Младият поет Даниел Тунев представи първа стихосбирка

Сред завладяващите музикални интерпретации на група „Ериней” (етно-средновековен и балкански стил) беше впетен поетичният рецитал на 26-годишния поет Даниел Тунев, който представи първата си стихосбирка „Чудовища и милосърдие” (изд. „Изида”, 2017).

„Ти ли си чудовището?” – с този въпрос авторът беше застрелян още в началото от Дилян Георгиев, които водеше събитието. „Е, все за някого съм бил чудовище, както и някой е бил в ролята на чудовище за мене” – отговори авторът. „В книгата е залегнала класическата опозиция добро – зло. А милосърдието е нещо, което се проявява от силния към слабия. И ако човек възпитава у себе си милосърдие, ще подобри реалността, в която живеем. Трябва да умеем да изучаваме собствените си пороци и парадокси” – сподели Даниел Тунев пред многобройна публика от негови връстници, които се радваха на рецитала и дълго аплодираха.

Разтърнете „Чудовища и мисърдие” и ще се убедите, че авторът е от бъдещите големи имена на родната поезия. Той умеее да създава значеща словесна амалгама, да бъде категоричен в изказа си, а не – размит зад неидентифицирани образни конструкции. Поезията винаги е била имагинерност на съзнанието, а не копиране на пейзажи или ситуации. Даниел Тунев подчинява въображаемия си рисунък на социално-интимното си разбиране за света: конфликтният пейзаж на деня не е просто фон на раздвоението на „аз“-а. Заглавието може и да ни заблуди. То не е побългарена реплика на вече наложен „зловещ” сценарий и естетика на трагичното, каквито познаваме от поезията на Т. С. Елиът („Погребението на мъртвите“), У. Б. Йейтс („Кръвта и луната“), У. Мередит („Тление“, „Сънища за самоубийство“), С. Плат („Край“).

По-скоро тази книга ни връща към обичана и помнена от поколения читатели интонация в родната поезия – бунтаря Смирненски, мислителя Далчев, афористичния лиризъм на Бл. Димитрова, Ал. Геров и Р. Ралин, драматичната изповедност на Д. Тонев и Г. Рупчев. Стиховете тук ни приковават с чистосърдечната си изповедност, като носят експлозивен заряд, какъвто помним от първите книги на Б. Балчев, Ат. Капралов, Ив. Диманов.

Има един стих на Даниел Тунев, който веднага бих сложила в графата „поетични сентенции”: „Аз бях убит в името на Коледа” („Коледно дръвче”). Не случайно негови творби са включени в „Антология на българската поезия – ХХІ век”, той е лауреат на няколко национални литературни награди: „Димитър Бояджиев”, „Георги Черняков”, „Пролет моя”, „Модерно робство” и др.

От новата книга:

Теза

по Добромир Тонев

Поставяш ли глава на чуждо рамо

в моментите, когато си се сринал,

опората ти, късно или рано,

превръща се от рамо в гилотина.