Даниела Симеонова, директор на Професионалната гимназия по строителство „Кольо Фичето“ в Бургас, пред „Труд“: Добрият учител строи мостове до учениците и родителите им

Помним завета на Кольо Фичето: „Стройте, но не за пари“

„Често казвам - „Това е моето училище“, Това е моят втори дом“, „Това е моето семейство“. И колегите ми казват така. И всички ние сме искрени!

Това споделя Даниела Симеонова, директор на Професионалната гимназия по строителство „Кольо Фичето“ в Бургас, където работи повече от 20 години като преподавател и ръководител. Тя се радва на успехите, но не крие трудностите. Разговаряме с нея за пробойните в образованието, за самочувствието на учителя и ученика, за липсата на млади и подготвени кадри в строителството.

- Госпожо Симеонова, има ли във вашата гимназия от тези паралелки, които в министерството наричат „иновативни“?

- Нашата гимназия е с традиции и подготвя кадри, чиито умения се формират от екип преподаватели в професионални познания в педагогиката и строителството. В училището ни се учи занаят - строителство. Имаме много ученици, чиито родители са строители - и не само бащите, а и дядовците, цели фамилии. Това означава, че в много случаи има приемственост в професията. Паралелките са за придобиване на умения за професии от сферата на строителството, които са изключително търсени. Това са геодезистите, които фиксират къде върху имота да бъде разположена сградата. Това са и строителните техници, които изграждат сградите. Обучението по водно строителство пък дава експерти в областта на захранването с вода и строежа на различни видове канали. Търсени са и специалистите по парково строителство и озеленяване, те се грижат за ландшафта.

Предстои ни тази година да открием нова специалност - за придобиване на брокерски умения. Брокерите, добре обучени да купуват и продават имоти, са много необходими, а в нашия регион никъде до момента няма училище за тях. Между другото и от Националното сдружение на брокерите заявиха своята подкрепа, за да се осъществи идеята за такава нова специалност. Очаквам към нея да има интерес, защото строителството и търговията вървят ръка за ръка. Брокерът трябва да има специфични умения, например да познава кадастралните планове, да умее да предлага имотите.

- Коя специалност в момента при вас е най-желана?

- При нас се кандидатства след седми клас, съответно с външните оценявания по български език и литература, и по математика. Най- желана специалност е „строителство и архитектура“, въпреки, че „геодезията“ я гони по петите, както се казва.

- Къде продължават образованието си учениците, които вземат от вас диплома?

- Много от тях, повечето се насочват към същото образование, по строителство. Висшите учебни заведения в България със специалности строителство и архитектура предпочитат студенти с вече придобита подготовка, със знания и умения, придобити в практиката. Съответно има и квоти за нашите учените във висшите училища по строителство. Там те влизат с предимство.

Много случаи имаме вече, в които строителни фирми дават стипендии на наши ученици в единадесети и дванадесети клас. Имаме ученици, които след като завършат при нас, започват работа в строителни фирми и продължават образованието си, като самите фирми ги подпомагат. Това е много важно- младият човек да е сигурен, че веднага може да да тръгне да се реализира и да надгражда знанията и уменията си.

- Помага ли ви бизнесът?

- Да, много. Например „Джипи груп“, „СМК“, и много други строителни фирми заявиха, че искат да се запознаят директно с наши ученици и да ги поканят на работа. Отрасълът изпитва остра нужда от кадри, и то по-точно, от строителни техници. Така се създава и приемственост. В тясна връзка сме и с Камарата на строителите, те ни подкрепят във всяко начинание. Строителният бизнес има много обекти, има много работа за строители. Сградният фонд се прави от компетентни лица. Няма как да е другояче. Хубаво е нашите възпитаници да остават тук, в нашия регион, където има много работа и много се строи. Хубаво е да остават в родината. Това е нашата мечта и се надяваме да я осъществим.

- Завчера в гимназията се проведе едно интересно състезание, наречено „Баш майсторът“. В какво се състезаваха бъдещите строители?

- От 2008 година насам работим за това - да създадем състезателен дух в училището. Всеки млад човек да поиска да покаже какви идеи има и какво може. Дисциплините за състезанието „Най- добър млад строител“ вече са няколко: зидария, сухо строителство, бояджийски и декоративни покрития, облицовки и настилки, геодезия. А другото състезание, е за строителство и озеленяване. Във всяка състезатерлна дисциплина ние си имаме партньори - големи строителни фирми. Между другото, по време на Международната изложба на цветя „Флора“, най- редовно участваме с наши арт- инсталации. Те са уникални. Основно от еко материали.

- Какво не достига на българското образование, според вас?

- Повече практика. С новия закон се опитваме да преодолеем този недостатък. Ето, първият випуск, който сега ще завърши десети клас, ще има повече часове практика по строежите в региона, в разсадниците... Геодезистите ще работят с партньори в различни паркове и градинки с инструменти, които имаме от училище.

Учениците трябва да са наясно с професията, да я усетят в изпълнение, за видят какво излиза изпод ръцете им. Това още повече би запалило тези, които искат да станат строителни техници, архитекти, геодезисти. Надявам се нещата още повече да се развият в практическа посока, така че младите още повече да обикнат бъдещата си професия и да излизат от училище с опит, а не само със знания.

- Какво е отношението към професията „строител“ изобщо? „Строител“ - това звучи ли гордо? Или звучи като възможност за гурбет в чужбина?

- Нашите ученици са избрали професията на строителя, те я уважават и обичат. Интересуват се от развитието на родното строителство, от обектите, които се строят у нас, обсъждат ги. Не е лесно да се завърши нашата гимназия. Полага се много труд. Това ги учи на трудолюбие и ги прави по- силни. Помага им да устояват на предизвикателствата в живота, когато пораснат. Но има и такива, които се учат да строят, а смятат после се насочват към медицина или друга специалност. Те обаче много по- малък брой деца.

- Знаят ли всички кой е Кольо Фичето?

- О, разбира се, да абсолютно. Това е нашият патрон. И ние се гордеем, че името му стои на фасадата на гимназията. Всички знаем заветите му и си ги повтаряме. „Да не градим дувари между нас, а да създаваме мостове.“ И още: „Стройте, но не за пари, а за чест и слава на майстора.“

- Кой е най- успелият възпитаник на Гимназията по строителство през последните 20 години?

- Всички наши възпитаници успяват и се реализират добре, независимо дали продължават или не да работят сферата на строителството. Успехът е субективна и философска категория, мерилото за всеки е различно, зависи от личното възприятие. Имаме бивши ученици, които са много успешни, но са непознати за широката общественост. Имаме и наши възпитаници, които са популярни - например комикът Димитър Рачков, който е наш ученик. Няколко областни управители на Бургас са били наши ученици, включително и сегашният - г-н Вълчо Чолаков. Сегашният зам.-кмет по строителство г-жа Чанка Коралска е наша бивша ученичка, Единият от строителните предприемачи братя Диневи- Йордан Динев, също е наш възпитаник. Тук са учиби и Николай Николов, и Стефан Димитров от Камара на строителите. Много собственици на строителни фирми са получили дипломите си оттук. Но също и много адвокати, нотариуси, журналисти, учители. Не мога да изброя всички имена, но искам всички те да знаят, че се гордеем с тях.

- Има ли самочувствие днес българският учител?

- Да, мога да кажа че отговорът е положителен. Аз самата съм била учителка дълги години и знам, че винаги е имало трудности. За 40-минутен час трябва да отделиш внимание на всеки ученик, освен да предадеш материала. В днешно време преподавателят трябва и да възпитава, и да се съобразява с индивидуалните потребности на всеки ученик. Така че, задълженията се увеличават. Учителят у нас в момента е сравнително материално добре обезпечен, но има много повече отговорности. Не само към възпитаниците си, но и към родителите им, които активно се интересуват как се развиват децата им. В последните години няколко наши преподаватели се пенсионираха и за местата им имаше 19 кандидати - само по специалността „Български език и литература“. И радостното е, че сред тях имаше много млади хора. Така че, има много желаещи да учителстват.

- На какво учите младите си колеги?

- Да изграждат мостове - към учениците, родителите, колегите си. Да са дигитално компетентни. Да ползват опита на свои колеги.

- А какво препоръчвате на учениците си за живота?

- Н а първо място да бъдат хора. И да не забравят в живота това, което са научили в училище.

Нашият гост

Даниела Симеонова е строителен инженер. Завършила е Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. От 1994 г. работи в Строителния техникум в Бургас, които сега се нарича Гимназията по строителство. Започва като учител по практика, от 2007 г. е заместник - директор, а от 2016 г. - директор на училището.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта