Грантаджии точат зъби за държавна баница

Годишно институциите дават между 60 и 70 млн. лв. на НПО-та

Партийно, семейно и фирмено свързани организации изработват правила за усвояване на пари от хазната

Скоро ще станат ясни 15-те избраници в Съвета за развитие на гражданското общество, които ще държат торбата с държавни пари, предназначени за НПО-та и ще казват на кого и по колко да се дава.

Неговият състав ще бъде функция на правилата за избор, които създава работната група. Предвижда се квотен принцип за членове на съвета, няма ограничения за гласуване на организациите с национални мрежи, което облагодетелства определени НПО-та, чиито представители участват в работната група.

Такава работна група закона за НПО не предвижда като процедура при изработването на Правилника и правилата за избор. Създаването й трябваше да е доказателство, че НПО-тата са оставени да се саморегулират. Съставът на групата и протоколите от заседанията й обаче показаха друго – че партийно обвързани организации са монополизирали сектора и еднакво добре играят хем като наблюдатели на харченето на пари, хем като бенефициенти.

В петък предстои последното заседание на работната група към Министерски съвет, която пише правилник за работа на Съвета. От протоколите на заседанията й става ясно, че дебатите са предимно за пари, свързаност, конфликт на интереси.

В чл.4 на проекта за правилник е записано, че съветът „определя приоритетите и приема правилата и процедурите, както и разпределя средствата за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност”.

Членове на работната група вече изказаха опасения, че бъдещият съвет ще се опита да контролира всички публични средства за НПО-та. Те се получават по три форми за пряко финансиране - субсидии, грантово финансиране и закупуване на услуги (възлагане, договаряне и др.) Годишно само от държавните институции тези средства са между 60 и 70 млн. лв. Грантови схеми, реализирани чрез целеви фондове има към няколко министерства. Те са за подкрепа на определени области – култура, изкуство, социални дейности.

Примери за такива фондове са: Национален фонд „Култура” към Министерството на културата; фонд „Социална закрила” и „Красива България” към МТСП. Общините също разпределят такива средства, но за размера им няма данни.

Работната група бе организирана на 11 декември. На срещата в МС се отзоваха представители на 70 НПО-та, от които бяха излъчени 22-ма, които да изготвят правилника за работа на съвета. Обявата за създаване на работната група се появи в Портала за обществени консултации и за кратко на този, на неправителствените организации.

Много от НПО-тата научиха късно за нея. Най-осведомени се оказаха организации, чиито донори са „Америка за България” и фондации на Сорос, както и активисти на „Да, България”. Повечето от класираните в работната група са партийно, семейно и фирмено свързани, предупреди в декларация един от участниците в групата - Национална асоциация „Българско Черноморие”. Освен това имената на голяма част от участниците в групата присъстват и в държавни и обществени съвети, както и в комитети по наблюдения (Любен Панов, Надя Шабани, Ива Таралежкова, Тома Белев и др.).

Нещо повече – същите тези хора дават и становища за парите на други донори като „Америка за България”, Фондация „Чарлс Стюърт Мот”, Норвежкия грант, Исландския грант и др. Когато тези активисти не са на държавна работа (Надя Шабани бе шеф на агенцията за закрила на децата, Павел Антонов бе съветник в екоминистерството), те аутсорсват услуги в държавната администрация чрез своите НПО-та.

Има и още нещо, което свързва въпросните членове на работната група – те са и партийци от „Да, България” – едни са в ръководството й (Атанас Славов) , а други бяха кандидати за депутати (Тома Белев).

 

Работната група към МС

Адриана Стоименова - Център за Психологически изследвания и национални представителни организации на хора с увреждания

Албена Симеонова - Фондация за околна среда и земеделие - Никопол

Александър Кашъмов - Програма достъп до информация

Атанас Славов - Институт за пряка демокрация

Биляна Гяурова - Вегертседер - Български институт за правни инициативи

Валентин Тодоров - Балканско атонско сдружение

Веселина Кавръкова - WWF България

Димитър Канариев - Национална асоциация "Българско черноморие"

Ива Таралежкова - Форум гражданско участие

Илина Мутафчиева - Национален младежки форум

Илияна Николова - Фондация "Работилница за граждански инициативи"

Красимира Величкова - Български дарителски форум

Любомира Колчева - Фондация "ЕкоОбщонст"

Любен Панов - Български център за нестопанско право

Милена Миланова - Българска асоциация за персонализирана медицина БАПЕМЕД

Михаил Бояджиев - Фондация "Глобални библиотеки"

Надя Шабани - Български център за нестопанско право

Николай Дойнов - Съюз на народните читалища

Павел Антонов - Блулинк

Павел Савов - Българска асоциация за реинтеграция и спорт

Райчин Рачев - Фондация "Бъдеще 21 век"

Тома Белев - Асоциация на парковете в България

Ралица Величкова - Администрация на Министерския съвет

Мария Цанкова - Администрация на Министерския съвет

 

Лобизъм

Хора на Христо Иванов пишат правилата

Протоколите от заседанията на работната група, която изработва правилника на съвета показват, че Атанас Славов, влизащ в нея по линия на Институт за пряка демокрация е един от най-активните. През 2014 г. заради Славов в Министерството на правосъдието гръмна скандал.

Оказа се, че човекът на Христо Иванов е назначен за държавен експерт без необходимия петгодишен професионален стаж. Славов напуска МП в края на 2015 г. и бе приютен в политическия кабинет на тогавашния вицепремиер и вътрешен министър Румяна Бъчварова. В момента Славов е в ръководството на партията на Христо Иванов „Да, България”.

В групата е и Биляна Гяурова-Вегертседер, която наследи поста изпълнителен директор на фондацията на Христо Иванов - Български институт за правни инициативи (БИПИ). От същия кръг са Красимира Величкова (Български дарителски форум). Величкова е била мениджър "Финансирания и развитие" във фондация "Работилница за граждански инициативи" откъдето се е класирала друга участничка в работната група – Илияна Николова.

От същия кръг е и Илина Мутафчиева (Национален младежки форум), Ива Таралежкова от Форум „Гражданско участие”, Надя Шабани и Любен Панов от „Български център за нестопанско право”. Впрочем, освен че участват от едно и също сдружение в работната група Шабани и Панов са съпрузи.

Любопитно е, че МС спира избора си на Ралица Величкова от Дирекция „Модернизация на администрацията”, която влиза по-късно в работната група. Величкова е била програмен директор на същия център на Панов-Шабани за нестопанско право.

Другият представител на МС е Мария Цанкова, която бе назначена за шеф на правителствената преслужба по времето на служебния премиер Огнян Герджиков.

Изборът изглежда предрешен

Измислиха квоти в Съвета

Мрежите имат най-голям шанс

Освен Панов-Шабани има и още една семейна двойка в работната групата към МС, която пише правилата за съвета. Тя е на Тома Белев и Веселина Кавръкова. Те оформят другия значим лобистки кръг на зеления октопод, който също е мощно представен в работната група. Белев е влязъл като председател на Асоциацията на парковете в България, макар че през декември 2017 г., съдът постанови, че незаконно се представя за такъв и няма право да заема председателския пост в сдружението. Решението на магистратите е окончателно, след като Белев не го обжалва. Веселина Кавръкова представлява WWF-България.

От същата задруга е и Павел Антонов от БлуЛинк, онлайн платформата, която свързва сдруженията от зеления октопод. В холдинга на „зелените” е и Любомира Колчева от фондация „ЕкоОбщност”.

Под натиска на двете големи лобита в работната група правилата за избор на съвет предвиждат квоти 3:3:3:3:2. Това означава, че ще има по трима представители работещи за утвърждаване на гражданското общество, на духовните ценности, за подкрепа на хора с увреждания, за защита на човешките права или на околната среда. Двама ще са представителите на други организации. Лобистите от работната група засега отхвърлят идеята да се попълват декларации за свързаност, а националните мрежи имат най-голям шанс да се класират в Съвета.

 

Европа иска прозрачност за парите

Над 1 милиард евро безвъзмездно финансиране получават НПО от Европейската комисия всяка година, като не е ясно какво се случва с тези пари, пише в предложение за резолюция на Европейския парламент, внесено в средата на март 2017 г.

Според проектодокумента, който е отхвърлен на два пъти с гласовете на групите на „Зелените” и социалистите в ЕП, контролът над парите за неправителствения сектор в ЕС е много слаб.

В проекторезолюцията ЕК е призована и да вкара ясни критерии за финансирането на НПО, тъй като явно в момента изискванията не са достатъчни.

Идеите са да има отчетност колко души работят в неправителствената оргнизация, кои са те, както и участието на това НПО в други по-големи такива.

„Да са ясни съответните връзки за членство, подробности за участието и връзките между мрежите и размера на средствата от ЕС, изпратени на други организации. Трябва и включване в Регистъра за прозрачност на ЕС, както и изискване за разкриване на информация относно договореностите за финансиране. И по-специално за основните финансови донори и имената на организациите, частично или напълно съфинансирани от ЕС, включително точна информация за съответните суми”, се посочва в текста.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България