Даниел Митов: Подставеният министър

Видимо безгласна буква в продължилата с месеци селска свада около българския кандидат за генерален секретар на ООН; един от най-невзрачните министри от втория кабинет на ГЕРБ и най-невидимият първи български дипломат в съвременната история на България - Даниел Митов някак си остава на сянка в цялата буря в чаша вода, която генерира международният скандал, който толкова успешно сътвори страната ни.

Външният министър не трябва да става изкупителна жертва на бакалско-ганьовския подход, с който неговият началник забърка кашата „Бокова или Георгиева“. Но в цялата история, вече седмица по-късно, всички обвиняват премиера Бойко Борисов, че слушал грешни съвети (никой не казва, че е послужил за отстояване на чужди интереси). И какви ли не съветници се посочват като разковниче на цялото объркване - родни, чужди; президенти, канцлери, премиери, евродепутати. Добре де, защо въобще има външен министър и за какво служи, ако не да дава съвети на премиера по външнополитически въпроси, се питат по-наблюдателните хора? `Та да погледнем реалната ситуация.

Последните неколцина предшественици на Даниел Митов ни оставиха, всеки по себе си измамен вкус в устата. В общи линии от Соломон Паси и Ивайло Калфин насам първите дипломати на републиката са или бързо изгарящи бушони, или умели кариеристи, като всичките остават съмнителни кафяви следи след себе си. Така недоразумението Румяна Желева (първа група), с незабравимото „Грузия и съседна Сомалия“, която изчезна вдън горите тилилейски, беше набързо покрито от Николай Младенов (втора група). Той непоколебимо използва позицията да укрепи персоналните си връзки със западните произраелски лобита и да се изстреля към международната дипломация, откъдето едва ли някой го очаква да се върне. Веднага след него служебният вицепремиер и външен министър Марин Райков (също от ІІ гр.) демонстрира как се управляват всички коне едновременно и с отстъпването от поста тръгна към посланическата резиденция в Рим. Кристиан Вигенин (І гр.) с кабинета „Орешарски“, дори да имаше потенциал като топдипломат на България, изгоря за по-малко от година в пожара #КОЙ. Нормално беше приемникът му на „Александър Жендов“ 1 да бъде следващият на трамплина за изстрелване, умел и ловък, надъхан млад кариерист с желание да изпъкне пред другите с някое смело или наивно решение. Едва ли.

Мнозина действащи и оттеглили се български дипломати споделят, че краткият престой на Даниел Митов като външен министър в служебното правителство на Георги Близнашки е бил добър старт, за да бъде забелязан от Бойко Борисов като „удобен отличник“, но всичките му шансове да „блесне“ или поне да изпъкне като дипломат са убити в зародиш от неговия „ментор“ във втория кабинет „Борисов“ - вицепремиера Меглена Кунева. Която иззе парадните европейски функции от портфейла на Митов и го остави само с протоколните и работните заседания на външните министри на ЕС - далеч от камерите на телевизиите. Спънатата комуникации на МВнР с медиите допълнително допринесе за скриването на Даниел Митов от обществения поглед като какъвто и да било експерт в областта, за която отговаря. Може пък и да не е затам.

Защото момчето в крайна сметка се е постарало. Роден през 1977 г., Митов е идеалист и костовист от „поколението на барикадите“, последната проява на единно гражданско общество от миналия век – протестите, довели до сваляне на правителството на Жан Виденов през 1997 г. Завършил е политология в СУ през 2002 г. и продължава академичното си развитие с цяла серия специализации зад граница чрез различни западни механизми за обмен на „наши“ кадри. След завършване, до 2006 г., работи за една от многото израсли „по Костово и царско време“ НПО - Политическата академия за Централна и Източна Европа. В заветната година става член на „Демократи за силна България“ (ДСБ) и ще достигне до заместник-председателски пост в партията на Командира. С ДСБ щурмува Европарламента през 2007 г. и Народното събрание през 2009 г., всеки път неуспешно. В края на десетилетието се преориентира отново към американските програми за износ на демокрация и работи в мисии на Националния демократически институт на САЩ в Брюксел, Конго, Йемен, Либия, Тунис и пр. През 2012 г. е един от „четиримата ренегати“, които напускат ДСБ, за да влязат в новата формация на Меглена Кунева - Движение „България на гражданите“ (ДБГ). Две години по-късно е вече служебен външен министър на Георги Близнашки, който ще го предаде с инвентара на Бойко Борисов същата година

Накратко, в управлението на страната Даниел Митов влезе като надежда, битува като компромис... дано да излезе с достойнство.

„Да вземем онова момче, дето изглежда умно“

Не мога да потвърдя или да отрека, че репликата е наистина изречена от премиера Бойко Борисов по време на вътрешни разговори в управляващата коалиция за съставяне на действащото правителство, и се съмнявам изразът да присъства в официални протоколи. Но според запознати вътрешни източници, пожелали анонимност, с тази квалификация е бил представен навремето министър Митов като възможен първи дипломат на България.

 

За него

Все едно не е български дипломат

Даниел Митов плътно следва патологичната антируска линия на неоконите във Вашингтон, с което поставя под сериозно съмнение, че е български външен министър и че защитава българските национални интереси... Благодарение на поддържаната от Даниел Митов линия във външната политика на България нашата страна е на път да бъде заобиколена и от южния клон на Икономическия пояс на Пътя на коприната, който се реализира през Турция, Балканския полуостров, Централна Европа и стига до столицата на Великобритания.

Боян Чуков, експерт по международна сигурност

„Нашият“ Дани

Изпращаме специални поздравления на Дани, чийто талант, интелект и отдаденост на демократичните принципи го правят идеалния кандидат за тази позиция (бел. ред. - външен министър). В негово лице България ще може да се възползва от лидерските му умения и умел политически нюх, с които той ще допринесе към службата.

Кенет Уолак, президент на Националния демократически институт на САЩ

Каприз на Великата случайност

Даниел Митов по някакъв каприз на Великата случайност е външен министър на България и все се усмихва ехидно, особено когато ръси нахални нелепици. Като фасон той е много подходящ за ролята на злодея от някакъв американски шпионски трилър - наврял се е под кожата на президента и върти оттам игричките си. А иначе си е абсолютен халтураджия, стопроцентов - никакъв човек, когото направиха отвън външен министър и така го запознаха с Бойко, който пък е готов да се запознае с всеки.

Кеворк Кеворкян, журналист

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения