Грешки за 5.4 милиарда евро са допуснати в разходите на ЕС. Това сочи годишният доклад на Европейската сметна палата за 2015 година. Грешките са 3,8 % от общия размер на бюджетните разходи, който възлиза на 142,5 млрд. евро.

Този процент не представлява измерване на нивото на измами, неефективност или разхищения, а оценка за размера на средствата, които не е следвало да бъдат изплатени, тъй като не са били използвани в пълно съответствие с правилата на ЕС, уточняват от институцията.

Новият председател на Европейската сметна палата Клаус-Хайнер Лене, предупреждава, че европейските институции в известна степен са загубили доверието на гражданите на ЕС.

В изказването си при представянето на годишния доклад на ЕСП пред Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент той заяви, че в предстоящите месеци и години основно предизвикателство пред ЕС ще бъде да спечели отново това доверие.

Лене посочи пред членовете на Европейския парламент, че е необходимо да бъде проведена реформа, но каквато и да бъде нейната форма, тя следва да почива на солидна финансова основа. Това означава, че ЕС трябва да поддържа добра отчетност, да гарантира, че финансовите правила се прилагат правилно, да достигне икономическа ефективност и да постигне прозрачност и увереност.

„Хората няма да започнат да се доверяват на институциите на ЕС, ако считат, че не управляваме добре парите им и не даваме ясен отчет относно това управление“, заяви Клаус-Хайнер Лене.

Тазгодишният доклад на одиторите на ЕС показва, че схемите за финансиране, основани на възстановяване на разходите на бенефициентите, като цяло са засегнати от по-висок процент грешки, отколкото схемите, базирани на права за получаване на плащания. Докладът също така привлича вниманието към рисковете пред финансовото управление, свързани с предоставянето на финансова помощ от бюджета на ЕС (пряко или непряко) под формата на заеми, гаранции и капиталови инвестиции.

ЕСП е заверила отчетите на Европейския съюз за 2015 г., както прави за всяка финансова година от 2007 г. насам. Одиторите също така заключават, че събирането на приходите на ЕС не е засегнато от грешки. За разходите на ЕС обаче изчисленият от ЕСП процент грешки е 3,8 % (в сравнение с 4,4 % през 2014 г.). Този процент не представлява измерване на нивото на измами, неефективност или разхищения, а оценка за размера на средствата, които не е следвало да бъдат изплатени, тъй като не са били използвани в пълно съответствие с правилата на ЕС.

Сметната палата продължава да констатира почти еднакъв процент грешки при разходите, извършени при споделено управление с държавите членки (4,0 %), и при разходите, които се управляват пряко от Комисията (3,9 %).

Докладът подчертава, че един от основните фактори за нивото грешки е разликата между схемите с възстановяване на разходи, при които ЕС възстановява разходи за допустими дейности въз основа на изготвени от бенефициентите декларации, и схемите с предоставяне на права на плащане, при които плащанията се извършват при изпълнение на зададени условия. Възстановяването на разходи е свързано с много по-висок процент грешки (5,2 %), отколкото финансирането въз основа на права на плащане (1,9 %).

Одиторите считат, че корективните действия от страна на органите в държавите членки и Комисията имат положителен ефект върху изчисления процент грешки. Въпреки предприетите от Комисията стъпки за подобряване на извършваната от нея оценка на риска и на въздействието от корективните действия, може да се постигнат още подобрения. Значителен брой грешки са могли да бъдат предотвратени или открити и коригирани преди извършване на съответните плащания.

Освен това, въпреки цялостното разумно ниво на информираност относно препоръките на одиторите към държавите членки, има съществени различия в степента на официалното им проследяване. В резултат на това одиторите откриват твърде малко доказателства за промени в политиките или практиките на национално ниво.