Близо 20 000 лева се бръкнали от Българската социалистическа партия, за да поканят на годишния си събор на връх Бузлуджа на 28 юли световноизвестния музикант Горан Брегович, стана ясно миналата седмица. Идеята била част от мотива на джамборето, което тази година ще премине под доброто пожелание: „Ние оставаме да живеем на Балканите“. И са поканени за участие изгряващи млади партизани от страните от региона.

Има нещо не на място, като се замисли човек. Да се свежда звезда от величината на Горан Брегович до заместител на кепабчетата, с които са по-популярни ливадните партийни форуми, практикувани у нас от вси, за да привличат публика. Но щом до там е опряло... Пък и като се замисли човек, Брега е балканският епоним за “широкоскроена личност” - може просто да му е харесал лозунга на партийния събор  – той умира да се хвърля за обречени каузи, както е доказал през годините.

Вероятно е също така просто Горан Брегович да е минавал наблизо – през април беше с грандиозен спектакъл в Арена “Армеец” в София, през септември ще свири с оркестъра си в Античния театър в Пловдив - не отказва покани и участия у нас. Мигар малко ли вдъхновение от тези земи черпи?! Даже май през юли е трябвало да идва за друг концерт в България, който се е провалил. Нищо де – така или иначе желаещите да чуят и видят Горан Брегович “на открито” и “на планина”, могат да заповядат безплатно на 28 юли на поляната под връх Бузлуджа! За балканска музика, партийни лозунги и червени знамена! Всеки който отива, да има едно наум сам да си организира кебапчетата, разбира се. БСП не може да мисли за всичко.

Но щом са се сетили за Горан Брегович, да отдадем почит на маестрото. Който в интервюта все още нарича себе си югославянин, защото е роден в Босна и Херцеговина, с баща от хърватски и майка от сръбски произход, а съпругата му е босненска мюсюлманка. С годините вероятно все по-малко хора у нас ще разбират шегата му, за добро или за лошо.

Горан Бергович е роден в Сараево на 22 март 1950 г. Родителите му се разделят, когато е на десет години, и той остава с майка си, а по-малкият му брат отива да живее с баща им в Ливно. Първоначално Горан Брегович учи цигулка в музикално училище, откъдето е изключен във втори клас заради “липса на талант”. Завършва обикновено начално школо, като единственото музикалното образование, което получава през годините, е от приятели, Майка му му разрешава да носи дълга коса, в замяна на това Горан да се запише да учи в автомобилен техникум, а не в художествена гимназия.

За краткия си престой в техникума той основава първата си рок-група, “Изохипзе”, преди да го изгонят за повреждане на имущество, след катастрофа с училищния “Мерцедес”. В редовната гимназия, в която се прехвърля, Брега се запознава с членове на групата “Бестие”, които го вземат за бас-китарист. С навършването на 16-годишна възраст се изнася от дома на майка си и започва да се издържа като уличен музикант, строител, продавач на вестници и т. н.

Именно по време на концерт на “Бестие”, станали особено популярни с поведението на басиста си по време на изяви на живо, през 1969 г., съдбата среща Горан Брегович с Желко Бебек, по това време фронтмен на групата за кавъри “Кодекси”. Брега е взет за член на групата, а година по-късно е направена реорганизация, с която той изоставя баса и поема водещата китара. След напускането на Бебек през 1971 г., “Кодекси” в леко променен състав стават “Ютро”, все още с Горан Брегович за основен китарист. Три години по-късно Бебек се връща и е основана “Бело Дугме”, която в периода 1974-1989 г. е най-фундаменталната рок-група на сцената в бивша Югославия. Всеки един от деветте албума на “Бяло Копче” е хит, а музиката им е вдъхновение за стотици хиляди отвъд границите на страната, но все така затиснати зад Желязната завеса.

С окончателното разпадане на “Бело Дугме” през 1989 г., започва и това на Югославия, ако щете само като символика на съвпадението на годината. И кой, ако не Горан Брегович да зазове за разум по време на зверствата в последвалите кървави войни – първоначално съвместно с кинорежисьора Емир Костурица, с музиката към редица негови шедьоври като “Аризонска мечта” и “Ъндърграунд”, а в последствие и като изпълнител. Запазената му марка е уникалната комбинация от балканска фолклорна и класическа музика, рок, поп, реге, танго и електронни елементи.

Голямото турне на “Оркестъра за сватби и погребения” започна на 26 октомври 1995 г. в залата “Форе Насионал” в Брюксел със 180 изпълнители на сцена (включително от “Мистерията на българските гласове”), пред 7 500 души и реално погледнато продължава и до днес. Успоредно на композирането и записите. Единственото му прекъсване беше в периода 2005-2006 г., когато “Бело Дугме” се събраха наново в оригиналния си състав за турне в Сърбия, Хърватия и Босна, и изнесоха три колосални концерта в съответните столици.

Българските гласове и носии задължителни

Освен промените в репертоара на концертите, през годините Горан Брегович е реорганизирал немалко и състава на “Оркестъра”. Във версията до 2012 г. заедно с него на сцена, в малък формат, излизат 10 изпълнители, а в големия 39. Първият концерт от 1995-а прави изключение. От 2012 насам, по време на турне, първият състав е намален на 9 души на сцена, а вторият на 19. Във всеки един от вариантите през годините български женски гласове и традиционни носии винаги са задължителен компонент от спектаклите на Горан Брегович.

За него

Печели от всичко

Разказва (б.р. - Горан Брегович) за бъдещите си планове, че предвижда да напише още една опера, по думите му “пиянска танцувална версия на “Орфей”, която му била поръчана от организаторите на италиански фестивал. Но тъй като страната се намира в политически хаос, “никой не знае дали още плащат”. При всички положения Брегович не звучи напрегнат. Ако има някой, който ще излезе от икономическото корабокрушение, в което е Европа, с пълен календар за ангажименти, това ще е той.

Филип Суини, музикален критик

Документира историята

Горан Брегович е постигнал всичко. От рок-звезда в бивша Югославия, започна да композира музика за филми и яхна вълната на популярността на циганската духова музика, продавайки над 6 млн. албума и сътрудничейки си с всеки от Иги Поп до “Джипси Кингс”. Сега, с новият си албум той чества историята на родното си място, Сараево, пресечна точка за християни, мюсюлмани и католици преди войните на Балканите.

Робин Денсуол, журналист и музикален критик

Срещу правилата

По време на концертите му има три забранени неща: да се усмихваш, да танцуваш и да пиеш алкохол. Разбира се, Брегович дава правилния пример като се опиянява напълно от музика и ракия или уиски, на всяко представление. Веднъж дори заяви, че всъщност не пие толкова много и почти ексклузивно го прави само на сцена.

Мики Бумбар, блогър