Гълъбин Гълъбов, председател на Съюза за стопанска инициатива, пред „Труд“: Предприемачеството извървя дълъг път, учейки се от грешките си

Снимка: Цветан Томчев

Вярвам, че ще имаме още една година на добър ръст на икономиката

По повод 30-годишнината от създаването на Съюза за стопанска инициатива разговаряме с председателя му Гълъбин Гълъбов за това по-лесно ли се прави сега бизнес в България. „Малките и микро фирми по правило нямат достатъчно административен и експертен капацитет. Мениджърите им в голямата си част не са професионални, а са собственици, които са развили бизнеса си буквално от нулата и в много отношения имат нужда от такава подкрепа, която ние смятаме, че е наш дълг да окажем“, казва Гълъбов. Вижте какво все още пречи на малките фирми да се развиват в страната и какви са очакванията на предприемачите за следващата година.

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) е учреден на 22 декември 1989 г. като първото неправителствено сдружение на частните предприемачи в Република България. Целта му е да обедини частния бизнес в страната и да подпомага дейността и успешното му развитие.

От 1993 г. Съюзът е национално представителна организация на работодателите. По последни данни на Националния осигурителен институт той представлява над 4600 предприятия с над 160 хил. заети в тях, 42 браншови и 88 общински организации на територията на цялата страна.

Първият председател при учредяването на Съюза през 1989 г. е Валентин Моллов, по-късно негов председател става Петьо Блъсков, главен редактор на в. „Труд“, а след това - проф. Борислав Борисов, бивш ректор на УНСС.

- Г-н Гълъбов, Съюзът за стопанска инициатива е основан през 1989 г. и тази година чествате юбилей. Какво се промени за тези 30 години, откакто Съюзът съществува?

- За последните 30 години много неща се промениха. Първо българската икономика от планова, интегрирана в една международна икономическа група, се преориентира в друга по-голяма такава. От друга страна предприемачеството в България извървя дълъг път, учейки се от грешките си, изгради свой модел да се справи с много от предизвикателствата на прехода като конкуренцията от чуждестранни добре установени фирми, често сменяща се нормативна уредба, валутни и лихвени шокове и други такива, които се надяваме да са останали в миналото, а средата за правене на бизнес да е все по-прозрачна и предсказуема.

- Какви цели си поставяте за следващите поне 30 години?

- Съюзът за стопанска инициатива е първата „неказионна” работодателска организация в страната. През своята история тя е имала много изтъкнати председатели, които са били сред основателите на частното предприемачество у нас, както и чрез своето лидерство са спомогнали за отреждането на бизнеса на подобаващо място при вземане на решения за социално-икономическо ни развитие. През следващите 30 години Съюзът ще се стреми да защити по най-добрия начин интересите на своите членове.

Ще работим последователно наистина да се установи на практика правилото „мисли първо за малките” - каквито са над 90% от нашите членове, при формиране на социално-икономическите политики на правителството и законодателството за регулиране на бизнеса, информационна и експертна подкрепа при така динамично променящата се бизнес среда.

Малките и микро фирми по правило нямат достатъчно административен и експертен капацитет. Мениджърите им в голямата си част не са професионални, а са собственици, които са развили бизнеса си буквално от нулата и в много отношения имат нужда от такава подкрепа, която ние смятаме, че е наш дълг да окажем.

- Смятате ли, че условията за бизнес в България се променят към по-добро?

- В много отношения бизнес средата в България се променя към по-добро и като пример мога да посоча - намаляване на административната тежест например, което се очаква да се ускори с въвеждането на Електронното правителство.

Защото сега малкият бизнес губи време да вади едни документи от една държавна агенция, за да ги представи пред друга. Очакваното приемане на страната в еврозоната ще намали цената на финансирането, както и ще засили устойчивостта на икономиката ни, което би имало благоприятен ефект върху бизнес средата.

От друга страна има фактори, затрудняващи правенето на бизнес у нас. Финансирането на новите и малките фирми все още е затруднено, заради изискванията на Базелските регулации към банките. Недостигът на достатъчно квалифицирани кадри в икономиката води до пропуснат потенциал за бизнеса. Икономическият ръст в последните две години, който е базиран на частното потребление, би бил много добър двигател на икономиката, ако не е базиран до голяма степен на увеличаване на задлъжнялостта на гражданите и домакинствата, който показател следва да се наблюдава внимателно.

- Какво все още пречи на предприемачите у нас?

- Предприемачите у нас се сблъскват с все още нереформирания публичен сектор, който година след година не подобрява качеството и количеството на услугите, които предоставя на гражданите и бизнеса, адекватно на увеличаващото се ползване на публичен ресурс.

- В момента се обсъжда бюджетът за следващата година. Какво е становището на Съюза за стопанска инициатива за макрорамката, предложена от правителството?

- Съюзът участва активно в процеса на приемане на бюджета на страната за 2020 година. За нас това е един консервативен, но и балансиран бюджет, който следва програмата на правителството.

Прави впечатление, че се разширява обхватът на програмния подход при формирането му, като бюджетите на министерствата са представили индикатори за измерване на напредъка по изпълнението на техните програми. Оценката ни за макрорамката на бюджета е положителна. Като динамика на показателите е амбициозна, но постижима. Не мога да не спомена обаче несъгласието ни с административното определяне на минималната работна заплата, която е определена без да се обвърже с производителността на труда.

Нещо ново, което се дискутира в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, предложената от правителството Националната програма за развитие на България 2030, която е базирана на 17-те Цели за устойчиво развитие на ООН. Има много положителни инициативи в тази програма, ефектите, от които се проявяват извън политическия цикъл на икономиката и по тази причина са избягвани от политиците до сега.

Надявам се тази програма да успее да събере достатъчно политическа подкрепа от всички основни политически сили. Членовете на тристранния съвет вече изразиха готовността си да подпомогнат конкретизацията на програмата, която смятаме би могла да подпомогне реализирането на мерки с дългосрочни ефекти за социално-икономическото развитие на страната.

- Не мога да не ви попитам като работодателска организация какво е мнението ви за предложението първият ден от болничния да не се заплаща на работника?

- Както вече споменах, ССИ е организация в която 90% от членовете са малки и микро фирми, в които собственикът е самонаето лице от една страна, а от друга малкият брой наети лица не предполагат често ползване на болнични. По тази причина няма стимул за злоупотреби с болнични, каквито аргументи се изказаха в публичното пространство. Принципното ни становище е, че всяко отклонение от осигурителното правило някой друг, а не осигурителният фонд, в който се правят отчисления, да плаща първите един или три дни, е неправилно.

- На форум в София наскоро обявихте, че Съюзът в партньорство с фирми и ведомства ще разработи и предложи иновативни методи за публично-частно партньорство в областта на киберсигурността. Докъде стигна тази ваша идея?

- Спецификата на киберсигурността предполага обединяването на усилията на държавата и частния сектор, което, разбиране се, се споделя и на ниво Европейски съюз. Водени от тази логика, ние от ССИ организирахме конференция по темата, с цел да се привлече вниманието на обществеността, бизнеса и държавата не само върху проблема, но и предложихме този подход за решаване на проблема. Наши фирми и асоциации - членове, разработиха продукт, насочен към нуждите на бизнеса за осигуряване на защитена от киберзаплахите бизнес среда, вариант на което в най-скоро време ще бъде представен и адаптиран за нуждите на гражданите и домакинствата.

- Каква е Вашата прогноза за икономиката на България през 2020 година?

- Вярвам, че ще имаме още една година на добър ръст на икономиката, както и че България ще получи покана за „чакалнята за еврозоната”. Надяваме се европейската икономика да не се забави допълнително и, ако това се случи, да не се отрази особено осезаемо на нашата икономика, която е основно свързана с нея. Очаквам доверието на потребителите в икономиката да продължи да е достатъчно високо, за да се стимулира ръстът на Брутния вътрешен продукт (БВП). Надявам се правителството и бизнесът да започнат да реализират първите стъпки на инициативата Приобщаваща икономически ръст, съгласно инициативата на ОИСР, за да се намалят икономическите неравенства, които са пречка за реализирането на пълния потенциал на икономиката и нацията ни. Очакванията ми са базирани на предложения вариант на Националната програма за развитие на България 2030, където са заложени амбициозни цели за подобряване на някои индикатори за подобряване Коефициента на Джини, за намаляване регионалните неравенства, подобряване качеството на факторите на околната среда и т.н.

Нашият гост

Гълъбин Гълъбов е избран за председател на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива през април 2019 г., като от началото на 2016 г. е бил последователно член и зам.-председател на УС. Член е на Националния съвет за тристранно сътрудничество и Консултативния съвет по бюджетна политика към Министерство на финансите.

Има над 25 години опит в сферата на финансите, започвайки от експерт в банков клон и постепенно достигайки до изпълнителен директор на банки и застрахователни компании. Има магистърска степен по „Икономика“ от УНСС, както и по „Бизнес администрация“ от Училището по мениджмънт „Хенри Типи”, САЩ.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта