Да почитаме държавността, не Освобождението

Предлагам за 140-годишнината от 3 март да поканим държавни глави от цяла Европа, не само от Русия

Наближава 3 март и 140-годишнината от ...какво? От Освобождението на България или от възстановяването на българската държавност? За да стигнем до верния отговор на този въпрос, трябва да припомним събитията, случили се тогава. Кръглите годишнини обикновено се използват от зрелия народ и от зрялата държава, първо, да стегнат редиците си, да укрепят националната идентичност с купища мероприятия – тържествени събрания, походи, паметници и други. И, второ, да се въздаде благодарност към помогналите за Освобождението на страната.

Не зная кой е направил сценария за тези предстоящи чествания на Трети март, но те по принцип винаги са ставали по един и същи начин – и при социализма, и при капитализма. Първата грешка на честването на този голям празник е, че ние отдаваме чест за „Освобождението“ на България. Всеки историк ще каже, че България не е освободена на 3 март. Освободена е само част от нея - Княжество България. Точният термин е друг – на 3-и март ние празнуваме възстановяването на българската държавност. Това, което са направили нашите деди, и тези, които са им помогнали, никак не е малко. Защото в ръцете на българския елит те са дали мощните лостове на държавите, с които те сами вече могат, ако играят правилно, да реализират обединението на всички земи, населени с българи, в рамките на една държава. Те са успели частично. Много съм против тези, които казват: ама те водиха пет неуспешни войни. Не е вярно, войните бяха успешни, а като резултат българите увеличиха териториите си двойно през 1885 г., а в 1912 г. прибавиха днешните 4 южни окръзи – Благоевградски, Смолянски, Кърджалийски и части от Хасковски и Бургаски окръг.

И нека да не плачем, че българският политически елит е бил скапан през тези 140 години. Да не говорим за най-големия му успех, който и аз не знам как са го постигнали. По време на Втората световна война като съюзник на Хитлер ние приключваме войната с териториална придобивка – Южна Добруджа. По време на войната всички страни, особено Унгария и Германия, бяха жестоко орязани. Дори прилично държащата се срещу Русия – Финландия, беше орязана с няколко километра в Карелия и около Санкт Петербург.

Сценарият на честванията за Трети март дълги години предвиждаше да каним Русия. По този начин ние казвахме, че „Освобождението“ на България е станало благодарение на руско-турската война. Само и единствено на нея. След това някой се сети, че не е само руската армия (Русия е империя и в нея има много народи), и започнахме да каним и държавните мъже на Полша, Украйна и на Финландия. Това е добре. Но защо не каним държавния глава на Беларус? А на Казахстан, на Туркменистан, които участват с една дивизия – т.нар. Дива дивизия? Защо не каним Армения, която участва със 117-хилядна армия в Кавказ? Тя е част от руската империя, но тази армия е под командването на арменеца генерал Тергукасов. И когато се врязва в Османската империя, тя причиняват чудовищни загуби на турците. Защо не каним и Грузия? Финландия я каним, защото е имало Финландски полк, участвал в сраженията. Малко известен факт обаче е, че в него само един батальон е бил съставен от финландци. Всички останали батальони (в батальона има 500-1000 войници) са били от руснаци и воини от руската многонационална армия.

Затова е хубаво да поправим тази грешка, да се съберат историци и да кажат на кои държави трябва да бъдат поканени държавните глави. За да няма никой обиден и всички да са доволни. Сред участвалите във войната извън Руската империя, е Румъния, която участва с много войници. Само при втория редут те дават 7000 убити. А защо не каним Сърбия? Ние сме недоволни от намесата й в последните седмици на войната. Защото, когато всичко изглеждало свършено, тя на практика откъсва от България области, населени с българи в Нишко, Поморавието, Сурдулица, Бабушница, Пирот.

Румъния също откъсва части от България – Северна Добруджа. Сърбия дава малко убити в тази война, но тя е причина за цялостното разтърсване на проблема две години по-рано, когато обявява едностранно война на Турция през 1876 година, формира дори български доброволчески легион, който се сражава при Гредетин за сърбите, понася тежки загуби на турците. Легионът от Турция – около 2000 души, заминава директно за Плоещ, където формира българското опълчение с други хора. Там е създаден и химна на България „Шуми Марица“. Истинският боен химн на България, с който сме участвали в пет войни в решителни сражения като при Шипка, Дойран и т.н., прозвучава и хвърля българите в атака. При Дойран българите не атакуват с „Йовано, Йованке“, а с „Шуми Марица“. Затова смятам, че трябва да поканим и Сърбия.

Сега стигаме до най-големия проблем: каним Русия и страните, съставлявали част от руската империя. Но защо не каним тези, които взимат политическото решение за възстановяването на българската държава? Защото този акт Русия не може сама да го направи в тази епоха. Да видим защо.

Русия, съгласно решенията, взети през 1815 година на конгрес на Великите сили във Виена, организиран от австрийския канцлер Метерлих, се съгласила и подписала документи, че всяка промяна на границите в Европа ще става с консенсус. И най-вече със съгласието на всички Велики сили. Русия обаче веднъж нарушава това споразумение и следва доста неприятна ситуация за нея. Случва се през 1853 година, когато тя атакува Турция и светкавично Великите сили я наказват с една Кримска война, при която постигат победа над Русия. Този случай виси като обица на ухото на империята и никога повече тя не си позволява да действа своеволно. Русия е предупредена, че нейното настъпление на Запад е свършило, че всяко настъпление дори на километър от Варшава и на километър на юг от Дунав ще предизвика общоевропейска война срещу нея.

Затова Русия предварително подписва документи, че в руско-турската война няма да печели територии за империята на юг от Дунав и на запад от Варшава. Дават й картбланш да настъпва в Средна Азия, колкото си иска – из Туркестан (исторически регион в Азия), Таджикистан, Киргизстан и всички останали. Но в Европа – не.

Да проследим как се развиват събитията до вземане на политическо решение за освобождение на България. След въстанието в Босна, след Сръбско-турската война и след Априлското въстание на Европа й писва от турските зверства у нас и решава да разкара Турция - ако не териториално от Европа, то поне физически. И затова се свиква Цариградската конференция на упълномощени за това посланици на Великите сили.

Тази конференция се свиква през декември 1876 година. Предварително султанът е заплашен, че трябва да се съгласи с всяко решение на Великите сили. И той приема. Точно там покрай всички други въпроси, Великите сили взимат решение България да възстанови своята държавна независимост. Макар и като две държави, но на всички е ясно, че те все някога ще се обединят. Едната със столица София, другата със столица Велико Търново.

Държавите, които участват в това решение на конференцията, са Великобритания, Франция, Германия, Италия, Австрия и Унгария. А някои от тях, като Великобритания, са тайно с Турция.

В деня, в който султанът трябва да дойде и да подпише документа, изведнъж загърмяват топове, влиза радостно и усмихнат османски пратеник и заявява: султанът току-що е дарил конституцията на всички народи в империята и затова сега е безсмислено да им дават автономия, независимост и т.н. Поради което Великите сили са унизени, вкл. и Великобритания, в която трябвало да има избори, а това си било било звучен шамар за управляващите там. Британците са жестоко унизени от османския султан и решават, че трябва да има военна екзекуция. т.е. военно изпълнение, на Цариградската конференция.

Кой обаче да се навие да изпълни т.нар. екзекуция? Всички дипломатично отказват. Франция и Германия казват: ние тук се гледаме на кръв, френско-пруската война, – няма какво да воюваме. Англичаните пък добавят: Ние имаме флот, но нямаме сухопътна войска (това е вярно), и не можем да воюваме. Австро-Унгария взели да се опасяват, че с толкова много народи ще се разбунтуват унгарци, чехи, хървати, словаци, словенци. Русия ги слуша всички и казва: Ние ще изпълним военната екзекуция срещу Турция. Тогава Великите сили предварително определят условията, за които казах по-горе. Дистанционно за краха на Османската империя във войната помагат и други - американците например превземат остров Кипър, а Австро-Унгария окупира Босна и Херцеговина.

Затова, ако трябва да бъдем почтени и да покажем уважение, на честванията по повод 140-годишнината от Трети март догодина, трябва да поканим не само Русия, а и държавните глави на Великобритания, Франция, Германия, Австрия, Унгария, Италия. Това ще бъде добър повод тук да има сбор на държавни глави от цяла Европа или поне на водещите страни в Европа, където ще могат да се решат и някои други въпроси извън нашата прекрасна независимост.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи