Да пратим президента в сградата на бившия царски дворец

От 200 години на „Даунинг стрийт” №10 е английското правителство, а ние размятаме институциите наляво и надясно

В миналия брой на рубриката „Политически разкопки“ стана ясно, че след 3 месеца ще честваме 140 години от възстановяването на българската държавност. Всяка държава, както и всеки народ, се стреми да изкара себе си, народът и институциите си колкото се може по-стари. Кой знае защо в човешкия живот е прието да се уважават по-старите нации, по-старите държави, по-старите институции. И поради това често се правят леки фалшификации на историята, с които може да изкараш себе си и институциите по-стари, отколкото са в действителност. Евреите например, казват, че техният митичен прародител Авраам е живял 900 години. Ще се пошегувам - толкова може да живее и дори да пее през цялото това време само Лили Иванова (казвам го с най-добро чувство към нашата певица).

Англичаните пък измислиха крал Артур като създател на Англия, макар че 90 на сто от професионалните английски историци и археолози казват, че такъв човек няма. Невъзможно е да има в края на V и началото на VI век (за когато отнасят крал Артур) рицари, брони и прочее неща. Те смятат, че той вероятно е бил някой римски командир и след изтеглянето на римляните от Британия е насъбрал около себе си няколкостотин стари бойци от местното население.

Ние също не сме останали по-назад. В именника на българските ханове сме измислили един Авитохол, който е живял 300 години, и друг – Ирник, който е живял 150 години. Естествено, че такива наши юнаци няма, макар че мнозина виждат в тях Атила и неговият син Ернах. Може и така да е, но общият сбор на годините им – 450, е много по-голям от времето, в което са живели Атила и Ернах.

Това, че ще честваме 140 години, е хубаво. Лошото е, че изведнъж започнаха да се появяват съобщения в медиите, че различни български институции ще честват 140 години от създаването си: Българската армия, Българската полиция, Национална служба за охрана и т.н. А те наистина след конструирането на българската държава след Учредителното събрание започват да се появяват една след друга. Всъщност, навършват се 140 години от възстановяването им. Защото всяка една от тези институции е съществувала още в зората на първата българска държава, създадена, както напоследък стана известно, още през 632 година. Затова те трябва да честват 140 години от възстановяването, а не от създаването си.

А дали наистина са създадени в такава древност? Да, и за това имаме достатъчно доказателства в древните хроники и летописи. Така например, Гранична полиция знаем колко добре е била организирана и дори се учудваме, че комунистите със своя „кльон“ напълно имитират Първата българска държава. Куп византийски и дори арабски хронисти твърдят, че границата на България била изграден вал с ров пред него и ограда от набити заострени нагоре 9-метрови дървета. Някога е обхващал стотици километри. Така само валът от езерото Мандра при Бургас до село Ябълково при река Марица – е 169 км. Тази граница е била повторена и в днешна Румъния – това е т. нар. Първанов вал, и в Бесарабия – и в молдовската, и в украинската й част. В дълбочина 2-3 села навътре покрай въпросния вал селяните били освободени от данъци, имали и задължения по изработен график да дежурят в определени отсечки на границата. Граничарите е трябвало да не пропускат никого срещу голямата привилегия да не плащат данъци. Грозяла ги заплаха от смърт, ако пропуснат в едната или в другата посока нерегламентиран посетител на нашата земя. Това дори струвало живота на един български цар. Цар Борис Втори в 980 г., който е бил пленник във Византия, успял да избяга, тръгнал да пресича границата, за да получи от Самуил – главнокомандващ тогава българската армия, короната си. На границата обаче бил убит от български граничар, който първо стрелял, а после питал. Всъщност, граничарят е спазвал закона. Той не знаел, че цар Борис Втори е бил облечен в ромейски дрехи. Ако ромеец стъпи на българска територия жив и здрав, граничарят е щял да бъде наказан.

Куриозно е, но и за Националната служба за охрана (НСО) има данни как е била организирана. Оказва се, че за охрана на видните български личности са били привличани бивши български спортисти, главно борци. Има много любопитно сведение за посещението на един български посланик в Константинопол. Той бил охраняван от най-известния български спортист борец. И конярят на византийския император - също борец, е поискал да се сбори с него. Сборили се и той победил българския спортист. Българинът обаче поискал реванш. Сборили се двамата още веднъж, но византийският коняр отново победил. Проснал българина по гръб, който заедно с цялата българска делегация останал много засрамен. Тогава, присъстващ на мястото гадател, предрекъл, че конярят ще израсне много в кариерата си. И познал – той станал любовник на императрицата, двамата заедно удушили императора и конярят заел неговото място на престола. Това бил Василий Първи, за когото мнозина се съмняват, че може да е бил и българин.

Същото е и с останалите институции. Много интересно е например как е било организирано военното училище и как са се подготвяли офицерските кадри. В епохата на кан Омургаг през 815 – 831 г. се появяват надгробни надписи с формулата „едикой си с офицерски чин едикакъв си и като отиде на война загина едикъде си”. Мнозина се чудели какво означава този хранен човек. Всъщност, подобно на много други европейски държави като Британия, Русия и т.н., синовете на аристократите са постъпвали в училище в двора на владетеля – на царя или на кана, преди приемане на християнството. Те били на негова издръжка, а там способни пенсионирани офицери ги подготвяли във военното дело. Те са получавали съответни чинове след завършване на това училище. Това е пажеският корпус, който съществува дори в османската империя. Тези хранени хора обясняват високото качество на българското офицерство и през Първата, и през Втората българска държава. И потвърждават, че Ивайло не е бил селянин, а областен управител на град Провадия. Убедително бе доказано, че не може селянин без военна подготовка да победи в над 30 сражения най-добрите армии на епохата. Веднъж случайно това може да стане, но 30 пъти – не. Вероятно е бил хранен човек пак на някого.

Когато говорим за институциите и за тяхната възраст, е редно да се върнем към сградите, които те са ползвали. Практика във високоразвитите в цивилизационно отношение държави е те да се намират на едни и същи места. Например, английското правителство резидира на „Даунинг стрийт” № 10 може би от 200 години. Сградата е неудобна, малка, трудно се охранява. Но „Даунинг стрийт” № 10 отдавна е синоним на английското правителство. Могат да бъдат посочени и много други примери. Докато при нас размятаме институциите наляво и надясно и по този начин не може да има уважение първо към сградата, а частично и към институцията. Така наример, при нас сградата на Националната художествена галерия е бившият царски дворец. Но преди това той е бил изграден от турците и е бил седалище на областния управител на европейските владения на империята. Колкото и куриозно да звучи, там е резидирал първият държавен глава на България Васил Левски. Разбира се, по неволя – той е бил затворник там. Но Батенберг населява тази сграда и след ремонт прекарва няколко години в нея. След това са Фердинанд и цар Борис III до края на управлението си. Когато възстановихме фигурата на държавния глава в лицето на президента на републиката, ние го смотахме в една част от големия комплекс на хотел „Балкан“, бивш „Шератон“, Министерството на образованието и т.н. Редно е сградата на НХГ да бъде реконструирана и там да бъде настанен държавният глава. А мястото на галерията е в сградата на Българския Лувър.

Народното събрание сега го пращаме - въпреки ужасната символика, в бившия партиен дом. Защо? Повече от ясно е, че сградата на Народното събрание е станала малка за сегашните 240 депутати. Ами да намалим броя им! Сега ние искаме да ги настаним в друга сграда. Там, където са взети най-неправилните и най-тежките решения за България и българския народ в епохата на комунизма. Редно е да се намалят депутатите на 120 или на 100 души дори, и тогава изведнъж ще видим, че сегашната сграда на НС е напълно достатъчна за тяхната работа.

А що се отнася до Българската армия – там е много глупаво да честваме 140-годишнината й. Защото ние дори не можем да й определим годината, която да приемем за нейно начало, тъй като за всички е ясно, че тя предхожда държавата. Държавата се създава благодарение на армията, с която кан Кубрат успява да победи западно-тюрския хаганот и да постигне независимост не на Първата, не на Втората, а на Българската държава.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи