5000 китайци вече са получили т. нар. „Златна виза“ в Елада

След посещението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в Китай, придружен от голяма бизнес делегация, Атина постла червен килим на китайския президент Си Дзинпин, който подписа по време на визитата си в Атина тази седмица 16 споразумения и меморандуми за икономическо сътрудничество в области като селско стопанство, иновации, телекомуникации, култура и право, докато две големи китайски банки - Bank of China (Китайската банка) и International and Commercial Bank of China (ICBC - Индустриална и търговска банка на Китай) се подготвят скоро да открият клонове в Атина. Китайският лидер заяви, че отношенията с Гърция отварят пътя на страната му за партньорство с държавите от ЕС и отбеляза, че „не става дума за сътрудничество между две държави, а между две цивилизации“.

„Любимият лозунг на гръцкия премиер Мицотакис „ ние сме отворени за бизнеса“, отбелязвайки плановете му да намали корпоративните данъци с 30% и засили приватизацията се очаква да привлече в Гърция мултиинвеститори от цялата планета. Доказателство за това е интереса на САЩ от стратегическото пристанище Александруполис близо до границата с Турция, докато Израел гледа към гръцката оръжейна индустрия, а германската енергийна група RWE обмисля да се присъедини към ДЕИ (Държавно предприятие по електроснабдяване). На опашката преди тях обаче са китайците.

Гърция, която уморено излиза от кризата, има нужда от свежи пари, които Европа не може да инвестира, независимо че признава усилията на страната за излизане от кризисното блато, затова азиатските инвестициите са добре дошли. Китай присъства в района като инвеститор, с изключение на Косово, чиято независимост Пекин не признава. Всички останали страни от региона участват в китайската инициатива Сътрудничество с държавите от Централна и Източна Европа, т. нар. формат „17 плюс 1“.

Към днешна дата китайските инвестиции в Гърция са близо 1% от тези в Европа. Китай желае да разшири обема им в Гърция. Не винаги обаче среща разбиране от Атина, като например отхвърленото предложение за построяване на голяма корабостроителница за яхти. Независимо от това китайски фирми навлизат масово на гръцкия пазар. Китайците контролират пристанището в Пирея с помощта на компания „Коско“, която инвестира до момента 600 милиона евро. Преди Китай да сложи ръка на пристанището в Пирея през 2009 година, то бе 37-мо по ред в Европа.

Днес 10 години по-късно е вече 5-о. Броят на търговските контейнери, които преминаваха за 12 месеца през него, сега преминават за 6 седмици. Целта на китайците ведно с гръцкото правителство е до 2025 год. пристанище Пирея да стане номер 1 в Европа и промени лицето на логистичната морска индустрия, оставяйки след себе порт Ротердам. Това декларираха в Атина китайският президент и гръцкият премиер. Китай планира също да изгради голям търговски център с 5-звезден хотел, където да посреща туристическите круизи. Китай има сериозно присъствие и на друго голямо пристанище в Солун. Инвестира още в соларни паркове, тъй като китайските колектори са сравнително по-евтини от европейските и контролират целия гръцки пазар.

Магнит за китайски инвеститори също е гръцкият пазар на недвижими имоти, който чрез програмата „Златна виза“ предоставя петгодишно разрешение за пребиваване в Гърция на граждани извън ЕС, инвестиращи поне 250 000 евро. Досега над 5000 китайци вече са се възползвали от тази възможност и тенденцията се увеличава, като китайците вече не гледат на Гърция като на „тласък“ да влязат в Шенгенското пространство, а се наслаждават на живота в новата си родина.

Типичен пример е китайският инвеститор Зянг Ронгонг, който се премести в Гърция със семейството си преди три години и заявяви, че е доволен от новия си дом в крайбрежното предградие в гръцката столица. „Избрахме Гърция заради нейното културно наследство, история, демокрация и свобода. От деня, в който получихме визата, пътувахме до много европейски страни и всеки път, когато се връщаме в Гърция, щом стъпим на летището, се чувстваме като у дома си“.

Много амбициозни китайски инвеститори обаче са обезкуражени от дългото чакане на „Златна виза“. Причина за забавянето е, че заявленията се обработват от същата служба, която се занимава с молбите за убежище на десетки хиляди бежанци и имигранти. За да избегне бюрократичните препятствия и улесни инвестициите, правителството на Мицотакис прие миналия месец иновативна поправка в законопроекта за „Инвестиране в Гърция“, която предвижда плащане за получаване на „Златна виза“ да се извършва вече и чрез ПОС-терминал, crossed cheque или превод с кредитна или дебитна карта. Използването на ПОС-терминал не нарушава гръцкото или европейско законодателството.

Гърция, която усилено се опитва да привлече чуждестранни инвеститори и стимулира пазара на недвижими имоти, вече може да се похвали с 469 милиона евро китайски капитал през 2018 г. и още 443 милиона евро през първата половина на 2019 г., в сравнение със 77 милиона преди две години. Програмата „Златна виза“ видно дава плод, тъй като броят на разрешенията за пребиваване, издадени на граждани на страни извън ЕС, се е увеличил с 46% през миналата година.

Пекин не проспива възможности

Гърция тръгна по „Пътя на коприната“, проект чрез който Пекин възнамерява да инвестира един трилион долара в инфраструктурни проекти по цял свят. Доказателство за това е, че миналата година Гърция беше единствената страна от ЕС, която не критикува китайските стандарти за човешки права пред Съвета на ООН. И докато Европа се събужда от летаргията, Пекин не проспива възможността да създава търговска и политическа зависимост с инвестиционната експанзия на Балканите.