Жозе Моуриньо и Пеп Гуардиола. Двамата най-добри треньори от новото поколение. И, разбира се, най-успешни. Кръстосваха шпаги на испанска земя, сега го правят на английска. Вече втори сезон. В първия Пеп завърши пред Жозе в шампионата, но Специалния пък вдигна 3 купи. Ситуацията обаче започна да се променя.

Миналата неделя беше кръстопътен ден за сезона във Висшата лига. Двата големи фаворита от Манчестър показаха и кой на къде е тръгнал, макар да са минали само 11 кръга от началото.

Но нека първо се върнем назад в историята. През май 2015-а Моу спечели за трети път Висшата лига при втория си престой в „Челси“. В същото време Гуардиола комфортно си бе осигурил първото място в Бундеслигата с „Байерн“ и беше горд притежател на две сребърни салатиери (б.а.- по-късно вдигна и трета).

„Аз не съм най-умният за да избирам страните и клубовете – изстреля Моуриньо стрела към Мюнхен. – Бих могъл да отида другаде и много по-лесно да стана шампион. Има първенства, в които и едно дете може да спечели титлата.”

Моу е човек, който много обича да говори за своите успехи. И обича да уязвява Гуардиола, който избрал лекото в „Байерн“. Докато двамата не участваха в едно първенство, изглеждаше лесно за Специалния. Според него да спечелиш Висшата лига е най-трудното, а Бундеслигата – детска игра. Съответно Жозе винаги е натяквал, че е постигнал много повече от Пеп.

Този сезон обаче ситуацията се промени. Испанецът вече е „на терена” на португалеца. Минали са само 11 кръга от старта на сезона, а неговият тим вече води с 8 точки пред втория - „Юнайтед“. Така се връщаме на неделния ден, който показа колко голямо е разстоянието между двамата.

През миналия сезон „Манчестър Сити“ страдаше от слаби резултати. Не защото не успяваше да доминира в мачовете, а защото не вкарваше положенията си. Така Гуардиола започна да работи точно върху това. Накара „Сити“ да играе ултраагресивно. Научи тима, че абсолютната атака е най-доброто оръжие в тази война. Неделният мач с „Арсенал“ показа точно тези прийоми – светкавични атаки на младите Рахийм Стърлинг и Лерой Сане, подкрепяни от Давид Силва и Кевин де Бройне. Резултатът? Безпроблемна победа с 3:1 срещу отбор от висок ранг като „Арсенал“. Ако през първото полувреме Серхио Агуеро бе завършил с гол една контраатака, резултатът можеше и да е по-голям.

Минути след края на мача Моуриньо изведе „Манчестър Юнайтед“ на „Стамфорд Бридж”. За такива двубои е измислен изразът „да победя на всяка цена”. Във втори си сезон в „Юнайтед“ португалският треньор успя да го перефразира в „да не загубя на всяка цена”.

Моу излезе с 8 дефанзивни футболисти срещу „Челси“. Така за Ромелу Лукаку не остана и грам надежда. И докато е критикуван, че формата му паднала, то всеки трябва да има предвид – навсякъде централният нападател зависи от отбора си. Лукаку имаше само един удар по посока на вратата и нито веднъж не пипна топката в наказателното поле на „Челси“. Даде само 16 паса.

На стадиона на „Сити“ само вратарят Еденсон направи 25 подавания като 2 от тях стигнаха до съотборник в противниковото поле. Така стражът беше по-използван в играта на „гражданите”, отколкото Лукаку в тази на „дяволите”. Доста добър индикатор за състоянието на двата тима от Манчестър.

Отборите на Моуриньо са вкарали само един гол при последните 10 гостувания на съперници от Топ 6. А последната победа на Специалния в такива двубои извън дома датира от преди 3 години срещу „Ливърпул“.

Гуардиола накара „Сити“ да не се страхува от никого. Моу пък е уплашен от всеки свой пряк съперник, особено когато е на неговия стадион. Пеп иска „Сити“ да победи всеки от преките конкуренти, а Моуриньо – да не загуби. Това е и основната причина точковата разлика между двата клуба да е огромна само след 11 кръга.

Мнозина твърдят, че на Гуардиола му е било лесно в „Барселона“ с Лео Меси, Шави и Иниеста. После и в „Байерн“ с Роберт Левандовски и Ариен Робен. Това подсказваше и стрелата на Моуриньо от 2015-а. Така да бъде. Когато пое „Сити“, Гуардиола нямаше нито един играч от най-висока световна класа. Дори и сега някои ще кажат, че е така. Треньорът предпочита сам да ги издигне до този пиедестал. Четири от петте английски отбора в Шампионската лига водят в групите си, но само „Сити“ доминира мощно и в Европа. Защото „гражданите” не изпитват страх от никого.

Миналия сезон не беше така. „Сити“ спечели само 2 от десетте мача в Топ 6 – като гост на „Юнайтед“ и у дома срещу „Арсенал“. През този вече бяха сразени „Ливърпул“ (5:0), „Челси“ (1:0) и „Арсенал“ (3:1). А „Юнайтед“ на Моуриньо стигна до реми на „Анфийлд” (0:0), до загуба на „Стамфорд Бридж” (0:1) и домакински успех над „Тотнъм“ (1:0). За еднакъв брой дербита единият тим е вкарал 9 гола, другият – един.

За Гуардиола това е най-добрият старт в кариерата му – 31 точки от 33 възможни с голова разлика плюс 31. Не успя да го направи нито с „Барса“ и Меси, нито с „Байерн“ и Левандовски. Стартът на „Сити“ е най-добър в историята на Висшата лига. По-добър дори от този на Недосегаемите от „Арсенал“. По-добър от този на всеки от отборите на сър Алекс Фъргюсън. „Сити“ вече постави английски рекорд с 52 гола в 17 официални мача във всички турнири.

Явно Гуардиола се превръща в господаря на английския футбол. Там, където преди царуваше Моуриньо.