Все повече хора емигрират и намират работа в чужбина. Наред с това обаче, те може да продължат да получават доходи с източник от България, тук може да живее семейството им. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” обясняваме в кои случаи трябва физическото лице да подаде декларация за дължимите данъци по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова и партньори” ООД. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина и един внук.

Разглеждаме един от най-честите случаи - българин, който от две години живее, работи и се осигурява във Великобритания. Преди заминаването си той е бил самоосигуряващо се лице – застрахователен агент по сключен граждански договор със застрахователна компания, (до края на 2015 г.). Гражданският договор вече не е действащ, но физическото лице продължава да получава процент за старите действащи полици. Получаваните суми са в порядъка на 25-45 лв. на месец, но без гаранции за следващи постъпления, тъй като застрахованият би могъл по всяко време да предпочете друга застрахователна компания. Въпросът е: трябва ли получените суми да се декларират в годишна данъчна декларация за доходите от 2017 г.?

Дължи ли се данък за получените доходи?

На основание чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Облагането на доходите на физическите лица, до голяма степен зависи от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно. На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, или от български предприятия, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Затова от фактът, че човек се намира във Великобритания не може еднозначно да бъде определено дали е местно лице на България или не. Но трябва да се има предвид, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).

Затова в конкретния случай, ако цялото семейство на физическото лице живее във Великобритания, то центърът на жизнените му интереси вече не е в България. Затова в годишната данъчна декларация за доходите от 2017 г. трябва да се посочат само придобитите доходи от източници в България, както и авансово платените данъци, от компанията, която изплаща доходите - в конкретния случай това е застрахователят. Ако обаче децата и съпругата/съпругът на физическото лице са в България, то в годишната данъчна декларация трябва да се посочат както доходите с източник от България, така и доходите, получени от работата във Великобритания. Доходите от чужбина се попълват в Приложение №9 от годишната данъчна декларация. Там се посочват получените доходи, авансово удържаните в чужбина данъци и платените задължителни осигурителни вноски. В България всички облагаеми доходи се облагат с единна ставка от 10%, докато в повечето страни по света има необлагаем минимум и прогресивна скала на облагане - по-високите доходи се облагат с по-висок процент. Като платените във Великобритания данъци може да се приспаднат от дължимия данък върху годишните облагаеми доходи. Следва да имате предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Как се формира облагаемият доход?

На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с 25 на сто нормативно признати разходи за дейността за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения, какъвто е конкретният случай за доходи, получени по граждански договор. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия закон доходът се смята за придобит на датата на плащането – при плащане в брой или на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода – при безналично плащане. Следователно доходите, които са получени във връзка със сключените граждански договори, ще подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като облагаемият доход ще се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. Като е важно кога е получен доходът, а не кога е извършена трудовата дейност, за която се плаща. Затова получените доходи през миналата година трябва да бъдат декларирани в годишна данъчна декларация за доходите от 2017 г.

Кога се подава данъчна декларация?

Годишна данъчна декларация за доходите от изминалата 2017 г. трябваше да се подаде до 30 април. Физическо лице, което не е подало в срока до 30 април данъчна декларация за доходите си, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Лице, което не е посочило или невярно е посочило данни или обстоятелства в данъчната си декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Има ли възможност за корекция?

Ако сте подали годишната си данъчна декларация за доходите в срока до 30 април, но след това откриете грешка или пропуск в декларираните данни и обстоятелства, и определените задължения, имате право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да направите промени в обявените доходи като това става чрез подаване на нова коригираща данъчна декларация.