Омбудсманът Мая Манолова беше в екипа, написал през 2006 г. новия Гражданско-процесуален кодекс, в който се появи заповедното производство. Редно е тя да има доблестта да каже: "Навремето сгрешихме, прекалихме”. Това заяви председателят на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов от ГЕРБ по БТВ.

В парламента има внесени два законопроекта – на омбудсмана Мая Манолова и на „Воля”, посветени на промени в дейността на частните съдебни изпълнители.

"Мая Манолова манипулира и изнудва с обществено-политически натиск", категоричен беше Кирилов. Според него сериозна част от промените на Манолова са заимствани от законопроекта, внесен от миналото правителство.

Депутатът обвини омбудсмана в „преписваческа дейност” от старите законопроекти в миналия парламент. „Разглезихме омбудсмана, всички партии й внасяме законопроектите, които всъщност са си от парламента”, каза Данаил Кирилов.

Той призна, че действително до 2006 г. е имало проблем със свръхзащитата на длъжника, но от тази крайност сме отишли в другата.

Според  заместникът на комисията Филип Попов от БСП обаче твърденията, че Мая Манолова виновна са спекулация.

Попов отбеляза, че заповедното производство е било въведено с цел бързина в самия процес. „В миналото Народно събрание ние искахме да променим този закон и го внесохме, но не беше подкрепен”, каза той.

Зам.-председателят на правната комисия изтъкна, че в законопроекта на социалистите е заложено уведомяването да се извърши с поне три посещения в рамките на един месец, като едното да е в неработен ден, след което съдът служебно да направи справки за постоянния и настоящия адрес и за местоработата на длъжника и да го уведоми чрез работодателя.

Според Кирилов обаче това е неефективно и не гарантира резултата. По-скоро трябва да търсим доказания ефект на уведомяването с всички възможни способи, отбеляза депутатът от ГЕРБ.

Запитан дали глобите за частните съдебни изпълнители трябва да са по-високи, Кирилов отбеляза, че практиката в последно време доказва, че би трябвал