В отговор на анализа на икономиста Красен Станчев във в-к „Труд“ за американските централи публикуваме и позициите на енергийния консултант Румен Радев и на инж. Илия Келешев, председател на Българска браншова камара машиностроене

Наред с хроничния недостиг, особено на квалифицирани изпълнителски кадри и със свиването през последните месеци на пазарите на машиностроителна продукция на редица от фирмите от машиностроенето, постоянен проблем е и високата цена на електроенергията за промишлеността.

За изтеклите 16 дни от началото на т.г. цената на електроенергията на енергийна борса на представителния за цената на електроенергията пазар „Ден напред“ е средно 54,28 евро за мгв/час, а с доплащането от бизнеса и населението на 10,70 евро за мгв/час за покриване на неправомерната държавна помощ за двете американски централи е вече 64,98 евро за мгв/час. Това е най-високата цена на електроенергия за индустрията в Европа! Машиностроенето е експортно ориентирано. Как фирмите ще се конкурират с продукцията си успешно на международния пазар при тези цени на ел.енергия? Защо при тази обстановка и бизнесът, и населението продължават да надплащат на американските централи тази неправомерна и непосилна държавна помощ?

Несериозно би било фирмите да спират работа и работещите в тях да идват да лежат пред Парламента и МС, за да им се чуе думата от управляващите и исканията им да се удовлетворят. Логично е интересите им да се отстояват и да се намира решение по тях със съдействието на национално представителните работодателски организации, упълномощени от сдружения и фирми да бъдат такива. Несъмнено проблем, по който фирмите очакват решение, е ограничаване по-нататъшното нарастване цената на електроенергията чрез премахване на необоснованото финансиране от тях и населението на прочутите две американски ТЕЦ.

Недоумявам от това, което изчетох от страниците на вестник „Труд“ от г-н Красен Станчев и затова пиша настоящето. Питам се защо специалист с претенции да бъде титулуван като изявен икономист, бяга като дявол от тамян от безспорния факт, че най-бедната страна от ЕС, чрез неправомерна и недопустима държавна помощ, с иззети от предприятията и населението средства облагодетелства финансово двете централи.

В първата си публикация на цяла вестникарска страница г-н Красен Станчев бяга по същество от проблема. Извадки от медии на изложено от „противниците“, цитати, упреци, оценки. За да подсили написаното, посочва и национално представителни организации, неподкрепящи позицията на групата вносители. Виждате ли, има и такива, които са на „правилна“ (на моята) позиция. Друг е въпросът дали им помага с това. В момента тези организации агитират фирми и сдружения, че те най-добре ще им отстояват интересите и е добре да ги упълномощят да бъдат представителни и в бъдеще. А се дистанцират от решаване на един от най-острите проблеми на фирмите.

Не е пощаден и КЕВР. Създал е, виждате ли, прецедент в работата на ЕС, като е депозирал питане дали предишни решения на правителствени органи за американските централи са непозволена държавна помощ и следва съгласно правилата на ЕС да бъде прекратена.

Публикацията преследва само едно нещо – пълно отричане на предложенията на работодателските организации и внушаване, че не трябва да се приемат насериозно. Сакън - за американските централи само хубаво.

Втората публикация разглежда цени, конкурентоспособност, големи печалби. Събират се от девет кладенци вода, за да се внуши, че ставащото е нещо нормално. Макар авторът да се опитва да поставя под съмнение или да омаловажава изнесеното в „Инвестор“ от 2-ри януари, от него и непросветеният усеща нещата по друг начин. А аргументите, че трябва да се вземат мерки са безспорни.

Умишлено не използвам убедителните данни, обосноваващи исканията на национално представителните организации. По въпроса има и решение на МС. Трябва да се прави възможното да си отстояваме българските интереси. Другото е недостойно.