Даскал Княжевич пренаписва историята на Търговище

Да пренапишеш части от родната история, оборвайки наслагани клишета. Да откриеш вълнуващи човешки съдби, останали скрити в пожълтели и потънали в прах хроники, за да отвориш очите си, а и тези на потомците. На това се е посветил историкът Валентин Княжевич от Търговище. След 30 години ровене в архиви, семейни документи, разговори със стотици и стотици хора той е написал и издал 7 книги и пише още 3.

Сам финансира проучванията си, бродейки по градове, села и къщи. Харчи поне по 1000 лева всяко лято за бензин и пътуване, докато търси поредното камъче, което да вложи в градежа на своите познания.

Магистърът по антична и средновековна история е учител по физическо във ІІ средно училище. Работи като охранител, води клуб на скаути. Сред учредителите е на Патриотичен клуб “Възраждане” в Търговище. Участва в организацията “Интелеко” и туристическото дружество. Казва, че тези занятия вече му идват в повече и ще ги ограничи, за да му остане време за голямата му страст - историята. Да я проучва, описва и пресъздава с учениците и колегите си от “Възраждане”. Заедно вече са участвали в 97 възстановки. Били са на Шипка, на Плевенската епопея, в Добрич, на Чакъровите празници, Галата, Жеравна... На 29 януари изиграха и зрелищен спектакъл, пресъздаващ освобождението на Ески Джумая (Търговище). Гърмяха пушки, виеше се непрогледен дим от опожарените махали и дюкяни. Хора падаха покосени, настигнати от куршуми и ятагани. Възстановката започна с даскала, изигран от Княжевич, който изведе децата от Славейковото училище и ги скри в българска къща, превърната в крепост. В това време черкези и башибозук безчинстваха, докато група от града не потърси помощ от руската ария в съседен Омуртаг. Оттам пратиха отряди и спасиха града. Картините една след друга показваха онзи далечен, сигурно също толкова мразовит, а и много страшен кървав 29 януари. Тогава избитите били над 450. Унищожени били много къщи, църквата, прочутото панаирно градче, чаршията...Това разказваше дикторът по сценария, направен от Княжевич. Той не спести на публиката, че избиването на жителите на Ески Джумая е можело да бъде поголовно. Че иде масова сеч, ги предупредил турчин. Други мюсюлмани пък отворили къщите си за комшиите българи, за да не паднат под ятагана.

“Исторически факт, потвърден от няколко източника, е, че Замък ефенди, който бил член на местния общински съвет, предупредил хаджи Илия. Той също бил в съвета, а двамата били много близки. Замък ефенди отишъл в къщата на приятеля си българин. Настоял семейството на Илия да тръгне с него към Шумен, накъдето се изнасяла редовната турска армия. Предупредил го, че идват кланета и никой няма да оцелее. Нашите отказали. Барикадирали се в по-големите богаташки къщи. Прибрали много хора вътре. Имали оръжие, но се снабдили с още. Когато дошли черкезите, дали отпор. Едни къщи не удържали, други успели да отблъснат нападателите. Историята е описана от сина на хаджи Илия - Тодор, но има и други източници”, разказва Княжевич. Не без горчивина казва, че и тогава не етносите са били толкова определящи, както и сега, а парите. Който ги имал, живеел добре. Който ги нямал, бил роб, без значение турчин ли бил или българин. Припомня история от средата на 19-и век, когато при идването си в Търговище Митхад паша, обикаляйки улиците, питал чии са големите хубави къщи. Домакините изреждали едно след друго български имена. Турска такава богата къща нямало ни една. Питал има ли при християните ратаи и чираци турци. Отвърнали му, че са много. Българи слуги по турските къщи нямало, рекли те. “Тогава той казал - чудя се кой роб, кой чорбаджия в тоя град”, разказва Княжевич. Допълва, че по онова време българите имали свой съд, който наказвал с люти глоби прелюбодейство и глобявали при развод. Санкциите идвали не от управляващите турци, а от християните. Те поддържали и фондове за подкрепа на вдовици и сираци. Такива истории имало много в документите. Пишело за тях и в кондиките още от 1818 година.

При проучванията си историкът оборил теорията, че Търговище е създаден от мюсюлмани. “На пръв поглед изглежда така, но като се разровиш, виждаш, че тези хора са гледали лозя, правели са вино и ракия. Все занятия, които няма как да са на пришълци от Мала Азия. Първите жители на града са слезли от крепостта, позната сега като Мисионис, а преди Крумово кале. По нашия край мюсюлманите нашественици са били малко. Има голямо изселване на българи през 1444 г. Има и много потурчени. Доказват го редица писмени материали”, казва Княжевич.

При събирането на документи за историята на града той разговарял с наследници на стотици стари български фамилии. Посетил и 16 мюсюлмански семейства. Родословните им дървета почвали след 1850 година. В някои от фамилните документи още имало следи, доказващи, че предците им били българи. “Преди години имаше известен учител по физика. Беше рус със сини очи. Питах го откъде идва фамилията му, а той призна, че прапрадядо им бил Илия. Станал Али, нарекли го новия Али и така дошла фамилията Ениалиеви. В друг известен турски род има документ, написан на български за покупка на имот. Обяснението на наследниците е, че предтечата им го е купил от съседа си българин. Няма как по турско време турци да пишат документ на български. Ясно е, че дедите им са били християни. Днес не можем да кажем кой кой е, защото има голямо омешване, но населението тук някога е било християнско и българи са създали града ни”, категоричен е историкът.

Той смята, че историята през социализма е била поизопачена, за да изкарат народа мъченик, и поколения са израсли с противопоставянето българи - турци, което на никого не помагало. “Тодор Живков направи историческа грешка с преименуването, което беше започнало като естествен процес. Той го спря, настрои хората, а всичко щеше да стане от само себе си и нямаше да има разделение на народа. Сега и политиците пак продължават така да настройват хората, на което трябва да се противопоставим, защото разделението носи само омраза”, смята историкът.

За себе си казва, че е израсъл в среда на политическа толерантност. Дядо му по майчина линия бил върл комунист. Баща му пък бил от заможния и известен род от историята ни Княжевич. Бил репресиран и изселен в Добруджа. Там се запознали двамата. Сприятелили се и по-възрастният го поканил да му стане зет. Обещал да му даде която си хареса от трите му щерки. Цял живот двамата спорили и Валентин попивал разказите. От тях научил и за родовата история. Смята, че няма случайни неща. Пишейки своето родословие, ползвал останалото от прадядо му хаджи Лазар, който написал родова хроника от 1852 година. Той пък пазел и по-стара книга от 1743 година, която проследявала корените на фамилията още по-далеч във времето. Сред предците му имало строител и зограф на църкви. Генът минал през поколенията и днес дъщерята на изследователя Деница е архитект в голяма чужда фирма. Синът му Радослав пък е компютърен инженер. Съпругата на историка се занимава с бизнес и подкрепя усилията му да събира и съхранява зрънцата история, пръснати по всевъзможни източници. Фамилията открай време посрещала празниците в носии, спазвайки обичаите. Сега родителите ще водят наследниците си на Божи гроб. Така ще отбележат и 60-ия рожден ден на старейшината Валентин Княжевич през септември. Междувременно той бърза да досъбере още информация за прочутия воевода Кара Танас, родом от Катунище. Разказва, че роденият през 1770 година хайдутин въвел униформата в българските чети. Участвал във всички бунтове и въстания в това време и бродил и край Търговище. Имало непокътната от ръката на историците информация за него, която ще влезе в книга на Княжевич. Друга ще посвети на историята на Жеравна. С един от трудовете си е подкрепил възстановяването на църквата в Руховци, откъдето също имал корени.

Казва, че където и да отиде в Северна България покрай Балкана, все има връзка с негови предци. Всеки документ, който е открил през над 30 години проучвания, е заведен и архивиран, за да има доказателства. Натрупал е огромен фонд. Освен да отваря страниците на миналото, той с ентусиазъм участва и в исторически възстановки. Накупил си е автентични костюми и оръжия. Има лъкове, револвери, саби. Бил е севастократор, хайдутин и османлия и какъв ли не. Една стая в дома му била отредена за реквизитите, в които инвестира пак лични средства. Казва, че това е рецептата за щастлив живот - да си зает с нещо, което те обогатява и можеш да оставиш и на хората след теб. Зарича се да напише пълна история на Търговище. В нея ще изложи други гледни точки за събития и факти. Готов е да спори и обори редица наслагани твърдения. Документирал е със снимки и писмени сведения и над 5000 обекта в региона. Така е съхранил останки от стари крепости, чешми, гробища, църкви, джамии, текета и много неразказани човешки истории.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица