Граждани плащат данъци като търговци

Много хора развиват търговска дейност без да са регистрирани по Търговския закон. Затова в рубриката на „Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи гражданите трябва да плащат данъци като търговци. Допълнително посочваме правилата за облагане при онлайн работа за различни страни от ЕС.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Облагане на гражданин като предприятие

Гражданите плащат 10% данък върху доходите си, а едноличните търговци - 15% данък върху формираната печалба. Поставен е въпросът в кои случаи гражданите трябва да плащат данъци като търговци.

Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по Търговския закон (ТЗ). Когато физическото лице осъществява търговски сделки, е без значение дали то манифестира или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не обратното. Обективният критерий тук са извършените действия, а не кой и в какво качество ги извършва. Съгласно чл.1, ал.3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал.1.

Разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ изрично урежда, че по реда на ал. 1-6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическото лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. На основание чл. 26, ал.1 от закона облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Годишната данъчна основа ще се облага по реда на чл. 28 от закона и се определя в Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В тези случаи лицето трябва да отбележи отметка в т.5. “Стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец”, в част II – “Данни за дейността” от Приложение №2 от годишната данъчна декларация.

II Осигуровки при онлайн работа за чужбина

Гражданин работи в различни държави от ЕС - Великобритания, Испания, Австрия, България, като редактор и писател на свободна практика. Извършва дейността си основно чрез интернет и изпраща изготвените материали по електронна поща, срещу което получава възнаграждение. Има постоянен адрес в България, но не пребивава постоянно в страната. Поставен е следният въпрос: какви осигуровки дължи за осъществяваната дейност?

По отношение на гражданите на страните от ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава-членка.

При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение да се определи дали извършват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата-членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.

В тази връзка в България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал.1 и чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията “самостоятелно заети лица” – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и лицата, полагащи труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.

В §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена дефиниция на понятието “осигурено лице”. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

За да възникне задължение за осигуряване е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал.1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал.1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

В случаите, когато лицето упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице (свободна професия) и притежава качеството “осигурено лице” по смисъла на КСО, то същото се разглежда като упражняващо дейност като самостоятелно заето лице по отношение на България с оглед определяне на приложимото законодателство. Важно е да се подчертае, че ако не притежава качеството “осигурено лице” по смисъла на КСО, не можете да се третира като самостоятелно заето лице в България с оглед определяне на приложимото законодателство.

Следва да имате предвид, че във всички случаи, когато лицето упражнява трудова дейност в две или повече държави-членки, то е длъжно да уведоми за това компетентната институция на държавата-членка, в която пребивава (основание чл. 16 (1) от Регламент №987/2009). Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на координационните регламенти е въведена с чл. 1(й) от него. “Пребиваване” е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.

С оглед на горното, ако по смисъла на координационните регламенти лицето пребивава в България, следва да подаде в компетентната териториална дирекция на НАП по местоживеене съответния образец на уведомление за извършване на дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки. Компетентната институция на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство и информира институциите на всички други държави-членки, на чиято територия лицето извършва дейност.

Следователно, ако на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 спрямо лицето бъде определено като приложимо българското законодателство, то за цялата си трудова дейност на територията всички държави-членки ще се прилага българското законодателство и задължителните осигурителни вноски ще са дължими в България по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване.

Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.

Документът, чрез който се удостоверява приложимото законодателство, е формуляр А1. Удостоверението се издава след поискване от лицето или от работодателя. Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава-членка и е освободено от прилагане на законодателствата на другите държави-членки, в които полага труд.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт