вторият високопоставен съратник от екипа на Тръмп, паднал жертва на подобни обвинения, който поиска имунитет от съдебно преследване, за да разкаже за тях. И в следващия момент: военно престъпление срещу мирни жители в Сирия; Доналд Тръмп (уж отявлен противник по време на кампанията си на американските военни намеси в Близкия изток), без да пита никого (буквално - ООН или собствения си Конгрес), изпраща ракетите, светът е едва ли не пред трета световна война и всички зависим от отношенията между САЩ и Русия.

Западни анализатори твърдят, че сега руснаците най-накрая са разбрали защо не е трябвало да се радват на избирането на Тръмп за президент, защото с нападението срещу Сирия доказал своята непредсказуемост. Ммм, да. Ако приемем теорията, че руснаците са способни да инженират победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ, какво им пречи да провокират едно “дребно” (по техните разбирания за цената на човешкия живот) военно престъпление в Сирия, с което да му дадат възможност с ответно действие да се легитимира като необвързан и дори агресивен спрямо тях. Но стига безпочвени конспирации. Това е работа на хората с монокли, галещи персийски котки в полуосветени помещения.

Важното е, че каквото и да си говорим, дистанцията в диалога Москва - Вашингтон всъщност се скъси точно до разстоянието, на което я искаше президентът на Русия Владимир Путин. В духа на “какво се занимаваме с разни льольовци, дайте да се разберем помежду си и да го делнем този свят”. Подобно делово настроение “струеше” пред камерите още със сядането на масата за преговори между американския държавен секретар Рекс Тилърсън и руския му колега, външния министър Сергей Лавров, вчера в Москва. Ден по-рано британският първи дипломат Борис Джонсън, който отмени визитата си в Москва, за да протестира срещу подкрепата за Асад, “падна по носа си” на срещата с колегите си от Г-7, които отказаха да подкрепят призива му за допълнителни санкции срещу Русия. Явно в тласъка си да възстановява “империя” Лондон не успява да напипа пулса на събитията, защото настроението на Запад несъмнено е за диалог с Москва, а не за допълнително усложняване на отношенията. И щафетата е в ръцете на американ-ците, с които руснаците най-предпочитат да си говорят. Особено ако отсреща е “наш човек”, приятел на Русия, правили сме бизнес и преди, медал сме му дали, разбира какво иска руската душа.

Рекс Тилърсън обяви в началото на срещата с Лавров, че е дошъл да търси открит и честен диалог. Руснакът му контрира, че Москва винаги е подкрепяла колективните решения на международните проблеми. “До момента не се разбирахме по множество въпроси”, но вече няма как да не се разберем. И се почна. Никой не предполага да е бърз процес - на часове, дни или седмици, въжеиграческите умения и на двете страни ще бъдат подложени на изпитание, но видимо има повече воля за диалог, отколкото за конфронтация.

Американците намекнаха преди началото на разговорите и за възможна първа отстъпка за разведряването на отношенията - евентуално създаване на зони, забранени за полети по границите на Сирия. За което преоткритите приятели на Кремъл в Анкара се борят от години, но все не успяваха да го изкопчат от Вашингтон. Подобен ход несъмнено ще освободи голяма част от бежанския натиск върху Турция, ще затегне отношенията на Ердоган с Кремъл и ще даде положителен тласък на едно бъдещо намиране на решение на хуманитарната криза в Сирия. Последното ще е голямо постижение за Запада. Индиректно обаче ще предполага Москва да оттегли формално част от подкрепата си за режима в Дамаск. Асад така или иначе няма много избор. Но в замяна на това Кремъл със сигурност ще поиска нещо голямо - най-малкото оттеглянето на санкциите за анексирането на Крим. Което ще е висока топка за отиграване от Вашингтон, особено в контекста на НАТО и възможностите за натиск на Русия в Източна Европа и на Балканите.

Същевременно от руската страна преди началото на разговорите обявиха готовността си да обсъдят и темата “Северна Корея” - не по-малко наболял пиар проблем за администрацията на Тръмп. И повдигането на въпроса едва ли е случаен реверанс. Онзи ден се оказа, че докато американците изпращат военноморска щурмова група със самолетоносач и подводници, за да се озъбят на поредната ракетна провокация на Северна Корея, кораби на руския Тихоокеански флот имали редовни учения с южнокорейците в същия район. Добър повод да си поговорят и за усмиряването на един друг сатрапски режим, онзи в Пхенян. Едно възможно разрешаване на кризата в “този край на света” ще вдигне много успешно профила и на двете “суперсили”. Ако бъде и съобразено с интересите на Китай, още повече. Пък и ще отвори време да се потърсят общи позиции по други наболели световни проблеми.