Гръцки алъш-вериш в Турция

Съществува геополитическото напрежение между Запада и Русия с основен играч Анкара

Срещата на гръцкия премиер Алексис Ципрас в Белия Дворец (Аксарай) със султана Ердоган може да не предизвика драматични мигове, както през декември 2017 г., когато турският президент обрисува цялата гама на турските претенции при посещението си в Гърция, включително и поисканата ревизия на Лозанския договор. Може и да се спомене за необходимостта от взаимно разбирателство и намаляване на напрежението между двете държави, но резултатът, както е видно от общите изявления, е далечко от мисълта за дипломатически успех.

Така или иначе трънът, свързан с 8-те турски офицери, които намериха убежище в Гърция след турския преврат, продължава да утежнява отношенията между двете държави и президентът Ердоган не показа да е склонен да забрави тази история, както стана ясно и от обявената награда от 5,5 милиона евро за 8-те военни, няколко часа преди да пристигне Алексис Ципрас в Анкара. Това послание бе изпратено още преди да стъпи кракът на гръцкия министър-председател в Турция. Президентът Ердоган продължава с претенциите си за тяхното експулсиране, макар да е наясно, че подобно действие надхвърля възможностите на Алексис Ципрас.

Изявленията на гръцкия министър-председател, че “превратаджиите не са желани в Гърция”, може да се чуват като положителни в Анкара, но проблемът продължава да съществува и турският президент размаха пръст на Атина, за това какво може да се случи в бъдеще при аналогични случаи. “Не трябва бегълците да намират убежище в Гърция” каза той и добави, че очаква от Гърция да уважи паметта на тези, които са изгубили живота си по време на опита за преврат на 15 юли.

Двете страни не постигнаха консенсус по отношение на Кипър и островите в Егейско море, независимо, че Ципрас използва нисък тон по време на разговорите тъй като е наясно, че е зависим от съседите по отношение на миграцията. Ако Турция осъди споразумението с ЕС, ситуацията на гръцките острови Лесбос, Хиос и Кос ще излезе напълно извън контрол и ще създаде главоболия в региона.

Алексис Ципрас е наясно, че съществува геополитическото напрежение между Запада и Русия, с основен играч Турция и нейното непрекъснато проникване на Балканите чрез религията и се стреми да се докаже като политически месия. След постигнатата цел Северна Македония и надвисналия призрак за предсрочни избори над него, сега е важно да намали напрежението между Гърция, Кипър и Турция, което ще му донесе само дивиденти и ще го бетонира на политическата сцена.

От своя страна турският президент не се отклони нито за миг от стабилната политика на турските правителства. Всяко гръцко искане, дори и това, което се приема от европейските правителства и Вашингтон, каквото е възстановяването на Богословското училище (Семинарията) в Халки – което посети Алексис Ципрас, (от 1971 година не е посещавано от гръцки премиер) – бе съпровождано от гръцки отстъпки по отношение на мюсюлманското малцинство в Тракия. “Искате училището, дайте ни турските мюфтии” бе посланието на Таип Ердоган.

Иначе турците култивират надежда дори и с жестове. По време на литургията в Халки, докато Ципрас говори за противоречията около гръцкото малцинство в Истанбул и мюсюлманското малцинство в Тракия, дори турските полицаи свалиха мобилните си телефони, за да уважат този исторически момент. Двете малцинства “не трябва да бъдат причина за конфликт, а мост между двете страни”, каза гръцкият премиер, докато Ердоган призова за подобряване на условията в Тракия и го постави като условие за възобновяване на богословската школа. От изявленията стана видно, че между двете съседни държави травматичното минало играе роля и днес.

Както се е случвало и в миналото по време на подобни посещения на гръцки министър-председатели в съседната страна, останаха в излишък изявленията за необходимост от разширяване на диалога от икономически връзки между двете страни, от заздравяване на доверието и засилване на комуникацията между Атина и Анкара. Остава изключително съмнителен фактът дали тези изявления ще имат отражение за гръцкото FIR (въздушно пространство), където ежедневно гръцки и турски бойни самолети провеждат сурови военни учения, които приличат повече на военни действия.

Ако нещо спечели Алексис Ципрас от срещата си с Ердоган, това е чувството, че комуникационният канал между Атина и Анкара остава жив. Не е нещо забележително, но не е и за пренебрегване. Това евентуално е очаквал и гръцкият премиер, който поради предстоящите избори с едно крехко мнозинство в парламенти, вероятно не е в състояние да поеме инициативи във връзка с гръцко-турските взаимоотношения. Това визираше, казвайки, че ако нямаше възможност да вдигне телефона, щяхме да се изправим пред “опасни ескалации”.

За Алексис Ципрас е важно да бъде сигурен, че съществува комуникация, която се улеснява и от поемането на гръцкото военно министерство от Евангелос Апостолакис, който поддържа топла връзка с неговия колега Акар. Комуникационни канали, които могат да се окажат драгоценни, в случай на криза в Източното Средиземноморие и специално в кипърската икономическа зона.

Нищо не се дава даром

Днешните символизми от посещението на Алексис Ципрас в Халки и срещата му с Вселенския патриарх, както и обиколката в “Света София”, му позволиха да лансира посланието, че “навън върви добре”, докато на Таип Ердоган бе дадена възможност да отговори на обвиненията на европейците, че не уважава свободата на вероизповеданията. В източния пазар, където съседите са специалисти, нищо не се дава даром. Едно даваш, едно взимаш… Стратегически алъш-вериш с висока политическа цена.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи