Гражданката Кунева се озърта за нов политинженерен проект

От доста години главното изискване за заемане на високи постове в нашата мила родина е кандидатите да са с дебели връзки и протекции на Запад. И с нещо чуждичко, не нашенско

При царя стана министър, после - еврокомисар. Обслужила е всички и всички са останали доволни, твърдят запознати с материята

След краха на „реформаторския“ западен проект по-досетливите и информирани активисти от Движение „България на гражданите“ (ДБГ) се измъкват от партийката, за да останат на разположение за поредна полит­инженерна употреба.

Несъмнено гражданката Меглена Кунева отново се озърта за подобно кариерно развитие. Дялан камък е тя, доста усилия положи през годините да угоди на външните си покровители като трансмисия на техни интереси и активен проводник на Ония ценности. Не на нашите, българските, а в обратната посока.

В последната си изява като министър на образованието от първия ден в креслото Кунева започна да реализира една от главните инициативи на „Америка за България“ и Брюксел - даване на привилегии на циганите за сметка на българите. Проверка на „Труд“ показа как само за четири дни броят на подписите, подкрепящи искането за нейната оставка и събирани в онлайн петиция на платформата peticiq.com, се увеличи до над 12 000 души. За незабавна отмяна на решението за отпускане на стипендии на учениците цигани и за да „защитят като граждани собствените си деца и тяхното бъдеще“.

Кротък и послушен изпълнител е госпожата. Движенията и мимиката й са придобити и отработени в детството - плавни, ненатрапчиви, предпазливи. Подчертано сдържана емоционално, навън реакциите рядко показват дълбочина и енергия. Освен при изговаряне на заучени политкоректни фрази, каквито при нея присъстват в изобилие, речта й е бавна, неравна, с честа употреба на шаблонни изрази. В нестандартна ситуация обмисля всяка дума, напряга се да търси най-точните и едновременно неангажиращи изрази, усуква го, за да спечели време и евентуално да отложи заемането на позиция, преди да се е консултирала съответства ли на правилната линия на поведение.

Очевидно с такава експресия Кунева е далеч от образа на водач на бял кон или поне с рога и дълги кучешки зъби, не може да оглави партия или да стъкми коалиция. Тя е за фасада или цъфнало в луксозна саксийка цвете, и то на първо време. Партия й организират или в коалиция я вкарват външните политинженери и НПО, масонските ложи, някои от обучените и приобщени по един или друг начин в американски и други западни университети и корпорации люде, помагат франкофони, масони, евреи, царисти и медийни чучулиги.

От „наше момиче“ на видни другари от социалистическо време Кунева доста бързо става „свой човек“ за новото капиталистическо летоброене. Преди 10 ноември 1989 г. с протекциите на свекъра си Иван Пръмов, дългогодишен секретар на ЦК на БКП, и на извънредно влиятелния идеологически цензор в науката Исак Паси тя е вкарана като „тяхно момиче“ за член на Комитета по правата на човека, което я изстрелва към кариера в сферата на външната политика.

Като братовчедка на Соломон Паси, отдавна кадруващ в редица туземни колониални администрации, Кунева тренира за кариерно излитане като старши юридически съветник в правителствата на Андрей Карлович, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов. При царя стана министър, после - еврокомисар. Обслужила е всички и всички са останали доволни, твърдят запознати с материята.

Немалко други с нейния профил след промените се залетяха пак да са отгоре на обърнатата палачинка, повечето се изхарчиха още на ниво „новодемократи антикомунисти“ в СДС. Защото излишно силно се пъчеха с набързо преправени биографии и твърде безогледно напираха на всяка цена да се наместят в първите редици. Меглена Кунева обаче предпазливо напредваше, чак през 2001 г. полетя нагоре. Величеството Симеон Втори нямаше банка кадри у нас, но се налагаше да прави партия, парламентарни листи, кабинет. Наложи му се да заложи на три основни групи - масони, евреи и червени юпита.

Като свързана и с трите сегмента на царисткия елит, старши съветничката на Карлович и Психотерапевта Филип първо беше вкарана за народен представител от листата на НДСВ, после стана заместник-министър на външните работи при братовчеда. Той по-късно я уреди и за министър по европейските въпроси в същото правителство.

Баща й е бил известен актьор и буфосинхронист, нея я пускат по пистата на политическия буфосинхронизъм. Щилиян Кунев е веселил публиката с майтапчийски имитации на чужди изпълнения на фона на чужда музика, но с политическите си изпълнения дъщеря му не развесели почти никого у нас. Освен Соломон и Психотерапевта, разбира се. Златно отличие на Атлантическия клуб притежава Кунева. Навън имаше повече доволни и нахилени. Покрай католическа Франция и другите католически страни не изостанаха с наградите и високите отличия - Кралство Испания с Орден за граждански заслуги, Република Португалия с орден „Принц Енрике“, Република Италия с Орден на Звездата на италианската солидарност. Единоверка, приляга й.

Беше с добър доход и като член на управителния съвет на френската банка Бе Ен Пе Париба. От доста години и особено след 2007 г. главното изискване за заемане на високи постове в нашата мила родина е кандидатите да са с дебели връзки и особено с протекции в Брюксел и Вашингтон. И нещо чуждичко, не нашенско. Има госпожата и други подходящи за вярна служба на поръчителите си качества - избягва сблъсъците, отстъпва пред натиск, послушна и изпълнителна е в много висока степен. Прозвището Мадам Йес й прилепна, като че го носи от детската градина.

Покойният проф. Велко Вълканов, който добре я познава още от социалистическо време поради общата им правозащитна дейност, все се чудеше на „съвършено несъответното на националните ни интереси поведение на г-жа Кунева“, на съвършено необяснимата за него „пълна безметежност в поведението на човек, който се намира на предния фронт в защита на националните ни интереси“. И други се чудят, защото като главен преговарящ по присъединяването ни към Европейския съюз тя сякаш се ръководеше не от интересите на България, а от интересите на някои държави от ЕС. Все пак мнозина си отговарят.

Изглежда безхарактерна, инфантилна и себенеуверена Кунева, но не е. Въобще не е глупава или емоционално суха жена, каквото впечатление оставя нерядко. В строго личен и професионален план може да отстъпи, но не защото си е променила мнението или убеждението, а само за да избегне директен сблъсък. Упражнявайки някоя от т.нар. свободни професии, този типаж може да прояви изненадваща за мнозина твърдост, може да бъде пречупен, но не и прегънат. Съвсем друго е в екип, в група, където предпочита да бъде послушна, подчинена, педантично да изпълни препоръчаното, дори то да се разминава с твърдото й лично мнение.

Няма да я изоставят западните й покровители и тукашните задкулисни поддръжници, банката им ценни кадри е крайно изчерпана, рано е да я пенсионират. По всичко личи, че на ДБГ, СДС, ДСБ и Реформаторския блок е сложен кръст и ще се формира нов политинженерен проект около „Да, България“. От изброените ще бъдат изтеглени проверените и обучавани на Запад по-млади играчи, но отделни „дялани камъни“ от т.нар. демократична общност също ще влязат в употреба.

Така тези дни неколцина от Куневите граждани начело със заместник-председателя на ДБГ Антони Тренчев внезапно обявиха, че напускат партията. Таман щяха да я оглавят, но са ги тласнали в новата посока. Ако ще има обединение някога, в дясната демократична общност трябвало много ясно да дефинират какво искат - патерица на ГЕРБ завинаги или напротив. Само радикална промяна в подхода, никаква мимикрия, патриоти от десницата! Та в редовете на борбата под ляво-дясното космополитно знаме ще се найде и за Кунева място.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи