Най-голямата ми любов беше Емил Димитров

След признанието от Путин, останах без думи от щастие

Преди имах толкова правителствени концерти, сега не искам

[modula id="3171602"]

- Госпожо Ганчева, как се почувствахте, когато преди месец получихте признание от президента на Руската федерация Владимир Путин за големия ви принос в укрепването на руско-българските културни връзки?

- Когато руския посланик Анатолий Анатолиевич ми прочете и връчи тези думи на благодарност за принос в руско-българските културни отношения от президента Путин, направо останах без думи от щастие! Човек, който е признат от целия свят да напише такива неща за мен - това ме направи безкрайно щастлива и след това не се сдържах и извиках: “Благодаря ви, Владимир Владимирович за тези прекрасни думи”, като всички присъстващи станаха на крака. Да имаш културни връзки с такава държава - от това по-голямо щастие няма.

- Тази седмица се завърнахте от концерт в Русия. Как премина?

- Турнетата ми в Русия датират още от 1964 година, когато за първи път отидохме там с Емил (Димитров-б.а.), където започна и нашата голяма любов, както и моята любов към руската публика и всичко руско. Сега участвах в един великолепен концерт - “Славянски венец”, който е с детски състави и хорове до 17 години и за мое голямо щастие младите хора много харесват и обичат песните ми - имаше такъв аплауз! Всяка година имам по пет-шест концерта в Русия със сборния детски хор на Татяна Жданова, който е от 1000 деца, като голяма част от тях пяха на закриването на Олимпиадата в Сочи.

- В Русия артистите са на пиедестал, а у нас чувствате ли се достатъчно уважавана и ценена?

- Разликата между артистите там и тук е огромна, защото те получават много големи хонорари, но и пазарът също е много голям. Като гледам музикалните риалити формати у нас и ако трябва да ги сравня с техните, то техните първенци тръгват на турнета, веднага след шоуто, а у нас това липсва - няма такъв пазар. Аз лично се чувствам уважавана в Русия, но тук също се чувствам обичана и уважавана от обикновените хора. Често, като ме срещнат някъде и възкликват: “Вие сте Грета Ганчева, колко ви обичам!” - дори са ми целували ръце. Преди съм имала толкова правителствени концерти, а сега не искам да имам, защото не обичам да ходя по светски балове и соарета. В живота съм съвсем естествена, може да ме срещнете в тролеите, в трамваите, на улицата, защото вече не карам кола и съм си най-обикновен човек, но на сцената съм кралица и там е моята сила.

- Имала ли сте възможност да се запознаете с Владимир Висоцки, или някоя друга голяма руска звезда?

- Познавам се много добре с Олег Газманов и дори сме пели заедно, а Висоцки съм го виждала в България, когато игра “Хамлет” и след представлението всички артисти бяхме с него в Клуба на артистите. Той е вихър, едно кълбо от енергия, талант и интелект. Чела съм книгата на Марина Влади и много ме впечатли историята, когато двамата с Висоцки са били поканени на купон в Манхатън, на който са присъствали всички техни кинозвезди. Преди да отидат там, той се преобличал няколко пъти, но накрая пак си сложил сивото пуловерче и всички кинозвезди на партито го гледали с голямо пренебрежение. Когато обаче Висоцки хванал китарата и запял - всички обърнали погледи към него и сърцата им се отворили.

- Какво е отношението ви към новата българска музика и харесвате ли някой от актуалните изпълнители на родната сцена?

- Обичам песните на Тончо Русев, Митко Щерев и Стефан Димитров - те са друг вид творци, докато сега е малко хаос в българската музика. От по-младите ми харесва Миро - един много особен човек, който е роден да бъде на сцената и да дарява хората с енергията, добротата, интелигентността и излъчването си, защото на тях им е необходима светлина, за да им бъде топло в живота. Мария Илиева също ми харесва.

- Вашата най-популярна песен е “Тумбалалайка”. Как се роди тя и очаквахте ли, че ще станете известна точно с нея?

- Никога не съм очаквала, че ще стана известна. В оригинал песента е еврейска, а ние с Емил я харесахме и си сложихме български текст. Моята гордост е, че популяризирах тази еврейска песен на български в целия СССР и цяла Европа. След като я изпях в началото имаше и коментари от сорта на: “Ама, тя не трябва да играе в киното, защото пее тази песен - “Балалайка”. Оказа се, че тя стана любима песен на много хора, а същевременно се родиха толкова лоши песни, че тя блесна още повече.

- Вие сте посвещавала песен на Емил Димитров, а той на вас посвещавал ли е?

- Обичах да му казвам на шега: “Ти за всички писа, а за мене никога не написа песен!” А Емил ми вика: “Каква песен, аз не те пускам от сърцето си!” Аз му посветих песен, написах и книга за него, сега дори пиша нова книга - “Спомени, върнете се”, със случки и спомени от моя живот. Току-що завърших и едноименната песен по книгата и се оказа, че творецът като започне да твори и стига до безкрайността. Реших, това да бъде първата книга-концерт, защото съм актриса-певица и всяка глава в нея ме вдъхнови и е възпята от мен в песен. Надявам се в края на годината всичко да бъде готово. Има мигове, в които човек остава без работа, или остава сам и аз си викам: “Самотата ражда или лудост, или книга”. Аз избрах книгата.

- Имате ли някакъв много скъп, сантиментално ценен подарък от Емил?

- О, имах два пръстена от него, но и двата ми ги откраднаха. Единият беше като халка, въпреки че ние не сме се женили с халки, а другият беше пръстен с червен рубин - в него имаше много любов. Такива предмети, като биват откраднати от някого и енергията в тях започва да бушува и се връща върху него. Аз разбрах коя жена го е направила, точно по това, което є се случи. Мога да споделя, че Емил имаше много скрити способности, знаеше много неща и ми е казвал: “Да знаеш, че ако някога някой посегне към този пръстен, ще му се случи нещо много лошо”. След време така и стана - на тази жена є се струпаха три неприятни неща едно след друго.

- Освен Емил, има ли и други хора с подобни скрити способности, до които сте се докосвала?

- Да, защото творците сме хора на духа и при нас това не е рядкост. Може би не се знае това, че Людмила Живкова, която контактуваше с Ванга, също имаше способност да вижда в бъдещето. Ние с нея бяхме в една компания преди да стане министър и веднъж тя ми гледа на ръка. Каза ми: “Ти ще развиеш такава интуиция, почти като на петричката врачка!”. Аз никога не мога да достигна до такива осъзнати ясновидски прозрения, но наистина имам силна интуиция. Емил също притежаваше такива способности и беше човек на духа, а парите за него никога не са били най-важни, както и за мен. При Емил парите направо се изсипваха, но след това му ги взеха - миличкия, Бог да го прости. Двамата се обичахме до последния момент… (Разплаква се - б.а.)

- Ревнувахте ли Емил от многобройните му почитателки, или от някоя конкретна жена?

- От почитателки - не, но го ревнувах, когато се разделихме - Мариета беше много красива жена. В началото с нея се ревнувахме, но после разбрахме, че и двете обичаме Емил и дори в последните години бяхме приятелки.

- Съжалявате ли, че бракът ви продължи само три години?

- След раздялата ни, животът ми тръгна много бурно и мъката мина. Не знам какво щеше да стане, ако бяхме останали заедно, можеше да се избием - шегувам се, а сега остана една чиста любов като цвете, иначе може би щеше да вехне, да падат листата, защото семейния живот е нещо много сложно.

- Коя е любимата ви история от книгата “Моята любов Емил”?

- О, любимата ми история е в самото начало на книгата, когато на Червения площад Емил ми се обясни в любов. А другата е, когато година след раздялата ни се срещнахме отново на един концерт. Той беше дошъл с цялата компания - Мариета, Васко, кучето.. Преди да изляза на сцената и Гошо Минчев ми каза: “Сега да видиш - Емил седна на първия ред, ще ти се разкаже играта…“ Аз пея първа и си викам: “Дръж се, Грета.” В началото - държах, държах, но като започнах да пея - “Вън вали” и като заревах, а той пуши и гледам как цигарата му пари пръстите, как седи и ме гледа... Вечерта отново се видяхме в един бар и Гошо Минчев ми вика: “Грета ти си луда, защо дойдохме тук?!” Изведнъж, като че с Емил ни хавана някаква сила - и двамата тръгнахме един към друг. Той каза: “Жена ми”, а аз - “Мъжа ми” и после цяла нощ ходихме по алеите и си викаме, че утре ще отидем отново да се разпишем, въпреки че в паспортите ни не беше отбелязано, че сме разведени...

- Такава любов наистина се среща рядко..

- Тази любов между нас ме крепеше, това, че е толкова голяма и беше глътка въздух за мен след раздялата ни. Спомням си и последния ни разговор, когато вече си отиваше, а аз му казвах, че го обичам и че България го обича и го молех да не умира. Тогава току-що се бях върнала от Москва, а той беше зле - в болницата и още на следващия ден вдигнах телефона да му кажа, че ще отида да го видя, но сестрата ми каза да му говоря повече, защото той не може. Говорих, говорих и накрая пак му казах:“Обичам те”. Той, както не можеше да говори, прошепна на срички: “О-би-чам -те”, а след половин час ми се обаждат от една телевизия да ме питат какво ще кажа за кончината му…

- Вие сте изнасяла много концерти пред Тодор Живков. Виждате ли някой от днешните политици с неговите качества на управник?

- Тодор Живков беше явление. Много хора го имитираха, но той беше от този вид личности, които искат до всичко да се доближат и да научат. Той изнасяше дори четиричасови речи пред художници, поети, писатели... - при това, без да му е написан предварително текстът. Аз непрекъснато пеех по техните сбирки и си спомням как веднъж Живков се връща от конгрес в Чехия и пита художниците каква реч искат - от половин, от два часа, или от три часа. После им говори три часа така увлекателно, с примери от световната история на изкуството и класиците… Той беше човек от народа, който се стремеше всичко да знае за народа. Няма такъв политик днес!

- Кой е най-трудният ви момент?

- Аз съм достигала до най-ниска точка, благодарение на един брак, с който сбърках много, в резултат на което 6 години седях в един хол и ме гледаха майка ми и баща ми с тяхната пенсия - до последния им миг. Те ме хранеха и обличаха, като през тези 6 години седях в хола с един развлечен пуловер, но през това време успях да напиша много песни и други неща. Тогава не съм имала пари, но дори най-големите класици са си пишели произведенията, като са били най-зле. Както казват - всяко зло за добро.

- Как успявате да запазите този младежки дух и оптимизъм в себе си?

- Не усещам годините си - кога минаха 75? Според мен всичко зависи от семката, както казваше дядо ми. Той беше много интересен човек, като някой му каже - разкажи ми за рода, а дядо: “Ние сме отскоро, затова всички сме толкова млади и красиви”. От младата семка се ражда само младост и красота. Човек може да се чувства млад и до 100 години. Баща ми беше най-добрият човек на света, вечна му памет. Може би ми помага това, че и аз съм добра - толкова съм пяла без пари, че ако реши съдбата да ми върне тези пари, сигурно ще ме затрупа с тях и нямаше да мога да дишам...

- Сънувате ли Емил?

О, много го сънувам и след като го сънувам му наливам едно питие и го оставям на терасата ми, защото си признавам, че ме е страх да ходя на гробищата сама - има много кучета...

НАШИЯТ ГОСТ

Обичаната актриса и певица Грета Ганчева е кръстена на легендарната Грета Гарбо и още от детските є години става ясно, че сцената ще бъде нейната съдба. Талантът є е оценен високо и като студентка във ВИТИЗ, тя вече е избрана да играе главна роля в Народния театър. Грета се е снимала и в редица филми, сред които са “Войната на таралежите”, “Деца играят вън”, “Шведските крале”, “Изпити по никое време” и “Синята лампа”. Най-голяма известност є носи песента “Тумбалалайка”, първия куплет от която е написан от Емил Димитров, а останалата част от текста измисля сама. Емил е съпруг на Грета в продължение на три години, но оставя незабравима следа в целия є живот, като тя му посвещава и книгата - “Моята любов Емил”. Освен в България, Грета е много популярна и в Русия, където изнася редица концерти.