Законодателното събрание на Европейския съюз има от сряда нов председател в лицето на италианския евродепутат от два мандата Давид-Мария Сасоли. Утвърден телевизионен журналист в Италия, името на Сасоли дойде като изненада за лидерите на държавите-членки на ЕС, които преговаряха в продължение на три дни в Брюксел за разпределението на местата начело на водещите институции на Блока. Наглед потъвайки все по-дълбоко в неразбирателството си.

Конският пазарлък стигна до момент, в който всички изначално спрягани имена за топ-постовете бяха извадени от уравнението и в крайна сметка държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС от съответните политически семейства се споразумяха за нов набор компромисни личности, с които да отпушат преговорите в Съвета. И така се стигна до предлагането на Урсула фон ден Лейен за председател на Европейската комисия от името на Европейската народна партия и Шарл Мишел (като представител на новата либерална фракция “Обнови Европа” зад Еманюел Макрон) начело на Европейския съвет на мястото на Доналд Туск. В новата схема европейските социалисти запазиха мястото на върховен представител по външната политика и сигурността в лицето на испанския ветеран Жозеп Борел, докато Франция (и оттам либералите) взеха мястото на следващ председател на Европейската централна банка, излъчвайки досегашния директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард за мястото на Марио Драги.

Естествено настъпи брожение - сделката, сглобена в последния момент напълно изолира държавите от Източна Европа от водещите позиции в ЕС. С онзи специфичен процес познат като това е “нашето дело”. След като Манфред Вебер от ЕНП изпадна безславно от надпреварата още в края на юни, страните от Вишеградската четворка се запънаха за кандидатурата на социалдемократа Франс Тимерманс за шеф комисията. Спряганото име по време на Съвета на лидера на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев (този не беше ли българин?!) за възможен председател на Европарламента срещна глухото ухо както на тях, така и на “неговата” парламентарна фракция в ЕП. Иначе да обявиш че оттегляш кандидатурата си за пост, на който не си бил поканен от самото начало, демонстрира придобито европейско безочие, от което несъмнено някой ще се поучи в бъдеще.

Тук някъде трябва да споменем и другия роден търгаш на национално благополучие, премиера Бойко Борисов, който храбро се похвали в началото на седмицата, че с разбиранията, възприятията си и трупания над десетилетие опит на държавник, е решил да не приеме предложението България да излъчи свой кандидат за следващ Върховен представител по външната политика и сигурността на ЕС. И както се оказа с това си далновидно решение май успешно осакатил шансовете на цяла Източна Европа да има свой представител начело на една от водещите институции на съюза. Но дори и да не техните, поне на изстрадалата пет войни България, отгледала подобен образец на съвременен далновиден родолюбец.

Така или иначе “кучетата лаят, керванът си върви” - на вота за следващ председател на Европейския парламент за председател бе избран Давид-Мария Сасоли от фракцията на европейските социалисти. ЕНП и либералите не издигнаха свои кандидати, като сигурен знак, че ще търсят подкрепата на социалистите за прокарването на Урсула фон дер Лейен като председател на Еврокомисията, в замяна на безпрекословно одобряване на Сасоли за председател на ЕП. Което и стана.

С всичко това на ум - да разкажем с няколко думи и за него. Давид-Мария Сасоли е роден ва 30 май 1956 г. във Флоренция. В едноименния университет на родния си град и се дипломира като бакалавър по политология. Официално кариерата си на журналист Сасоли започва през 1996 г. но в годините преди това списва като външен автор за редица печатни издания в родния си град. В първата половина на 1990-те той се насочва към Рим, където се включва към екипа на вестник “Ил Джуорно” и впоследствие започва работа като говорител за Трети канал на италианската национална телевизия. С годините Давид-Мария Сасоли успява да са наложи като едно от разпознаваемите лица на италианската телевизионна журналистика и водещ на новинарските предавания по Първи канал на националния оператор.

В политиката Сасоли влиза през 2009 г. с възхода на Демократическата партия на Матео Ренци и е избран за член на Европейския парламент. Прави неуспешен опит като кандидат за кмет на Рим да бъде избран за градоначалник на метропола през 2013 г. и на следваща година е преизбран за член на Европейския парламент. Подадените гласове за него са с най-висок праг на преференциите във Вечния град.

Амбициозен председател с ясни приоритети

В речта си по повод избирането му за председател Давид-Мария Сасоли обърна внимание на “несъвършения съюз”, който се нуждае от реформи и отправи призив към държавите членки да се завърнат към принципите на загърбване на войнта и национализма, в замяна на мир и равенство. “Нуждаем се от подсилване на капацитета си да сме водеща сила в прокарването на демокрацията”, каза Сасоли. “Не искаме хората да се питат: къде е Европа?”

За него

Неочакваният

Възходът на Сасоли към водещата позиция е неочакван. Лидерите на ЕС лансираха във вторник идеята Сергей Станишев, българинът който е и председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС), да заеме поста на председател на Европейския парламент. Това щеше да осигури необходимия баланс спрямо Източна Европа в топ-местата в ЕС. (...) В писмо до “Политико” Станишев уточни, че препоръчването му е от лидерите на ЕС е било голяма чест за него.

Мая дела Боум, журналист, “Политико”

Има опит и е верен

Във встъпителните си думи като новоизбран председател на Европейския парламент Давид Сасоли използва афоризъм, с който си послужи Еманюел Макрон, няма “планета Б”. Сасоли заема поста след като досега беше заместник-председател на Европарламента, с отговорности политиките и бюджета за Средиземноморието. Данните от гласуванията му в рамките на групата на Алианса на социалистите демократите за Европа (С&Д) показват, че на 98% гласува според партийната линия.

Лорен Чадуик

Трезв интелектуалец

Избирането на Давид Сасоли предполага, че Италия запазва една от трите водещи позиции в ЕС след напускането на директора на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги и Върховния представител по външната политика Федерика Могерини. Трезвият интелектуалец няма да е съюзник на популистите и крайно-дясната коалиция, която понастоящем управлява Рим.

АФП, редакционен коментар