Данъци за отдаване на апартамент и кола на туристи

Много хора отдават под наем личния си апартамент и дори колата си на туристи. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това как трябва да бъдат отчитани получените наеми в тези случаи и какъв данък се дължи.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Гражданин предоставя апартамента си като място за настаняване на туристи. Общината X е категоризирала имота като апартамент за гости с две звезди. За упражняване на тази дейност като физическо лице е извършено вписване по Закона за регистър БУЛСТАТ. Собственикът подава декларация образец №1 всеки месец и плаща дължимите суми като самоосигуряващо се физическо лице. Освен това собственикът не живее в апартамента, който отдава на туристи. Поставени са следните въпроси:

1. Може ли собственикът да отдава под наем личния си автомобил на гостите на апартамента и какво е данъчното третиране?

2. Необходимо ли е документиране с касов апарат на получения доход от отдаването под наем на автомобила?

Апартамент за гости

Разпоредбата на чл.2, т.3 от Търговския закон (ТЗ) определя, че не са търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. Освен това по силата на чл.113, ал.2 от Закона за туризма (ЗТ) хотелиерство в стаи за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ, когато те са част от обитаваното от него жилище.

Дефиницията на понятието “апартаменти за гости” е дадена в §1, т.29 от ДР на ЗТ. Съгласно тази норма “апартаменти за гости” са до 5 самостоятелни апартамента в една жилищна сграда, предоставяни на туристи. По силата на §1, т.87 от ДР на ЗТ “обитавано жилище” е жилището, в което лицето, извършващо хотелиерство, живее и то е неговият настоящ адрес по адресна регистрация.

Предвид обстоятелството, че лицето е наемодател-физическо лице и извършва хотелиерски услуги чрез предоставянето за настаняване на туристи в апартамент за гости, който не обитава, следва, че не е приложима разпоредбата на чл.2, т.3 от ТЗ.

Според т.90, б.”в” от §1 от ДР на ЗТ отдаването под наем на автомобили по смисъла на §6, т.12, букви “а” и “в” от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, сред които са леките автомобили, е туристическа услуга.

Предвид разпоредбата на чл.1, ал.1, т.13 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски и туристически услуги. На основание чл.1, ал.3 от ТЗ за търговец се смята и лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже, ако дейността му не е посочена в изброените в чл.1, ал.1 дейности.

В ТЗ не са посочени критерии, според които да се определи дали една дейност се извършва по занятие. Относно понятието “дейност по занятие” в правната теория се счита, че това е дейност като постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер, чиято цел е създаване на постоянен доход. Във възприетата практика на Върховния административен съд като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие също се посочва системното є осъществяване с цел извличане на печалба.

По силата на чл.286, ал.2 от ТЗ, търговски са и сделките по чл.1, ал.1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва само с наличието или липсата на регистрация по ТЗ. Търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, е без значение дали то манифестира или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не обратното.

Дейността по отдаването под наем на личния автомобил на гостите следва да отчита по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, който предвижда, че по реда на ал. 1-6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.

Правила за облагане на получения наем

Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба (чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ).

Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя по реда на чл.28 от ЗДДФЛ. Данъчната ставка е 15%. Търговците по смисъла на ТЗ са предприятия по смисъла на чл.2, т.1 от Закона за счетоводството. За целите на облагането, формирането на данъчна основа по чл.26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели по реда на ЗКПО. В тези случаи се спазват и нормите на Закон за счетоводството по отношение на водената счетоводна отчетност, а за целите на определяне на данъчния финансов резултат се прилагат разпоредбите на част втора от ЗКПО.

Използване на касов апарат

Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба №Н-18 на Министерство на финансите. Изключенията от задължението за регистриране на продажби чрез фискално устройство са изброени в чл.4 и чл.5 от наредбата.

Според чл.4, т.6 от Наредба №Н-18, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва дейност на наемодател - физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Т.е. трябва да са изпълнени кумулативно две изисквания:

1. лицето да извършва дейност на наемодател в качеството си на физическо лице,

2. лицето да не е търговец по смисъла на ТЗ.

В случая лицето е наемодател-физическо лице и извършва хотелиерски услуги чрез предоставянето на апартамент за настаняване на туристи. Т.е. лицето е търговец по смисъла на ТЗ и за него не е приложима разпоредбата на чл.4, т.6 от Наредба №Н-18 по отношение на получавания наем за личния автомобил, който ще се предоставя на туристи. Това означава, че лицето има задължение да регистрира и отчита наема за автомобила чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ).

По силата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително трябва да се издава фискална касова бележка от фискално устройство за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. На основание чл.25, ал.3 от наредбата фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

Предвид изложеното, всички парични средства от наем, получени в брой, следва да бъдат регистрирани и отчитани чрез издаване на касова бележка от регистрирано фискално устройство.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт