Грешката на господин Пеевски

Кой води водещия журналист Светослав Иванов

Сред мъдрите приказки, родени от народа ни през вековете има една, която господин Делян Пеевски е трябвало да си спомни, преди да обърне внимание чрез своите вестници на нещото Светослав Иванов. Тя гласи „Не хвърляй камък в рядко нещо. Ще те оплиска.”

Допускам, че просто му е дошло до гуша от папагалските мръсотии, които се леят срещу него от „Капитал” и компания, както и от техните агенти в телевизорите. Не само го допускам, а съм сигурен, че е така, защото бях мазан по същия начин от тези човечета повече от десет години, докато бях собственик, създател и издател на вестниците от „Пресгрупа 168 часа” и след това на пресгрупа „Монитор”.

И моите нерви понякога не издържаха и освен че им теглех по една банишорска майна, ясно и точно казвах каква инфекция в занаята разпространяват тия зелени маймуни. Разбира се, те каляха наред българските предприемачи или по поръчка, или за рекет. Така е и до днес, разбира се, доста по-перфидно.

Точно такъв е и случаят с нещото Светослав Иванов и интервюто му с шефа на групата „Ню имидж България“ Ярив Лернер. Поканил го бил да разговарят за киното като индустрия. И ей така, най-невинно, от чист професионален интерес го попитал за сделката с Делян Пеевски.

И сега да видим как точно го е попитал, защото във въпроса на Иванов е заровено кучето. Та Иванов попитал Лернер дали не се притеснява, че някои от изданията на Пеевски „са натоварени с доста негативи през годините, подозирани са в доста политически зависимости, в това, че са служели за средство за саморазправа с много неудобни и политически, и икономически опоненти?“

Ето, читателю драг, това е школата на „Капитал“ – обективничко, невинничко и подличко да излееш мръсотията си като въпрос с елементи на коментар и клевети.

След така зададения въпрос трябва да си пълен будала, за да не ти стане ясно, че господин Лернер е бил поканен в студиото не толкова заради спонтанно възникналия интерес на водещия към киното като индустрия, а точно за да му бъде зададен този въпрос, по този начин и между другото да бъдат оплюти група издания на Делян Пеевски, които са обект на търговски интерес от компанията на Лернер. В тази именно технология - мръсничко, подличко, невинничко, обективничко е инфекцията, която „Капитал“ и агентурата му вкараха в българската журналистика.

Всъщност на нещото Иванов бе обърнато внимание в „Труд“ още през януари тази година. В статията “Светослав Иванов приключи с журналистиката, да влиза в политиката” бе анализиран сериозният дефицит на обективност у популярното лице на най-голямата частна българска телевизия – бТВ.

Лоши хора казват, че този дефицит и почти незабележима пристрастност на Иванов си имат цена. Той не бил просто телевизионен водещ със силно развит копнеж някога (ако може по-скоро) да се види в министерското кресло на ул. “Ал. Жендов” № 2, а и добре платен лобист на определени икономически и политически интереси. Ти да видиш! А Иванов иначе е един миличък, възпитаничък – бузките да му нащипеш от умиление. Но ако човек си даде труда да попрегледа предаванията му, ще види, че ако го няма Иванов, няма да могат да се изявяват в удобни интервюта Иво Прокопиев, съдията с политически страсти Лозан Панов, политическото зомби Христо Иванов и много още като тях.

В същата стилистика – обективничко, загриженичко, почтеничко – бе решено и предаването му през януари, в което заедно с капиталската дружина раздуваха издадената клеветническа книга за българската журналистика, наречена „Бяла“. В това предаване дружината, заедно с Иванов се оплаква и руга българската журналистика, сякаш те са на Марс. Нима „журналистът“ Светослав Иванов е забравил, че като такъв, той би следвало да е медиатор, а не съдник, удобно позовавайки се на манипулативни данни от зависими журналистически организации. Интересно е също, защо не бе поканил на седянката нито един от грешниците, изобличени в книгата. Например мен. Да си кажа и аз думата, дето се вика. Има да чакам!

Тук е мястото да отбележа, че нещото Иванов се явява все повече не като водещ, а като воден журналист. Води го групата на Прокопиев, водят го други икономически кръгове, инженерни политически ГМО-та и не на последно място Сорос и Мамона. Но все още Иванов не го признава, не застава в праймтайма в неделя вечер на най-рейтинговата телевизия и не признава, че подкрепя и налага “аджендата” на Прокопиев и компания. Не! Има си отработена стилистика – кротичко, възпитаничко, независимичко – червени бузки.

Но да се върна на грешката на господин Пеевски. Като прочетох какво съм написал до тук, се замислих, че и аз всъщност бих хвърлил камъка в нещото Иванов. Колкото и да ме опръска, по-важно е хората да видят какво се крие под фината му, мазно извъртяна повърхност.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари