Гробът на Левски - рана, която трябва да излекуваме

В книгата „Разкрити документи за гроба и костите на Левски и Бенковски“ Николай Иванов призовава да бъдат направени нови археологически разкопки

Последният завет на Апостола, изречен пред бесилото: Да бъда погребан в България и да се знае къде е гробът ми

 

02-kniga

В броя си от 15 февруари т.г. в. „Труд” бе първата медия, която съобщи за най-новата версия за гроба на Васил Левски, съставена на базата на неизвестни досега документи от писателя Николай Иванов. Статията ни „Гробът на Левски отново намерен” предизвика голям читателски интерес и затова в деня на честването на 144 г. от обесването на Апостола продължаваме по темата за откритието.

Както вече писахме, Николай Иванов изгражда своята теза, че мястото на гроба на Васил Левски е до днешното Министерство на земеделието на софийската улица „Дамян Груев”. В архива на Националния военноисторически музей той изравя непознати документи от разкопки проведени през 1937г. Това са докладите на мобилизирания юрист Александър Запрянов, който пише на началника си, че предава 29 бр. чувалчета с кости от скелети, изровени в близост до основите на параклиса на новото софийско гробище.

В един от гробовете Запрянов открива скелет и два черепа. Знаейки за спомените на Стоян Заимов, той предполага, че това са останките на Васил Левски и черепът на обезглавения през 1876 г. предводител на Априлското въстание Георги Бенковски. Николай Иванов проследява пътя на предадените за изследване кости от мазето на военната служба до Солни пазар после в склад на анатомията на Медицинския университет и до края на 1945 г., когато те изчезват, без да има дадена научна експертиза на кого са костите. В книгата „Разкрити документи за гроба и костите на Левски и Бенковски” Николай Иванов призовава да бъдат направени нови археологически разкопки, за да изпълним завета на Апостола преди обесването му :„Да бъда погребан в България и да се знае къде е гробът ми.”

Първите и най-сериозни проучвания за гроба на Васил Левски са през периода 1936-1939 г. по повод на честванията за 100 г. от рождението му. Следващата голяма акция за търсенето гроба на Левски е от 80-те години, предизвикана от писателя Николай Хайтов и довела до поставянето на паметна плоча на стената на църквата „Св. Петка Самарджийска”. Мястото и до днес не се признава от българските археолози за гроб на Апостола.

пламен митев

Проф. д-р Пламен Митев зам.-председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“:

Да се даде очакваният от отговор на въпроса за гроба на Апостола

Прочетох с любопитство новото проучване на Николай Иванов и очаквам тепърва реакциите на специалистите, а и на по-широката читателска аудитория, защото засегнатите от автора въпроси са в центъра на общественото внимание от десетилетия, особено в дните около 18 февруари, когато отбелязваме поредната годишнина от гибелта на Васил Левски. Дали заради гузната съвест на нашите предци, които не са направили нужното, за да опазят тленните останки на Апостола, или пък за да изпълним естествения си синовен дълг към тези, които се бориха и загинаха за нашата свобода, но темата за гроба на Левски се оказа чувствителна за поколения българи.

Доказателственият материал и констатациите на Николай Иванов звучат убедително, но все пак не мога да не отбележа и част от въпросите, които породиха у мен предложените от него изводи. Защо например, ако разказът на очевидеца Стефан Маринов за това как и къде е било погребано тялото на Апостола е достоверен, никой от преките участници в това дело не дава нужната информация на инициативния комитет, заел се да построи паметника на Левски в София? Какво им е попречило да го направят или ако все пак са го сторили, защо тленните останки не са били положени в основите на паметника, а са били открити при реконструкцията на булеварда за да попаднат впоследствие в събраните от Ал. Златанов чувалчета?

По същия начин буди недоумение защо, ако през 1909 г. Иван Иванов рисува картината си с параклиса и с паметника на гроба на Левски, тази информация не е използвана през следващите години, когато започват да се разгарят първите страстни дебати около евентуалното препогребение на Дякона? В спомените на учениците, които са сред малкото свидетели на пренасянето на тялото на Апостола, има сериозни разминавания и противоречия, които също са останали без коментар.

Книгата на Николай Иванов повдига и други прелюбопитни въпроси, свързани с употребата на документалното наследство за Левски, с морала на политиците и историците, с немарата към собственото ни минало. Искрено се надявам новото изследване, посветено на Васил Левски и Георги Бенковски, да стигне до повече читатели и да доведе до един действително смислен разговор за това какво реално знаем за гибелта на Апостола и за какво могат да се обединят позициите на професионалните историци, за да се даде най-после отговор на въпросите, които вълнуват всички българи.

академик косев

Акад. Константин Косев, историк от БАН:

Изпитвам срам, когато ме питат за гроба, а не за величието на Левски

Това са спекулации, как ще се открие гробът на Левски? Имайте предвид - като чуете за гробища и кокали, бягайте далече. Това е чиста спекулация. Срамота е, просто е срамота за най-великия българин, ще се занимаваме с разни кокали. Отдавна е приключен въпросът, много отдавна. То ако имаше нещо вярно, още като извадиха първият път кости, щеше да се установи веднага, а те изчезнаха кокалите. Съветвам с тоя въпрос да не се занимават, защото ще се злепоставят. Извинявайте, че съм краен, но аз лично изпитвам някакво неудобство, когато ида да говоря за Левски и някой ме пита за гроба или за предателството. Великото не го виждат, а виждат такива работи. Това пиша в новата ми книга „Васил Левски и възкресението на България“.

станислав станилов

Проф. Станислав Станилов, археолог:

Нищо няма да излезе

Ново място за гроб на Левски предположи преди пет-шест години и полк. Марин Калонкин, бивш директор на Военния музей (НВИМ). Неговата версия звучи по-вероятно от версията на Хайтов за църквата „Св. Петка Самарджийска”. Калонкин твърди, че гробът е в градинката пред Народната библиотека, в северозападната част. Но вижте, ние нямаме до 1943 г. никакви сведения и документи за този гроб. Сведенията започват от 1934 г. със спомени на клисаря. Но той е бил клисар на „Св. Петка Стара”, не на „Св. Петка Самарджийска”. Хайтов ми се струва, че от това се е объркал, копа гробове половин век. Според мен е възможно да има все пак запазен гроб. Проф. Николай Генчев навремето се усъмни в изповедта на клисаря, защото и владиката, и патриархът са имали власт да свалят клетвата за тайна на изповедта и да се разбере къде са скрили тялото на Левски. Но това не е направено и следователно не е абсолютно сигурна и тази следа.

По времето на екзекуцията на Левски е царял страховит терор. Всички са се изпокрили, архивът на софийската организация е попаднал в чужди ръце и е много съмнително дали някой ще се опита да рови, да крие труп на човек. Тия работи, дето ги пише Хайтов, са литература.

Николай Иванов допълва тезата на полк. Марин Калонкин, но какво от това, че някой през 1937 г. намерил кости. Ние нямаме автентичен документ за тези гробове. Ние нямаме автентичен гроб.

александър хайтов

Александър Хайтов, скулптор:

Тази книга е някакво недоразумение

Прочетох книгата на Николай Иванов и не мога да приема тази теза. Има неточности, документални неточности, може ли това да е научен труд? Има натрупване на фактологични грешки, неточни цитирания, обърквания, противоречия. В документите, които дава Иванов, единият отрича буквално другия.

Направо казано, тази книга е някакво недоразумение. Няма заключение, несериозно звучи цялата работа. Вече става байгън на хората с тоя гроб. Стига вече с това тук ли е там ли е... Наблюдавам редица опити да се отрече твърдението на Николай Хайтов за мястото на гроба на Левски. Вървят маневри за търсене на нов гроб. Ще се радвам все пак, ако някой намери накрая костите на Левски.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България