Данък се дължи за получени пари за стартиране на бизнес

Все повече безработни се възползват от възможността да получат средства от държавния бюджет за започване на самостоятелна заетост. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това облагат ли се тези средства по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Димитрина ЗахариноваДимитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова и партньори" ООД. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина и един внук.

Законът за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) дава възможност на безработни да се предоставят средства за започване на самостоятелна стопанска дейност като микропредприятие по одобрен от териториалното поделение на Агенцията по заетостта бизнес проект. В тази връзка в конкретния случай има два сключени договора с Агенцията по заетостта. Първият договор е сключен на основание чл. 49, ал. 1 от ЗНЗ с лице, което е регистрирано като безработно и е с предмет предоставяне на средства от държавния бюджет за възстановяване на направени разходи за започване на самостоятелна стопанска дейност като микропредприятие. Вторият договор е сключен на основание чл. 49, ал. 4 от ЗНЗ и е неразделна част от първия договор, но като страна е добавено и трето лице, което ще наречем „Работодател“ ЕООД. Вторият договор е за предоставянето на средства по реда на чл. 49, ал. 4 от ЗНЗ под формата на допълнителни месечни суми за внесени осигуровки във Фонд „Пенсии“, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване върху минималния размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица. В договора изрично е посочено, че предоставените средства представляват „схема за минимална помощ (помощ „de minimis“) за „Работодател“ ЕООД. Въпросът е финансовата помощ, предоставяна по силата на тези договори, представлява ли необлагаем доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?

Дължи ли се данък за получените средства по ЗНЗ?

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ не са облагаеми помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт. В тази връзка следва да имате предвид, че обезщетенията и помощите при безработица се предоставят от Държавното обществено осигуряване. Едно от условията за получаване на обезщетение при безработица, регламентирано в Раздел III на глава четвърта от Кодекса за социално осигуряване, е да не се упражнява трудова дейност. Сумите, които ще се предоставят на база сключените договори не могат да се квалифицират като обезщетения или помощи при безработица, тъй като се предоставят във връзка със и/или след започването на трудова дейност. Следователно тези суми са извън обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ и доколкото не са освободени от облагане на друго правно основание, представляват облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ.

Какъв е редът за облагане на средствата по ЗНЗ?

На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно. Следователно определянето на вида на дохода, за целите на данъчното му облагане, има изключително важно значение. В зависимост от източника доходите на физическите лица са класифицирани в шест основни групи, както следва:

- доходи от трудови правоотношения;

- доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;

- доходи от друга стопанска дейност;

- доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;

- доходи от прехвърляне на права или имущество;

- доходи от източници по чл. 35 от ЗДДФЛ, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

Средствата, които се предоставят на лицето по сключените договори с Агенцията по заетостта, са свързани със започването на стопанска дейност. От друга страна физическото лице е регистрирало ЕООД и чрез него ще осъществява въпросната стопанска дейност. Иначе казано стопанската дейност ще се извършва от юридическо лице (ЕООД-то), а не от физическото лице. По тази причина доходът не може да бъде квалифициран като доход от стопанска дейност на физическо лице.

В конкретния случай механизмът за възстановяване на разходите, описан в първия договор, е следният: средствата се възстановяват на физическото лице, до 10 (десет) работни дни от депозирането на документи, удостоверяващи извършеното разплащане по започването на самостоятелна стопанска дейност като микропредприятие. Иначе казано възстановяват се на физическото лице средствата, които то е инвестирало за започването на дейността (в т.ч. разходи за регистриране на стопанската дейност, правни такси, лицензии, разрешителни, реклама и др.; първоначално закупуване на суровини и материали; наемане на помещение, оборудване и техника за срок до 3 месеца и т.н.).

Допълнителните месечни суми, които се предоставят по реда на чл. 49, ал. 4 от ЗНЗ по силата на втория договор, са за: внесени осигурителни вноски за Фонд „Пенсии“, допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и здравно осигуряване (НЗОК), върху минималния размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, съгласно закона за бюджета на ДОО и НЗОК за съответната година. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Сумите, които се предоставят на физическото лице по втория договор, имат за цел да компенсират разходите му като самоосигуряващо се лице (извършващо трудова дейност като собственик на ЕООД) за внасяне на задължителни осигурителни вноски.

Описаните по-горе средства, получени от физическото лице на база сключените договори, не могат да бъдат причислени към източниците на доход, попадащи в обхвата на чл. 10, ал. 1, т. 1-5 или чл. 35, т. 1-5 от ЗДДФЛ, нито към освободените от облагане по силата на нормативен акт, поради което представляват облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ - доходи от други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци. Тези доходи се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, на основание чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ, като дължимият данък се определя и декларира от физическото лице в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт