На 67 години Горан Брегович продължава да е могъщият Тиранозавър рекс на балканската музика и този петък отново ще развлича българската публика на голям концерт в столичната зала „Арена Армеец“. Сега обаче Брегович идва заедно с легендарната си банда от едно време „Биело дугме“, а шоуто обещава да бъде епично и носталгично пътешествие през културната история на бивша Югославия и Балканския полуостров като цяло.

Горан се ражда в Сараево, в семейството на сръбкиня и хърватин. От малък започва с уроците по цигулка, но бързо се усеща и преминава на китара защото “момичетата харесват китаристи”. Основава първия си, безименен състав в осми клас на основното училище. Иска да се запише в художествена гимназия, но майка му се бои, че там се записват само “хомосексуални”, и настоява да се ориентира към транспортния техникум. Горан се съгласява, при условие че ще му позволи да си пусне дълга коса. В техникума става басист на група “Изохипси” (Izohipse), в която не се задържа дълго, както и в самия транспортен техникум. Прехвърля се в гимназията и в група “Бещие” (Bestije - зверове). Още на шестнадесетгодишна възраст започва сам да се издържа, като свири фолк в кръчмата в Кониц, продава вестници и работи по строежите.

През 1974 Горан сформира и станалата иконична банда “Биело дугме” (Bijelo dugme - бяло копче). Композитор и китарист, той признава своята непреходна любов към рокендрола: “По това време рокът имаше най-съществена роля в нашия живот. Това беше единственият начин, по който гласът ни можеше да се чуе и на всеослушание да изразим недоволството си, без да рискуваме да бъдем арестувани (или нещо подобно).”

С “Биело дугме” владее сцените в бивша Югославия цели 15 години - от 1974 до 1989 г., поставя всички възможни дискографски рекорди и налага рокендрола като начин на живот на поколения свои последователи. Петнадесетте години работа с “Биело дугме” са белязани с маратонски турнета и безкрайни давания на автографи, защото Горан става идол за младежта в Източна Европа, но накрая това го изморява и отегчава.

В края на 80-те години на миналия век Брегович започва да пише филмова музика. Периодът е белязан от славната му колаборация с режисьора Емир Кустурица. Двамата работят по три шедьовъра - “Циганско време”, “Аризонска мечта” и “Ъндърграунд”, но отношенията ми се развалят, а пътищата - разделят. Брегович продължава да пише филмова музика за големи режисьори и да изнася концерти по целия свят. Живее на много места, но винаги се връща на мястото, което вдъхновява творческото му сърце - Балканите.