Тодор Драгиев от Шумен e участвал във филма „Хан Аспарух“, къта и дузина униформи

Юли, адска жега, слънцето пече, та не се трае! На гола поляна 200 мъже с тежки ризници въртят мечове. Византийският император е зрелищно разбит при крепостта Маркели край Карнобат от войската на кан Кардам. Ще кажеш, че е 792-ро лето. А всъщност действието се развива дванадесет века по-късно. Защото днес има ентусиасти, които да пресъздават най-епичните и славни битки от българската история. Хиляди българи са в редовете на патриотични клубове, без значение на професия, пол, занятие.

Тодор Драгиев от Шумен е един от тях, членува в родолюбив комитет “Крум Страшний” към Военния клуб в града. Денем е главен експерт в Националната агенция за приходите, а след работа често майстори средновековни одежди. Шуменецът е сред малцината у нас, изучили тънкостите на средновековното снаряжение, готов е да обясни на всеки как се плете ризница от 50 000 железни халкички или как да изработва ламеларна броня от железни пластини. Неговата тежи 13 кг., а когато към това се добавят шлема и койфа /предпазната мрежа за лицето б.а./ излиза, че патриотът трябва да се бие с поне 20 кг. товар на гърба. Получава се нещо като подвижна сауна в жегата. Точно в битката при Карнобат на участниците им се наложило да изкарат цял ден със средновековното облекло, а на финала имали сили и да се снимат с ентусиазираната публика. Като смъкнали ризниците, всеки бил свалил и по 2-3 кг. от теглото си, смее се Тодор.

Даже и в такива моменти обаче, не му е хрумвало да зареже участието в исторически възстановки. Хоби му е и държи на него. Иначе проявява разбиране към хорски коментари от типа “Мъже, пък си играят на война”. “Не ги упреквам и аз съм се питал понякога как изглеждаме, дали това нашето не е недоизживяно детство? Не е, това е интерес към историята и родолюбие”, обяснява данъчният служител.

А как се заразил той? Преди 7 г. негов приятел историкът Димитър Стойков го поканил на Парад на униформите във Военния клуб на Шумен. Било навръх Деня на независимостта 22 септември и Тодор буквално се слисал като видял мъжете, издокарани в униформи от Балканската война, Първата световна, Сръбско-българската, Руско-турската освободителна... Чудел се познава ли шуменците под фуражките и калпаците, толкова добре се били вживяли в амплоато си. Поканили го и на ежеседмичните сбирки в сряда, и на една такава среща станало ясно, че патриотите ще гостуват в музея на град Бяла, за да пресъздадат сцена от живота на шуменеца Панайот Волов - т.нар. “Френска сватба”. Изведнъж се оказало, че нямат достатъчно хора за ролите и всички погледи се насочили към Тодор. “Тръгваш с нас, ще те облечем, ще те обучим”, били категорични последователите на кан Крум. Дали му да играе хекимина /доктора/.

“Сложиха ми фес, бяла риза с папионка, черен пояс и панталон. Аз имах едно мое подходящо карирано сако, обух и трандафори. От къщата-музей на Волов специално беше изваден и стар вестник, който носех в джоба”, сеща се Тодор. На репетициите се вълнувал, а в Бяла макар и пред малко публика, го обзела сценична треска. Там му било бойното кръщение и после неусетно се заредили събитие след събитие. Колега му дал мъжка носия на заем и Тодор успешно участвал на Богоявление при освещаване на бойните знамена, на панихидата за обесването на Васил Левски, на Карнавал на фолклора в Разград. А когато стъпил на Хайдушко сборище на Агликина поляна в Сливенския балкан и спал само под ямурлук до огъня, узнал, че си е баш на мястото. После трябвало да бъде византиец при пресъздаване на култовата битката при Върбишкия проход, когато пада главата на император Никифор. Точно там, докато се бранел от воините на кан Крум само по туника, усетил, че в такива ръкопашни боеве ризница е най-нужна и се заел да прави прототипи на старите майстори.

Работилницата е в гаража - на гилотина рязал плочките една по една, после пробивал с бормашина дупчици на всяка и през тях прокарвал скрепителния шнур. Повече от 6 месеца минали докато направи на ръка първата ламеларна ризница. Търпеливо изработил и втора. После се научил да прави и плетени ризници от миниатюрни халки. Сам ги изработва от желязна тел, която търпеливо навива, реже, ниже... За ризницата може да са с диаметър 10 мм, но за койф трябват още по-дребни 4 до 6 мм., обяснява Тодор.

“Средновековните майстори са плетели по 10 часа на ден и само за една ризница са отивали 2 години. Снаряжението е било скъпо удоволствие, привилегия на богати българи и ромеи”, разказва шуменецът. Трябва голямо търпение, като ръкоделие е, все едно нашиваш гоблен, но ти трябват яки китки. За една зима време край домашната камина Тодор сам си направил койф. Сега целта е всички членове от “Крум Страшний” да се сдобият с ламеларни ризници и затова са купили матрица за бързо изработване на плочките. Скоро ще насмогнат.

Другата амбиция е официалната униформа на клуба да стане куртката на Стефан Стамболов, апостол на Първи революционен окръг. Тя е черна със зелени ширити и бял клин, Тодор вече се е сдобил. Историческият му реквизит включва към дузина униформи - пълна ромейска с въоръжение, смядовска носия, която му шили три майсторки, носия от родопския край, капанска, казашка униформа, от Балканската война, от Първата световна война, от Сръбско-българската. Има даже попско расо. Всички костюми до един са прототипи на автентични, обяснява майсторът на ризници.

Зад гърба си Тодор има дори участие в масовите сцени от филма “Хан Аспарух”. През 1980 г. служил в Школата за запасни офицери в Плевен и целият випуск 20 дни репетирал дубъл след дубъл с каскадьори и актьори в района. Тодор играл и византиец, и прабългарин, и се появява няколко пъти в лентата. Помни, че по време на снимките имало доста комични случки. В една от сцените школниците трябвало да пазят лагера от набези на българската кавалерия. Когато срещу тях тръгнали 300 конници обаче и земята затреперила, всички се разбягали като пилци. След няколко дубъла изиграли сцената храбро.

Историческите възстановки, които сега се правят от патриотичните клубове са си мини филми. За втора година Освобождението на Велики Преслав, навръх 3 март, събира 3 хил. души публика, разказва Тодор. Там той е заптие, убиват го и пак е доволен. Ако не си запален по историята, е трудно да си обясниш тръпката от подобно участие и преживяване.

Сега Тодор и съпругата му чакат с нетърпение Фестивалът на народната носия в Жеравна и ще отидат за трети път пременени като стари българи. “Това трудно се описва, трябва да се преживее. Елате и няма да срещнете нито един намръщен човек или с безразличен поглед”, обяснява шуменецът. А защо все повече българи се обръщат към миналото? Сигурно запълват липсата на много поводи за гордост в съвремието.