Проучване на Световната здравна организация (СЗО) сред 38 страни в европейския регион показва, че времето на епидемичния пик се променя от изток на запад като епидемиите настъпват по-късно в Западна Европа (например в Испания наблюдаваното закъснение за период от 10 години е 28 дни).

„Всяка година грипната епидемия е с различен интензитет и продължителност. Тези модели на предсказуемост, които създават от СЗО, са с цел да се планират правилно годишните кампании за ваксинация и да се постигне максимална защита на населението. Препоръчително е краят на ваксинационната кампанията да бъде удължен колкото е възможно повече, за да се осигури максимално възможното покритие на рисковите групи“, казва проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Препоръчително е ваксинационните кампании да започнат най-малко две седмици преди настъпване на грипната епидемия, но не по-рано от 4 месеца преди нея, за да се генерира оптимално ниво и подходяща продължителност на имунитета след ваксинация срещу грип. Затова на база статистиката от предходни години за България експертите препоръчват ваксинация дори в първите седмици на януари.

Новоприетата Национална програма за повишаване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип, насочена към хората над 65-годишна възраст, бе представена от проф. Кантарджиев по време на Балканска среща на експертите по грипната профилактика, чийто домакин бе София.

За първата година от програмата е предвидено тя да осигури ваксинация на 10% от тази възрастова група, като поетапно до четвъртата година ще достигне покритие от 25%. Програмата е голяма крачка към подобрение на ваксиналната защита, като се има предвид, че през последните години само около 3% от българското население се ваксинира срещу грип.

Според проучване, проведено неотдавна, грипът и породените от него вторични респираторни инфекции е причина за 13% от смъртните случаи в световен мащаб.

„39% от случаите на смърт поради грип са сред хората над 75 години. Проучванията показват, че ефективността на ваксинацията намалява с 6% до 11% на месец. Затова изключително важно е ваксината да не се слага прекалено рано, т.е. максимум 4 месеца преди очаквания грипен пик“, допълни доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

Сред останалите рискови групи за тежко протичащ грип и усложнения са деца на възраст под 5 години, особено тези под 2-годишна възраст, бременни жени, медицински лица и хора от всяка възраст със съпровождащи хронични  заболявания – белодробни, сърдечно-съдови, диабет, бъбречни, чернодробни.

Бременните са изложени на повишен риск от усложнения в следствие на грипа. Четиривалентната противогрипна ваксина е единствената в България, която може да се прилага на всички над 6-месечна възраст. Тя е първата и единствена ваксина с разрешение за приложение на бременни, като осигурява пасивна защита от грип на новородените преди да навършат 6 месеца. Съгласно препоръката на СЗО, инактивираните ваксини срещу грип могат да се използват във всички етапи на бременността и не показват каквито и да са нежелани следствия за плода и майката.

Наскоро проведено проучване показва, че грипът повишава също риска от сърдечни проблеми и инфаркт, също както от пневмония и други живозастрашаващи усложнения. Рискът от сърдечен удар е 6 пъти по-висок в седмицата след заразяването с грип. Затова противогрипната ваксинация остава най-сигурният начин за предпазване от усложнения и намалява риска от инфаркт с 15-45%.