Босненските ска-пънк рокери разтърсиха Арена Армеец

Римейк на “Песен за любимия град” на Тодор Колев бе гвоздеят на вечерта

“Петък вечер, София. Концерт на Дубиоза колектив. Вокалистът Алмир Хасанбегович разделя публиката в “Арена Армеец” на лява и дясна част. Измерва коя половина ще възпроизведе по-силни аплодисменти и възгласи, коя ще пее повече. В един момент пита хората от дясно: “Какво мислите за тези в ляво?” Отговорът е “У-у-у-у-у” с палци надолу.

След това се обръща към феновете от лявата страна на залата: “Мразите ли онези в дясно?” Чува се мощно “Д-а-а-а!”

Така още няколко пъти босненецът пита хората дали изпитват неприязън към противоположната страна и отговорите са все така ожесточени. Накрая Хасанбегович застава сериозно пред всички. “Разбрахте ли какво стана току-що? Видяхме, че всяко копеле като мен може случайно да се озове на сцена, да говори пред вас и не просто да ви раздели, но и да ви накара да се мразите. Помислете за това!”

По-смислено нещо на концерт не бях чувала.”

Това написа Катя Димитрова, редактор в “Господари на ефира”, в профила си във фейсбук и получи масово онлайн одобрение за хубавите си и верни думи.

От създаването си през 2003 г., босненската ска-пънк банда Dubioza Kolektiv не спира да покорява сърца и да печели нови фенове със своята екзотична балканска музика. Днес неуморните босненски музиканти са на гребена на успеха - миналата година издадоха седмия си дългосвирещ албум “Happy Machine”, направиха грандиозно европейско турне, дебютираха и на музикалната сцена в Северна Америка.

Както музикантите вече споменаха в интервю за “Труд” успехът им копира формулата на техните идоли от Manu Chao: - иронизираш в рими сбърканото ни съвремие, политическото лицемерие и свръх-консумеризма, обличаш ги в зареждаща ска музика с лют балкански привкус, подаряваш я безплатно на аудиторията и... пълниш зали, арени и стадиони за грандиозни концерти.

Гвоздеят на балканските музиканти в петъчната вечер беше версията им на “Песен за любимия град” на вечноживия Тодор Колев. Напускайки залата, публиката пееше с цяло гърло “София, София, обичам те!”