Голямото световно дърдорене

Българската лека атлетика вече не е царица, а Пепеляшка без шансове за златен шпайк

Преди дни завърши световното първенство по лека атлетика, но още не ми дават мира някои неща. Нея наричат царицата на спортовете. У нас, дето днес всичко е наопаки, тя си е чиста Пепеляшка, на чиято нога надали някой скоро ще мери златен шпайк. Единственото, което се получаваше като за световно, ни беше дърдоренето. От много състезатели по този екранен и друговидов спорт. (Но тъй ще е, когато пепеляжите са на властта по етажите.)

На истинското състезание – по пистите и секторите на световното, обаче мълчахме. Леката ни атлетика е в окаяно състояние – и въобще, и най-вече през призмата на традицията, на световните величия с български фланелки.

Кой го докара до това? Ама тя, атлетиката ни, си е добре, какво я черним. Коментаторите от БНТ 1 си зададоха въпроса: добро ли е представянето ни, и бодро си отговориха: да! Какво, ако не дърдорене, е това!?

Само един аргумент ще противопоставя – за разлика от други спортове у нас нито един чужд атлет не пожела в последните десетилетия да стане български. И с това започвам отговорите на въпроса кой – отсъствието на държавна грижа и политика, на първо място.

В първите години на демокрацията спортът, и в частност, леката атлетика, все още бозаеха от неразложеното материално тяло на социализма, чак до олимпийското злато на Тереза Маринова през 2000 г. После – леш, единични успехи през зъби, поява на таланти, които лесно се губеха. И дърдорене, разбира се.

Друга причина за състоянието на атлетиката ни е тоталното му натикване в маргиналната зона. Това стана постепенно, с отказ да се говори подобаващо за леката атлетика и за миналите ни успехи в нея. Замря и медийният интерес, най-вече – телевизионният. Прекъснаха предаванията на състезания (и Евроспорт се оттегли от Диамантената лига – най-престижната верига състезания).

В същото време не спираха да бъдат рекламирани голфът, бейзболът, американският футбол и техните велики достойнства, а това, ако не друго, отклонява възможните спонсорски пари за леката атлетика.

Та откъде да дойде искрата в детските очи и как растящите да тръгнат към пистите и секторите. А в този спорт има място за хора с всякакви дадености – и силни, и бързи, и издръжливи, и отскокливи, и ниски, и високи, и слаби, и едри.

Първата причина прогони или преквалифицира треньорите и зрелите спортисти, а втората затлачи извора. Двете заедно отключиха дребнотемието, хвърлянето на сянка към миналите успехи; дърдоренето, което се съсредоточи около жълтото, безплодните приказки за допинга и отминаването на сериозните теми в този спорт. И сега сме наникъде, което било достойно. И още как!

Въпреки че БНТ 1 предаваше вечерните сесии, тя допусна поредната антипропаганда, като не отдели екранните няколко минути за раздялата с пистата на, за мене, най-великия (засега) лекоатлет Юсеин Болт. Най-велик, защото във времето, когато рекордите на 100 и 200 м бягане бяха смятани за пределни за човека, той ги подобри значително. Най-велик заради поведението му, спечелило му огромна зрителска любов – и с умението да балансира между радостта от триумфа и уважението към съперника; и с добре намерените и премерени фирмени жестове; и с естествеността и добротата му. Велик и с красотата на бягането си. Такава раздяла е мечта за всяка медия, а БНТ 1 предпочете заниманието със себе си.

Тръгнаха си, обяснимо вече и като губещи, дългогодишните свръхгерои Юсеин Болт и Мо Фара (английски бегач на 5 и на 10 км). А подобни нови трудно ще има скоро. И въпреки това първенството беше интересно заради изравнените сили в някои дисциплини и появата на нови надежди.

Българските атлети се отличиха с девето място на Ивет Лалова и със скачачите на висок скок – седмо място на Мирослава Демирева и несъстоял се финал за Тихомир Иванов заради контузия, най-добре състезаващ се от нашите дотогава. Но се питам как така коментиращата по БНТ 1 обяви женския висок скок като останала си българска дисциплина. Но ето – телевизията си дърдори по Вапцаровски: „Говори си и нека си говори,/ нали затуй му плащат хората.“ То и Демирева почна да говори и обещава. А трябва да скача и побеждава.

Нали е такова времето – печелиш симпатии, популярност и слава, като говориш, без покорените от тебе да знаят какво вършиш и какво е действителното ти място в твоята сфера. Говореното на спортните коментатори по БНТ в редица случаи е количествено – гонитба на повече думи в минута и издумване на всякаквите фактологии за постижения и успехи, подредени и предоставени от анализатори и от всякакви интернет сайтове.

С оттеглянето на старото поколение изчезна истинското водене в духа на състезанието и на традициите в дисциплините на леката атлетика. Куриозно тъжно ми беше да открия, че на основния коментатор му липсва усет за размери и разстояния. Обяви, че диаметърът на мъжкото гюле е 20 см. (Такова може да тласка само 3-метров гигант).

И че американките в щафетата 4Х400 м още на третия пост водели с 80-90 м. (На финала победиха с 6 сек, което в метри е някъде към 45). Комай му е време да слезе на пистата. Пък и за всяко нещо не е достатъчен напънът. А си трябват любов, знание и подадине. Ама я стига дърдорене.

Странното руско полуприсъствие

Беше странно руското полуприсъствие - само 18 (!?) души, без право и на намек за национална принадлежност (!?). Но публиката го направи – тя не аплодираше, а освиркваше единствения победител над Болт на 100 м за 10 години, американеца Джъстин Гатлин, който се състезава, след като е залавян и наказван 2 пъти за допинг. Докато руснаците не ги допускат заради хванати техни колеги. Тъй, назидателно, като в казармата – цялата рота заради няколко провинили се.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари