Гурбетчии излъчиха кмет, пратиха го да пази старци

„Европейска коалиция” чертае програма и осигурява пари за село Люблен

Кметът на Люблен с внучка, която заедно с другите деца ще се радва на новите люлки.

Немотията прогонила много мъже на гурбет зад граница, а у дома останали булките с децата и възрастните.

И кмет да си, като има работа, запретваш ръкави и бъркаш бетон, не бяга от тежкия труд управникът на Люблен.  Снимки: Личен архив

Както и в онези времена, и днес вървят „керваните“ с гурбетчии, тръгнали да си вадят хляба по чужди земи, че да има за деца и възрастни у дома. И както в онези времена, мъжете все треперят как са близките им - има ли кой да ги нагледа, хляб да сложи на масата, помощ да извика... Все човешки тревоги, които не се променят във времето. И както някога, и сега по паланките остават предимно жените с децата и старците.

Затова към 50 „германци“ от търговищкото село Люблен взели радикално решение. Събрали се, обсъдили кое-как е при тях, какво става в България и как да решават домашните си проблеми. Така вкупом отсъдили да прекратят трудовата миграция на елтехника Кязим Алиев и да го върнат на село. Нарочили го кмет да става. Докато те строели обекти зад граница, той да поправял нещата вкъщи. Да има кой да се грижи за домочадието им, да следи за реда, селото да спретне. След предварителния вот „изгнаникът“ си натоварил куфарите и се върнал в България. Отишъл на избори. Имало още един кандидат, но доверието на гурбетчиите, и тези зад граница, и тези по големите наши градове, отсъдило той да стопанисва селото. Пък и дума му дали да помагат, кой с каквото може. Така започнало кметуването на Алиев в родното му село.

Първи мандат му е и признава, че през ум не му е минавало, че с това ще се занимава. Като го върнали у дома, хич не му било на сърце кмет да става. На високия селски пост получавал около 750 лв. Както всеки кмет и той е „спешна помощ“ при болежки, разносвач от врата на врата, натоварен е и да ходи по аптеки, доктори и служби, да решава всякакви проблеми. Освен обичайните извънтрудови задачи е и денонощен дежурен по тока в селото. Наложило се, защото там не останал ни един елтехник, а по къщите останали жени и старци. Така ходел от адрес на адрес я бушон да смени, я печка или котлон да поправи, гръмнала крушка да смъкне и всякакви такива „жичкаджийски“ работи да оправя. Възвръщал и звука на мобилните телефони, когато се пообъркат между „картинките“ бабите и после не могат да чуят децата си.

Ще кажете така е на село – кметът е за всичко. За любленския ни известиха неговите хора, онези, дето го пратили да се връща вкъщи, че да пази булките и децата, а и старците да не осъмват в тревоги. Те пък разказали за избраника си на общинското ръководство в Опака. Споделили и с кмета на общината Лютфи Реянов какво правят и какво планират, че и други да помислят за родния дом.

„Никак не съм по приказките. Кой знае какво не сме направили. Нали затова си дойдох. Трудно беше, но свикнах вече. То работа много има, ма парите не стигат. Най-добре ти ме питай, пък аз да ти отговарям с: „да“ и „не“, че се притеснявам“, опитва се да се измъкне от разговора кметът.

Със сигурност не му е лесно, но пък коалицията на задграничните му съселяни от Германия, Белгия, Холандия и Франция е зад него и заедно дават пример и на другите села. А обновяването на малките населени места след толкова години разруха никак не е лесно.  Първо решили да облагородят градинка в центъра и да направят детска площадка. Била точно пред здравната служба, която се рутела. Така кметът решил да я измазва. После с председателя на земеделската кооперация Румен Русев, уж началници, запретнали ръкави да бъркат бетон да излеят основите на площадката.  „Германците“, начело с бригадира, както го наричали, Ибрям Мустафов, събрали пари. Купили люлка и пързалка от там и ги транспортирали до селото. Поръчали и беседка да се изработи и постави, че жените и децата да има къде да присядат на сянка. Младите булки пък хванали косачките и сами подравнили тревата.

„Нашите от Германия заръчаха и в другата махала да сложим беседка, че ще ходя сега да видя как и къде да я поставим около магазина да могат и там да се събират. Имаме работа и по здравната служба. Там още сме в началото, но пък ни е много нужна. Имаме пенсионирана фелдшерка, която познава всеки от селото и добре ни лекува. Трябва да спретнем там нещата“, изрежда кметът.

Според него обновяването, което са захванали, било общо дело. Според началниците от общината в Опака и самият кмет инвестирал свои пари и сам майсторял по строителните площадки, които си отворил. Че работа има, на всички е ясно, но помагали много и жените.

Макар Люблен да е 550 човека по списък, в този сезон по улиците сигурно ги няма повече от половината. Освен мъжете зад граница, имали няколко строителни бригади по санирането в Попово, Търговище и Русе. Други, притеснени, че в селото вече няма училище, се изнесли в градовете на квартира, за да не пътуват децата им. В местната забавачка имало към 14 малчугани, разказва кметът. Пътуващите ученици били към 20. Жените през лятото били на полето. Най-много били ангажираните в малиновите масиви. Цял ден под жаркото слънце. Надниците били по 25 лв., което било добро заплащане. Която булка имала образование и претенции за по-лека работа, си търсела късмета в града. Така по къщите оставали все повече самотни старци. Сигурно над стотина, брои кметът Алиев. Гледал редовно да ги обикаля и чува по телефоните, че да знае кой на какъв хал е. Треперел им, защото и той се вайкал, докато бил зад граница, за своите родители. Те и днес са в Люблен. Жена му и синовете пък са в Търговище. Съпругата на управника дори взимала по-голяма заплата от него, ма какво да се прави, смее се Кязим. Единият му син работел в мебелна фирма и имал внучка от него. Другият сега завършил гимназия и се чудел дали да продължи да учи.

“Блазни ги децата чужбина. Лесни пари викат се вадят там, не е като тука да няма.  Тръгват уж за няколко месеца, за кола да изкарат, къща да почнат, че за булка очи да имат, пък остават с години. Много вече не се и връщат. Идват си от година на година за големи празници“, споделя кметът, тревожейки се, че и неговото дете може да забрави пътя за дома. Но пък казва, че се радва на сплотеността на другите – на „германците“, „холандците“, „белгийците“ от Люблен, които заделят пари и пращат у дома да разкрасяват селото. Те засега нямат намерение да си тръгват завинаги. Искат децата им в България да растат, да им е хубаво и правят каквото могат, че да им е по-подредено и удобно. Така европейската коалиция за управление на Люблен заедно набелязвала програма, мерки и ги изпълнявала.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи