Горещият руски картоф

Снимка: Архив

Няма по-токсична тема в международните отношения напоследък от думата „Русия“. В западна перспектива. Звучи като „ужилване“ всеки път когато влезе в новините. Без значение в какъв контекст. И под „ужилване“ имам предвид онзи легендарен филм за финансови измамници с Робърт Редфорд, а не страстното отношение на някое разсърдено насекомо, решило да ви тегли една любов. И това във всяко възможно направление - политика, икономика, сигурност, отбрана. „Токсична дума“ до такава степен, че новият президент на САЩ Доналд Тръмп в първото си изказване пред общото събрание на американския Конгрес през миналата седмица успя в 60 минути да опише целия набор вътрешни и външни политики, които се очакват от него - от икономиката и отбраната през Мексико и „Даеш“ до НАТО, ЕС и Китай - и нито един път да не спомене думите „Русия“, „руснаци“, „Москва“, „Путин“, „Кремъл“ и каквото още се сетите.

Шубето е голям страх, са казали хората. А новата американска администрация има от какво да трепери, след като изведнъж се оказа в „небраното лозе“ между изказванията на държавния глава по време на предизборната кампания (“Какво лошо има да се разбираме добре с руснаците!?“) и реалните действия на екипа му в този период, които фактически подкопават всякакъв държавен авторитет. И вече взеха първи скалпове. Един президентски съветник по национална сигурност (Майкъл Флин) падна; един министър на правосъдието (главен прокурор Джеф Сешънс) все още се озърта, дистанцирайки се колкото може от обвиненията за неправомерни контакти с официални руски лица по време на кампанията. Може и да не ви интересува чак толкова, но пък за сметка на това е страшен цирк. С особен „параграф 22“ елемент. Видите ли, в контактите си с този или онзи официален руски представител - примерно дългогодишния посланик на Москва във Вашингтон, дипломатическия „факир“ Сергей Кисляк, членовете на кабинета на Тръмп не биха били в нарушение на закона, ако техният господар не беше избран за президент на САЩ; просто и ясно - частни лица си говорят за бизнес. При сегашните обстоятелства обаче информациите за всякакви подобни разговори са равносилни най-малкото на държавна измяна. И дрън по канчето, удар след удар. Трудничко им стана.

Но да останем трезво разсъждаващи балкански клетници! Немите свидетели на собственото си самоубийство! Най-вероятно заради това са ни харесали „руските“ преди години. Не е било заради вярата, езика, азбуката или прочие. По-скоро заради масовото религиозно изповядване на мрачната сиуцидна меланхолия ала Достоевски. Мъгла, върби, езеро, лодка, въже. Представяте ли си цялата планета така!? От Ванкувър до Владивосток! По дългата тангента (иначе би било смешно). И от Марс да дойдат, няма да им се получи колонизацията поради липса на устойчивост в желанието за самоубийство.

И пак по същество. Видимо от „Страна огромная“ пак „предобриха“ в усилията си да покажат на цял свят колко добре ги умеят нещата, когато говорим за манипулации. За никого вече не е тайна какъв е тайният замисъл на Путин и неговите „политинженери“ от тайните служби - дискредитирайки тайно и явно западните демократични системи, Кремъл легитимира собствените си злоупотреби с руския народ. Както и да го погледнем, голямото разединение на Запада от последните години (провокирано или не от подмолни руски действия) само отваря търсеното от Москва „допълнително пространство за съществуване“ в новия световен ред.

За нуждите минаха последно през американските избори, където, както е казал Холивуд, „всички удари са позволени“; но преди това направиха една „победна“ за пред себе си намеса в Сирия на страната на главорезки режим, низвергнат от Запада; тайно врътнаха един „лежерен“ опит за преврат в Черна гора (когато всички се знаете помежду си, лесно се разкриват предателите) и проведоха серии „хибридни“ медийни атаки в Прибалтика и Скандинавия. Да се тестват. Заплахата за нелегитимна руска намеса в предстоящите вотове в Германия, Франция и Холандия тежи над врата на западните демокрации повече от вероятните изходи, за които ще се бори Кремъл.

Да си признаем честно, единствено за Брекзит на „руските“ не им трябваха усилия - освен ако британските служби не са разбрали, което е малко вероятно - самовлюбените англичани си се посякоха сами и тепърва ще берат гайлето на остарялото си с минимум сто години мислене. Помнете ми думата! Руснаци за това не са нужни - те в крайна сметка се намират на същото място от интелектуална гледна точка като ингилизите. Най-вероятно заради това Борис Джонсън се обяви онзи ден като първия британски дипломат, който официално ще посети Москва за първи път от 2011 г. насам. Не знаем още за какво ще говорят със Сергей Лавров. Но след бързия реверанс на Тереза Мей във Вашингтон пред Доналд Тръмп преди близо месец рязкото обръщане към Москва на фона на всички скандали, които контактите с Русия предизвикват във Вашингтон, предполагат, че в Лондон са готови за „горещ руски картоф“, каквото и да им коства.

 

Скоро „и в други градове“

Неделният ден във Франция започна с изненадващи разкрития, обявени от предизборния щаб на центристкия кандидат за президент на страната Еманюел Макрон (на снимката), за руска намеса от страна на известни прокремълски медии - англоезичния телевизионен канал Russia Today и електронната мрежа Sputnik – в опити за дискредитиране на 38-годишния френски политик. Целта на Кремъл според французите е да се даде тласък на подкрепата за лидерката на крайнодясната и анти-ЕС партия “Национален фронт”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари