Приключи третата спасителна програма за съседите

Приключи третата спасителна програма за Гърция. След години на икономии и международни заеми Атина чупи оковите на европейското „робство“ и се изправя пред изключително важно изпитание - да финансира покриването на дълга си без външна помощ.

Икономическата криза, която заля като цунами южната ни съседка, бе неизбежен край на една икономика, чието разлагане бе започнало много по-рано. Корупцията, връзкарството, раздутата държавна администрация, в резултат на потоците пари, излети от Европа, властваха в страната.

И така Гърция попадна във финансовия капан през 2010 г., когато лихвеният процент по кредитите на международните финансови пазари надвиши 5% и страната лъсна с годишен бюджетен дефицит от 15% (с изискване на Европейския съюз под 3%) и дълг от 240 млрд. евро или 146% от своя БВП.

Кризата избухна с чудовищна скорост. Ситуацията бързо се влоши. Безработицата скочи до над 25 %, а доходът на глава от населението спадна с една четвърт. Гърция се обърна към МВФ и Европа, които не позволиха официално да фалира (както някои латиноамерикански държави). Отпусна спасителен финансов пакет от 80 милиарда евро, като срещу тези средства Гърция въведе програма на икономии, включваща бюджетни съкращения и структурни реформи.

През юни 2012 г. консервативната партия „Нова демокрация“ стъпи на власт начело с Андонис Самарас, който задейства втори спасителен пакет на обща стойност 144,7 милиарда евро на фона на силно обществено неодобрение.

Нестабилността изведе на преден план младия политик на радикалната лява партия СИРИЗА Алексис Ципрас. С обещанието да сложи край на програмите за икономии, той дойде на власт през януари 2015 г. с коалиционно споразумение. За първи път в съвременната история Гърция бе ръководена от ляво правителство.

През последвалите 8 години на икономическа дисциплина гърците видяха как губят заплатите си, работата си. Видяха да се разпада държавата, да емигрират образованите им деца в чужбина. Усетиха много пъти да се накърнява националното им достойнство. Контролът на европейците бе колониален. За поставяне на светофар на улица трябваше параф от „европейската тройка“. Да отидат няколко служители в командировка трябваше одобрение от МВФ. Да закупи гориво за военен кораб, трябваше да попитат Eurogroup. Страната преустанови в продължение на две години да издава нови шофьорски книжки, тъй като „тройката“ не одобряваше начина, по който се провеждаха изпитите, а служител на МВФ си позволи да претърси бюрото на секретар на гръцки министър, вярвайки, че е откраднат лаптопа й, който в крайна сметка бе забравила в хотела си.

Всички тези обиждащи ситуации приключват днес, но Гърция през 2018 г. няма нищо общо с Гърция от 2010 г. Тя е по-бедна, по-тревожна, по-песимистична. Икономиката й претърпя спад от 25% и няма надежден показател, че тази загуба ще бъде възстановена скоро. На практика само 20-годишните могат да се надяват, че ще видят в живота си едно ново утро.

Гърция може да не фалира официално, но дължи много, за да бъде оставена без европейски контрол. Гръцкото правителство подписа две финансови споразумения след напускането на меморандума. Милиони пенсии ще бъдат орязани от януари 2019 г., а необлагаемият доход ще бъде драстично намален през 2020 г. Мерки, които ще ударят основно средната класа. Също така бюджетният излишък от 3,5% от БВП всяка година до 2022 г. и 2,2% до 2060 г., са нереалистични. Такива излишъци само страните, къпещи се в петрол, могат да постигнат.

Освен макроикономическите характеристики, съществува и мрачната социална действителност. Безработицата остава над 20%, не се създават нови работни места, а останалите малко фирми напускат страната. Очаквано, след като данъчното облагане достига 75% от приходите. Чуждестранните инвеститори липсват, въпреки възможностите, създадени от рецесията. Гръцкият финансов министър твърди, че икономиката се нуждае от частни инвестиции от 100 милиарда евро, но на хоризонта няма капитали. В момента милиони работници в Гърция получават по-малко от 400 евро месечно без осигуровки. От началото на кризата 500 000 образовани гърци са заминали за Европа. Европейските болници са пълни с гръцки лекари, а в гръцките болници пациентите чакат часове, защото няма лекари. Логично. Кой лекар ще остане да работи за 900 евро, когато в Германия получава в пъти повече при много по-добри условия на труд. Възстановяването от кризата ще отнеме десетилетия.

Страната излиза от меморандумите, но задушаващата лихва по заемите продължава да бъде около 4,5%. Ето защо е подготвена „финансова възглавница“ от 24 милиарда, за да се избегне прибягването до международни заеми през следващите две години. Дотогава Гърция ще трябва да докаже, че е забравила старите си навици на безразборни харчове и че политиците не са корумпирани.

Проучванията показват, че ерата на Алексис Ципрас приключва. Той е с 10 процентни пункта след опозиционните консерватори, а много гърци не чувстват ползите от скромното икономическо възстановяване. Наближава времето на гръцката десница.

Избори – през май догодина

Избори се очакват най-вероятно през м. май 2019 г. Тогава ще стане ясно дали е налице или не промяна във финансовото поведение на гърците, тъй като през всеки избирателен период публичните разходи се увеличаваха, а приходите потъваха. През месец май Гърция ще даде своя категоричен отговор дали е обърнала страница. С вратовръзка или не, премиерът Ципрас ще обяви края на кризата и ще остане в историята като политик, наложил икономически мерки без революции и кръвопролития по улиците.