Голямото мерене на стени

Хората са казали: „Покажи ми 10-метрова ограда, и аз ще ти направя 11-метрова стълба“. Една от онези световни философии, които не познават граници и култури. Както и да е формулирана, означава, че нищо не може спре човешката воля, най-малкото една стена. Логиката е на място. Пък и примери в историята на човечеството колкото искаш - от Великата китайска до Берлинската стена - все важни символи, неизпълнили основната си задача. Да спрат тези, срещу които са били построени.

В този контекст един от всичките граничещи с абсурда обществени дебати (от малкото, които не ни засягат пряко) отвъд Северния Атлантик последните месеци след избирането на президента Доналд Тръмп е свързан с предизборното му обещание да построи стена по цялото протежение (3200 км) на границата на САЩ с Мексико. Целта: да се спре нелегалният трафик на наркотици, но също така хора, оръжие и т.н. от Южна Америка (в представите на Тръмп, „Мексико“), с което да се овладеят проблемите с престъпността в САЩ. Ключов елемент от обещанието е, че американските данъкоплатци няма да дадат и цент за това начинание, а всички разходи ще бъдат покрити от... Мексико.

От мексиканска страна, разбира се, са обидени от асоциациите, които се правят на публично ниво между гражданите им и стереотипите на бялото американско общество за имигрантите от латиноамерикански произход. Но въпросът за стената им идва малко повече. До степен, че бившият президент на родината на Панчо Виля - Висенте Фокс, след всяко изказване на Тръмп или Белия дом по темата да се обръща към тях в социалната мрежа туитър с думите: „Мексико няма да плаща за ши*аната ви стена!“ Действащият президент Енрике Нието подходи по-дипломатично от предшественика си: продължава да отлага първата си официална среща с американския си колега от избирането му насам, „съжалявайки“ за продължаващите опити на Вашингтон да построи съоръжението.

В крайна сметка стена между САЩ и Мексико съществува и сега. Изграждането й в ключови за трафика на наркотици участъци в Тексас, Аризона и Калифорния (общо 930 км) започва още през 1994 г. и резултатите 20+ години по-късно са налице. От километри подземни тунели между Тихуана и Сан Диего до пневматични оръдия са изстрелване на пратките на километри отвъд вала - находчивостта на трафикантите срещу статично заграждение е безгранична. Да не говорим за самоделните подводници, батискафи, дронове и подобни независими от наземни заграждения методи за контрабанда.

Доводите на експерти към президента Тръмп и неговия екип, че проблемът с трафика на наркотици към САЩ е свързан с елементарния търговски „закон за търсенето и предлагането“ и стената с Мексико най-вероятно ще утежни, ако въобще повлияе на проблемите, срещу които е предназначена, срещат глухо ухо. Пък и новите повелители на Вашингтон вече демонстрираха, че не се съобразяват с елементарната логика.

 

И така в края на последната седмица Митническата и гранична служба към министерството на вътрешната сигурност (МВС) на САЩ обяви публичен търг за подизпълнители на проекта за изграждането на стената, общата стойност на която се очаква да достигне 21 милиарда долара (в най-честния вариант на оценката).

Според официалните изисквания към кандидатите приемливите варианти са два: солидно бетонно заграждение или „прозираща стена“. Във всеки от случаите проектите трябва да се „импозантни на височина“, в рамките на 30 фута (10 метра), но може да слезе и до 18 фута (6 метра). Нито един от двата варианта не трябва да съдържа повърхност, която да подлежи на изкатерване, включително посредством алпийско оборудване. Съоръженията трябва да са задължително вкопани най-малко 6 фута (2 метра) дълбочина срещу подземни тунели. Самите стени трябва да издържат на продължителни опити за пробив с „парен чук, крик, пикет, длето, разбиващи или прорязващи акумулаторни инструменти, бензинови горелки или подобни подръчни средства“. Проектите трябва да предвиждат автоматизирани портали за пешеходци и превозни средства, но основно естетическо изискване към стените е на външен вид „да са приятни за окото от северната страна“ на заграждението. Откъдето ще го гледат американците. Преди окончателния избор на печеливш вариант одобрените за крайната селекция кандидати ще трябва да построят мостри с дължина 10 метра в Сан Диего, които ще бъдат оценявани от МВС.

Това, разбира се, е само пореден етап от „сагата за стената“ и дори не най-значимият. Последният ще дойде, когато се стигне до построяването на съоръжението и се окаже, че трябват компетентни зидари от Мексико.

За достойнство и/или пари

И понеже освен за достойнство в крайна сметка става въпрос и за пари, в Мексико страстите кипнаха веднага. Големи и малки мексикански производители и вносители в САЩ на цимент се озоваха пред морални дилеми, които до този момент не бяха очаквали. За стената ще са необходими най-малко 1 млрд. долара в строителния материал, което ще са огромни пропуснати печалби за тях, ако не се включат в начинанието. От друга страна, депутати внесоха законопроект, който предвижда да лиши от държавни поръчки всяка компания, която реши да участва в построяването на „американската стена“. Най-крупният мексикански бизнесмен, седми по богатство в света за 2016 г. и открит критик на Тръмп - Карлос Слим, вече обяви, че негови компании няма да участват в търговете.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари