Вижте новата предизборна програма на ГЕРБ

Новата предизборна програма на ГЕРБ беше публикувана в сайта на партията.

Документът е от 50 страници. От ГЕРБ обясняват, че програмата е изработена от ръководните екипи на министерствата от втория кабинет на Бойко Борисов в сътрудничество с ресорните експерти на ГЕРБ. Предстои обсъждането й с членове, симпатизанти на ГЕРБ и представяне пред широката общественост.

По отношение на доходите от ГЕРБ гарантират "при изпълняване на програмата в рамките на мандата минимална работна заплата от 650 лв. и средна работна заплата от 1500 лв."

От 1 юли 2017 г. всички пенсии, отпуснати до края на миналата година, ще се увеличат с 2,4%, пише още в документа. Учителите пък ще получават по 10 заплати при пенсиониране.

 

Целият документ:

ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА НА ПП ГЕРБ

Съдържание:

1. Увод

2. Външна политика

3. Регионална политика

4. Социална политика

5. Обществен ред и сигурност

6. Финанси

7. Управление на средствата от ЕС

8. Отбрана

9. Правосъдие

10. Образование и наука

11. Здравеопазване

12. Култура

13. Околна среда

14. Земеделие

15. Транспорт

16. Икономика

17. Енергетика

18. Туризъм

19. Младеж и спорт

Увод

Програмата на ПП ГЕРБ обединява възгледите и идеите на партията за устойчиво развитие и просперитет на страната. В програмата наред с новите идеи за България, се доразвиват и утвърждават добрите практики от нашето управление. Посочват се и конкретните пътища и механизми за превръщането им в надеждна и дългосрочна основа на развитието.

Програмата ни е изработена от ръководните екипи на министерствата от втория кабинет на Бойко Борисов в сътрудничество с ресорните експерти на ГЕРБ. Тя е консултирана и с широк кръг експерти по съответните ресори. Предстои обсъждането й с членове, симпатизанти на ГЕРБ и представяне пред широката общественост.

В основата си програмата ни е замислена и подготвена като резултат и като продължение на досегашната законодателна дейност на ПГ на ГЕРБ.

1. Програмата на ПП ГЕРБ обхваща всички секторни политики на партията, като същевременно откроява и тяхната взаимосвързаност. Ние не създаваме самоцелно отделни секторни политики, а ги обмисляме като компоненти на една цяла програма, където да са в синхрон помежду си и да могат да си взаимодействат. Секторните политики не са възникнали от нищото, те са плод на дългогодишните ни политически усилия за реформи и устойчиво развитие. Водим се от дълбокото си убеждение, че само ако са последователни, политиките ни стават не просто изпълними, а и перспективни. Търсенето на ефектни краткотрайни решения на политическите проблеми доказано бламира сериозните реформи, като нерядко те се оказват част от ПР стратегии и остават встрани от същността на проблемите. Всичко това подхранва единствено антисистемното говорене и антисистемните намерения в политиката, което е непродуктивно и по обясними причини е в основата на обществения песимизъм.

2. Програмата ни е съобразена с приоритетите в политиките на ЕНП, както и с дългосрочните намерения на ЕС. Живеем във взаимосвързан свят, като част от общност на нации и държави, които изпитват общи дефицити и са изложени на общи опасности. В същото време ГЕРБ счита за нужно винаги да поставя на първо място националната специфика, когато става дума за европейски постулати и норми. Политиките ни в духа на европейските принципи са предшествани и пропити от начало до край от съзнанието ни за националния интерес на България и националните ни приоритети във всеки конкретен отрязък от време.

3. И българите, и европейците са загрижени за своите работни места, за своите доходи и за пенсиите си, но и за своята идентичност, за състоянието на обществения живот и за личната си сигурност. Тази загриженост доказано днес се експлоатира както от леви, така и от десни популисти. А простите им и кресливи отговори няма да решат съвременните сложни проблеми. Популизмът е в противоречие с напредъка, демокрацията и социално-пазарната икономика. Ние от ГЕРБ сме убедени, че сме допринесли за наличието на ресурс и потенциал за положителна промяна в обществото ни, но също така вярваме и в това, че реформите не бива да се отлагат. Нашата програма е писана със съзнанието, че за кратък срок българите искат да видят реални резултати и то в областите, които ги засягат в най-голяма степен – стандарт, образование, здравеопазване, национална сигурност и

3

икономически просперитет. В същото време, обаче, ние сме наясно, че главната задача на политическите лидери е да работят с мисъл и за дългосрочното бъдеще. Резултатите от работата ни трябва да бъдат бързи и дотолкова добри, че да дават надеждна перспектива на страната ни.

4. Наясно сме, че само силното и здраво семейство е солидна основа за позитивно развитие на демографската ситуация в България. Нашата програма създава предпоставки за обединение на нацията в подкрепа на политиките ни за преборване на неблагоприятните демографски тенденции и за подпомагане на семействата. Още повече, че ЕС търси креативен и координиран отговор на този болен проблем чрез създаването на европейска стратегия за демографска промяна и за по-благоприятна среда за децата и семействата.

5. Програмата на ГЕРБ отчита регионалната специфика на Балканите. Финансовите кризи и политическите напрежения тук са ежедневие, което държи нащрек политиците от региона и бламира немалко усилия за устойчиво развитие и напредък. Добросъседските отношения между балканските страни не се изчерпват само с добри намерения, поне що се отнася до практиките от управленските мандати на ПП ГЕРБ. На висок глас заявихме и ще продължаваме да заявяваме докъде се простират възможните компромиси и откъде нататък не отстъпваме от националния интерес.

6. Програмата ни е съобразена с обществените настроения в страната, за които ГЕРБ постоянно се информира. Ние следим публичните реакции на различните ни политики и отчитаме на тази база целесъобразността на едно или друго политическо решение. Работим в непрекъсната връзка с хората по места. Това, което другите партии правят предимно в условията на предизборна надпревара, за нас е политическо ежедневие. В този смисъл настоящата програма е плод и на постоянните ни преки контакти и обратната ни връзка не само с нашите избиратели, а и с хората на България.

7. ГЕРБ гледа на референдумите като на работещ демократичен механизъм за обратна връзка по най-важните и актуални теми. Несъобразяването с желанията и очакванията на българите би било отстъпление от демократичните права и свободи на гражданите по Конституция. В настоящата програма за пореден път заявяваме твърдото си убеждение, че резултатите от референдума, проведен едновременно с президентските избори от края на 2016 г. трябва да бъдат превърнати в законодателни актове и последващи управленски действия. ГЕРБ се ангажира с последователно прилагане и контрол на приетите политически действия и произтичащите от тях решения за промени в изборното законодателство на страната.

8. ПП ГЕРБ би желала да работи в условията на разбирателство и в диалог с останалите партии. Политическите реалности у нас силно затрудняват практическото прилагане на подобни принципни намерения, въпреки положителния опит, който ПГ на ГЕРБ натрупа от работата с колегите си в 43-то народно събрание. Все още трудно намираме общи отправни точки за диалог с партии, които реално не споделят съвременните евроатлантически ценности и се взират с носталгия в политическото минало на страната ни. Няма да приемем и двойния политически аршин, който прозира от използването на корупционни практики, издигането на пиедестал на популизма, отказа от реформи и отстъплението от проблемите на деня. За нас от ГЕРБ няма „бъдеще в миналото”.

4

9. Програмата ни е ориентирана към средносрочни и дългосрочни политически стратегии за България. Няма да се уморим да привеждаме в илюстрация онези наши политики, които са дотолкова витални, че правят възможни дългосрочните ни планове. Опитът показва, че краткотрайните и бързи решения често създават хаос и несигурност у хората и нерядко цената им надхвърля многократно реалните ползи.

10. Програмата на ГЕРБ акцентира върху актуалните предизвикателства пред страната, пред Европа и пред света. Централно място в средносрочен план у нас, на континента и в света заемат темите за сигурността на държавните граници и за проблемите, породени от бежанците. Националната ни сигурност няма алтернатива и няма цена, която да е висока, когато става дума за опазване на сигурността и идентитета на българите.

11. Програмата на ГЕРБ е съобразена с приоритетите на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС. През 2018 г. ангажиментът ни в рамките на ЕС ще даде възможност да се види ясно ефектът от взаимовръзката между отделните секторни политики. В настоящата програма във всеки сектор е заложена стратегия за действие и се търси своеобразна международна легитимация на процесите на развитие на България.

12. Програмата ни е отворена и динамична. Освен мненията на експерти, тя следва и логиката на събитийната конюнктура. Социалният контекст, в който живеем се сменя на бързи обороти, а това променя и социалната среда на планиране и прогнози. Така краткосрочните решения се оказват не особено ефективни. Съзнанието за това стимулира политиците да работят с мисъл за бъдещето.

Външна политика

1. Европейски Съюз

ГЕРБ очаква реформите в ЕС да се основават на принципите и ценностите на европейската солидарност и равноправие при взаимно зачитане на интересите и доверието между държавите членки (ДЧ).

Перспективите за фрагментация на ЕС след референдума във Великобритания изглеждат все по-реални. Съществуването на различни нива на интеграция на страните-членки в ЕС е източник на нестабилност. ГЕРБ се обявява за запазване на единството на ЕС при бъдещо задълбочаване на интеграцията между ДЧ.

1.1 Присъединяване на България към Шенген

При използването на целия инструментариум на шенгенското законодателство, България би могла значително да допринесе за превенция на нарушаването на границите на ЕС. При безпрецедентния миграционен натиск, България ежедневно доказва способността си да защитава границите на ЕС, но страната ни все още не може да даде максималното в тази насока, тъй като не сме част от шенгенското семейство.

Нямаме пълен достъп до информационните масиви на Шенген, за да осъществяваме контрол при издаване на шенгенски визи и да не допускаме граждани с въведена забрана в шенгенската информационна система (ШИС) да влизат в шенгенското пространство. ГЕРБ не споделя тезата, че терористичните атаки са причина за отлагането на пълноправното ни членство в Шенген. Напротив, именно сега е важно да

5

се вземат решения, които да демонстрират, че европейската интеграция няма алтернатива в сферата на сигурността.

1.2 Присъединяване на България към еврозоната

За целта беше създаден Координационен съвет за подготовка на България за членство в еврозоната. Основната му задача е да разработи Национален план за въвеждане на еврото в страната. В краткосрочен план целта е България да се присъедини към Валутен механизъм II (през 2018 г.). ГЕРБ поддържа мерките, които допринасят за постигането на по-голяма конвергенция на страната ни и за покриване на всички критерии за членство в еврозоната. Очакваме Европейската централна банка (ЕЦБ) и останалите държави от еврозоната да дадат препоръки към страната ни с оглед допускането на България във Валутен механизъм II.

2. НАТО и регионалната сигурност

Значението на евроатлантическата интеграция расте на фона на засиленото влияние на трети страни в региона на Черно море и Балканите. Кризата в Украйна и действията на Русия, нарушаващи международното право, събитията в Близкия Изток и Северна Африка, включително и по линия на хибридната война, изискват нови подходи в политиката на НАТО. Сътрудничеството между НАТО и ЕС трябва да се задълбочи.

ГЕРБ подкрепя политиката на „отворени врати” на Алианса, вярвайки, че чрез евроатлантическата интеграция се постига дълготрайна стабилност в страните кандидатки за членство. НАТО осъществява активно сътрудничество с Украйна, което е от стратегическо значение за сигурността в Черноморския регион.

3. Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

Едно успешно наше председателство на ЕС ще допринесе за утвърждаване на позициите на България в общността. На дневен ред през 2017 г. е координацията с Естония и Австрия по програмата и приоритетите в рамките на триото председателства за периода юли 2017 г. – декември 2018 г. Приносът на България се очертава да бъде в следните сфери:

 Предприемачество и създаване на работни места – подкрепа за малките и средните предприятия (МСП) и за стартиращите фирми, включително чрез осигуряване на достъп до алтернативни форми на финансиране;

 Опростяване на общата селскостопанска политика;

 Съюз, който оправомощава всички свои граждани – предложения в сферата на здравеопазването, социалната политика, правата на хората с увреждания;

 Съюз на свобода, сигурност и правосъдие:

- сигурни външни граници на ЕС;

- обмен на информация между правоприлагащите органи, службите за сигурност и европейските агенции;

- инструменти за борба с тероризма и организираната престъпност;

- изграждане на стабилна и справедлива европейска система за убежище;

- ефективна политика на връщане на нелегално пребиваващи лица;

- развитие и насърчаване на електронното правосъдие.

Основна тема по време на българското председателство на Съвета на ЕС ще бъде процесът на преговори за излизане на Великобритания от ЕС. Най-важният въпрос е как Европа ще реагира спрямо Брекзит. На фона на надигащата се вълна срещу политиците и институциите след Брекзит, ние смятаме, че Европа трябва да положи

6

усилия да излезе от процеса по-сплотена и по-успешна. Предизвикателствата са ясни – миграция, сигурност, икономически въпроси.

По време на преговорите по тези проблеми ще работим в полза на българите, живеещи във Великобритания и ще защитаваме техните интереси, като търсим подкрепа и сътрудничество от ДЧ, които имат сходни интереси. Въпреки това, в ГЕРБ сме на мнение, че дебатът за бъдещето на Европа след Брекзит трябва да се води при максимално широко участие на ДЧ и да остане между 27-те ДЧ, като не се фрагментира.

4. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа (СЕ)

През 2016 година България реализира успешно председателството на Комитета на министрите на СЕ. Основните документи, по които се работи след това са:

- Софийската стратегия за защита правата на децата;

- Софийската декларация за европейското единство и сътрудничество – тема, която стана основна в Европейския съюз след референдума във Великобритания.

Необходимо е изпълнение на критериите по приключване на постмониторинговия диалог по наблюдение на механизма за сътрудничество и проверка (МСП) с ПАСЕ, в сферите на съдебната реформа, изборното законодателство и свободата на медиите.

ОССЕ участва активно в наблюдението по изпълнението на Минските споразумения. Изпълнението на тези споразумения е стъпка към мирно разрешаване на кризата в Украйна. Подкрепяме международните мисии на ООН и ОССЕ по изпълнение на Минските договорености, както и наблюдателните мисии на ОССЕ в Украйна. Свързваме изпълнението на Минските споразумения с преразглеждането на санкциите срещу Русия.

5. Обща външна политика и политика за сигурност на ЕС (ОВППС)

Ключов момент от външната дейност на ЕС остава сътрудничеството с трансатлантическите партньори по широк кръг въпроси: търговия, киберсигурност, защита на личните данни, права на човека, предотвратяване на конфликти, управление на кризи.

ЕС трябва да е стабилен партньор в нашето съседство. Според ГЕРБ прегледът на европейската политика за съседство е особено важен. Този въпрос е значим и заради приетата през 2016 г. нова глобална стратегия на ЕС и доста деликатното вътрешно положение в голяма част от държавите, намиращи се в съседство.

6. Миграция

Устойчиво решение на проблема с миграцията може да бъде намерено единствено със съвместните усилия на всички засегнати или изложени на риск страни. Приоритет на ЕС трябва да бъде спирането на притока мигранти на турските граници – сухопътни и морски. ЕС не трябва да се концентрира единствено върху миграционния път от Турция към гръцките острови. Турските сухопътни граници с България и Гърция, както и всички морски граници между Турция и ЕС, трябва да са неизменна част от договореностите с Турция. Турция следва да изпълни ангажиментите си към връщането и реадмисията. Важно е и затягането на визовия режим на Турция със страните от Близкия изток и Африка, както и разбиването на мрежите за трафик на хора.

7. Дъблински регламент

България отдава голямо значение на реформата на Общата европейска система за убежище (ОЕСУ). С оглед на това ЕС трябва да разполага със стабилна и ефективна система, основана на принципите на солидарност, равнопоставеност и справедливо разпределение на отговорностите между ДЧ. Споделяме необходимостта от една по-

7

радикална реформа на Регламент Дъблин, така че тежестта при обработване на молбите за международна закрила да не се поемат само от държавите на предна линия.

8. САЩ

Трансатлантическото сътрудничество продължава да бъде основа на международните усилия за гарантиране на мира и сигурността. ГЕРБ подкрепя споделената от двете страни воля за задълбочаване на стратегическото партньорство посредством създаването на пет българо-американски работни групи в области от взаимен интерес: сигурност и отбрана; енергийна сигурност; върховенство на закона; образование и връзки между народите на България и САЩ; борба с тероризма.

Временното разполагане на американско военно оборудване на българска територия е съществен принос на САЩ към колективната сигурност на НАТО и гаранция за националната сигурност на България.

Възходящо се развиват и връзките между българските и американските правоприлагащи и правоохранителни структури. Сътрудничим си ефективно в борбата срещу трансграничната организирана престъпност; в борбата срещу тероризма; при укрепване на контрола на границите и относно киберсигурността.

Сътрудничеството със САЩ в областта на енергетиката може да допринесе за енергийната сигурност на страната и диверсификацията на енергийните източници и маршрути. Оценяваме високо американската подкрепа за изграждането на газов интерконектор България-Гърция (IGB), който да служи като връзка между Южния газов коридор и газовия коридор Север-Юг.

8.1 Визова реципрочност

Отмяната на визовия режим за българските граждани е приоритетен за нас въпрос в двустранните отношения със САЩ. Оставането на България извън Програмата за безвизови пътувания - Visa Waiver Program (VWP) се възприема като необосновано неравно третиране, несъответстващо на нивото на двустранните ни отношения, които са окачествявани и от двете страни като стратегически, съюзнически и приятелски.

Постоянен диалог се поддържа по отношение на изпълнението на изискванията за присъединяване на България към VWP. България участва активно, заедно с Кипър, Полша, Румъния и Хърватия в механизма за визова реципрочност, създаден от ЕС, в рамките на солидарността в ЕС към страните, които очакват членство във VWP.

9. Канада

Сключването на Споразумение за стратегическо партньорство (SPA) и Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (CETA) между ЕС и Канада в края на 2016 г. създава предпоставки за сътрудничество между Канада и страните членки на ЕС. Приоритетни са връзките в областта на сигурността. Сътрудничеството между правоохранителните органи на България и Канада е важно за задълбочаване на двустранните отношения. Целесъобразно е подписването на споразумение за правна взаимопомощ.

9.1 Визова реципрочност

Работим за премахване на визовия режим за краткосрочно пребиваващите в Канада български граждани както по двустранна линия, така и в рамките на ЕС по силата на изменения Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета.

ГЕРБ оценява положително обявяването на Експресна бизнес програма (Business Express Program) от канадското правителство през 2014 г. и решението за включване на

8

България в Програмата за електронно разрешение за пътуване (Electronic Travel Authorization, еТА) след месец март 2016 г. Тези действия имат междинен и преходен характер и според нас не постигат пълна визова реципрочност.

ГЕРБ приветства въвеждането на пълна визова реципрочност от канадската страна с начална дата 1 януари 2018 г., като се има предвид значението на формулираната в чл. 23, ал. 2 на Споразумението за стратегическо партньорство (SPA) обща цел за осигуряване на безвизово пътуване за всички граждани на ЕС и Канада.

Българското правителство обвърза подписването и последващата ратификация на СЕТА с отпадането на визовия режим.

10. Русия

Отношенията ни с Русия се развиват при съблюдаване на националния ни интерес, както и на принципите на единната ни политика със страните членки на ЕС и НАТО.

Двустранните контакти в сферата на сигурността са ограничени в съответствие с решението за преустановяване на практическото гражданско и военно сътрудничество с Русия, взето на срещата на министрите на външните работи на НАТО на 1 април 2015 г. В средносрочен план българо-руското сътрудничество зависи от преодоляване на напрежението между ЕС, НАТО и Русия, заради кризата в Украйна.

По теми от международния дневен ред, като борбата с тероризма и екстремизма, Сирия, ИДИЛ и др., считаме, че Русия може да играе конструктивна роля в намирането на всеобхватни и взаимно приемливи решения.

Смятаме за необходимо поддържане на контакти с Русия по приоритети на икономиката (търговия, енергетика, туризъм, транспорт), както и в сферите на образованието, науката и културата, труда и социалната политика.

Контактите с Русия в областта на културата, науката и образованието запазват ролята си на един от основните фактори за развитието на българо-руските отношения.

Очакваме бъдещо участие на Руската федерация в ПАСЕ с цел активизиране на диалога на парламентарно ниво.

11. Турция

ГЕРБ подкрепя развитието на отношенията между България и Турция като добри съседи, партньори и съюзници в НАТО. България е заинтересувана от интензивно икономическо сътрудничество с Турция. Смятаме, че съществува нереализиран потенциал между двете страни в секторите: енергетика и енергийна инфраструктура, инвестиции, транспорт, увеличаване на стокообмена, туризъм.

Въпросите пред сътрудничеството се разглеждат от създадената през 2009 г. смесена комисия по нерешените въпроси. Потвърждаваме нуждата от практическа реализация на договореното сътрудничество в областта на енергетиката (28 март 2014 г.), в това число и на възможностите за изпълнение на проекта за газова интерконекторна връзка.

11.1 Отношения в контекста на миграционната вълна

ГЕРБ оценява високо усилията на Турция да приеме огромен брой сирийски бежанци, както и да обезпечи охрана по общата ни граница и овладяването на миграционния натиск към българската територия. За България е от ключово значение да се засили обмена на информация между двете страни и да се предприемат решителни мерки в сферата на сигурността, в това число и съвместни действия срещу престъпните мрежи за трафик на хора. Ще продължим да стимулираме функциониращия център за

9

полицейско и митническо сътрудничество на КПП „Капитан Андреево“, който е съвместна инициатива между България, Турция и Гърция (от 2016 г.).

12. Западни Балкани

12.1 Политика на разширяване на ЕС в региона

ГЕРБ поддържа стратегията на страната ни активно и последователно да подкрепя процеса на разширяване на ЕС. Напредъкът в европейската интеграция на страните от Западните Балкани и Турция съответства на интереса на България от изграждане на регион на стабилност при гарантиране на ценностите и стандартите на ЕС.

12.2 Сърбия и Косово

ГЕРБ подкрепя членството на Сърбия в ЕС. Приветстваме откриването на преговорни глави за присъединяване. Ангажиментът към добросъседски отношения е елемент от преговорната рамка на Сърбия с ЕС. Очакваме подписване на Договора за добросъседски отношения, предложен от българската страна през месец февруари 2013 г. За нас е важно поддържането на идентичността и икономическия просперитет на българското национално малцинство (БНМ) в Сърбия, което продължава да среща сериозни политически, културни и социално-икономически пречки. От особена важност са въпросите за достъп до образование, медии и вероизповедание на майчин език, както и участието на БНМ в местните администрации и политически живот.

Друго приоритетно направление е изграждането на регионална транспортна и енергийна инфраструктура, която да насърчи търговията, инвестициите, туризма и културния обмен между страните. Изграждането на газовата междусистемна връзка България-Сърбия (интерконектора Ниш-Димитровград-София) има надхвърляща двустранните интереси значимост.

ГЕРБ подкрепя европейската и евроатлантическата интеграция на Косово. Приветстваме подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Република Косово с ЕС.

12.3 Диалогът „Белград-Прищина”

ГЕРБ е за продължаването на преговорите по нерешени въпроси в рамките на диалога между Белград и Прищина, което е ключово за по-нататъшното нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово.

12.4 Македония

Подписването на договор за добросъседство и сътрудничество между България и Македония би бил от съществено значение за получаване на българската подкрепа за преговори за членство на Македония в ЕС. Успоредно с това е необходимо интензивно сътрудничеството в области от взаимен интерес като: икономиката, инфраструктурата, трансграничното сътрудничество, туризъм и др.

Принципната позиция на ГЕРБ е подкрепа на кандидатурата на Македония за член на ЕС и НАТО в рамките на европейската перспектива на Западните Балкани.

13. Югоизточна Европа (ЮИЕ) и Черноморски регион

България участва в различните регионални инициативи и формати на сътрудничество в областта на укрепване на сигурността на ЮИЕ и в Черноморския регион. Организационната рамка на тази политика включва участието на страната ни в следните инициативи: Процес на срещи на министрите на отбраната на страните от ЮИЕ (SEDM), Бригада „Югоизточна Европа” (SEEBRIG), Документ за мерките за

10

укрепване на доверието и сигурността (МУДС) и Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море (BLACKSEAFOR).

Предложението за създаване на т. нар. флотилия на страни-членки на НАТО, като Румъния, България и Турция, не бе прието от българската страна. Потенциално агресивни действия спрямо Русия не са част от политиката ни в региона.

14. Стратегия на ЕС за региона по река Дунав

Дунавската стратегия е с акцент върху инициативите, на които България е съ-координатор („Насърчаване на културата и туризма и контактите между хората” съвместно с Румъния; „Съвместна работа за справяне с предизвикателствата пред сигурността и организираната престъпност” съвместно с Германия).

В рамките на подхода „по-широки връзки” подкрепяме разширяването на сътрудничеството чрез свързване на Дунавския регион с Черноморския регион. Дунавската стратегия следва да търси синергии и с останалите макрорегионални стратегии: „Стратегия на ЕС за Балтийския регион”, „Стратегия на ЕС за Адриатико-Йонийския регион” и „Стратегия на ЕС за Алпийския регион”.

15. Политики за българите в чужбина

ГЕРБ е за разширяване на партньорството с активните организации на българските общности в чужбина (БОЧ). Необходимо е изготвянето на политически документ за работа с БОЧ, който да държи сметка за спецификата на тези общности.

Приоритет трябва да са културни и образователни политики за преподаване на майчин език (осигуряването на учебници), както и отстояване на правата и свободите.

ГЕРБ ще инициира мерки (вкл. чрез Програмата за трансгранично сътрудничество) за икономическо подпомагане на общините в пограничните райони, където има концентрация на българско население за повече български инвестиции там. Важно е да има български културно-информационни центрове в местата с големи български общности в страните в ЮИЕ на базата на подписани двустранни споразумения.

Регионална политика

1. Безопасна и модерна пътна инфраструктура

1.1 Да има по-справедлив модел на плащане за преминаване по републиканската пътна мрежа – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки МПС и тол такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили. Въвеждането на системата ще повиши събираемостта на средства за пътищата до почти 1 млрд. лв., като тези пари ще бъдат реинвестирани в пътната инфраструктура и за повишаване на пътната безопасност. В момента държавата събира и реинвестира едва 300 млн. лв.

1.2 Продължаваме да градим модерна и безопасна пътна инфраструктура като част от трансевропейската транспортна мрежа. Планираме да завършим магистралния пръстен на страната и модернизацията на пътната мрежа чрез:

 Доизграждане на АМ „Струма” в участъка Благоевград – Сандански, включително тунел „Железница” и през Кресненското дефиле;

 Ускорено доизграждане на АМ „Хемус”;

 Изграждане на АМ „Калотина – София”;

 Изграждане на тунел под връх Шипка;

 Изграждане на скоростен път Русе – Велико Търново;

 Изграждане на скоростен път по направлението Видин – София;

11

 Доизграждане на Южната дъга на софийския околовръстен път;

 Доизграждане на пътното направление Бургас –Слънчев бряг;

 Изграждане на обход на гр. Пловдив;

 Целеви инвестиции за подобряване състоянието на участъците от третокласната пътна мрежа, която е в най-лошо състояние;

 Целеви инвестиции за осигуряване на пътна безопасност на съоръженията по пътната мрежа – тунели, виадукти, мостове и предпазни огради и пр.

2. Воден сектор

2.1 Планираме довършване на реформата във ВиК сектора с цел подобряване на услугата за гражданите и бизнеса;

2.2 Планираме инвестиции във ВиК инфраструктурата чрез:

 Средства от фондовете на ЕС: довършване на процеса по изработването на регионални прединвестиционни проучвания (РПИП) за териториите на консолидирани ВиК оператори и изготвяне на формуляри за кандидатстване за финансиране на проекти по ОПОС 2014-2020;

 Реализиране на национална програма за финансиране на ВиК инфраструктура за агломерациите, които са между 2000-10 000 е.ж. и за всички, които нямат достъп до финансиране от фондовете на ЕС.

2.3 Планираме да довършим строителството на язовирите „Луда Яна” и „Пловдивци”, рехабилитацията на язовир „Студена”, както и на пречиствателните станции за питейни води към тях.

3. Развитие на регионите. Силна държавна политика за слабо развитите региони

Целим съчетаване на финансови и икономически инструменти, извеждайки като приоритет спецификата на всеки отделен регион. Това може да се постигне чрез:

3.1 Целенасочена инвестиционна програма (ЦИП) в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони.

3.2 Оперативна програма „Региони в растеж“ – има за цел да осигурява икономическо развитие на българските региони и общини.

3.3 Програми за трансгранично и транснационално развитие на регионите на страната, заедно с реализирането на макрорегионалните политики.

4. Жилищна политика

Осигурихме 2 млрд. лева за Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Програмата доказа своята социална и икономическа значимост, с първоначалната инвестиция от 1 млрд. лв. Близо 400 хил. българи и над 580 малки и средни фирми участваха в програмата. Над 50% са спестяванията на домакинствата от разходите за отопление през зимата. Предвиждаме:

4.1 По-нататъшно изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и увеличаване на финансовия ресурс по тази програма;

4.2 Разширяване на програмата чрез обхващане на тухлени многофамилни и еднофамилни жилищни сгради.

5. Кадастър – по-бърза и по-достъпна услуга

12

Създадохме единен орган – Агенция по кадастъра, който да предоставя услуги на гражданите и бизнеса, вече и електронно от всяка точка в страната. С обединяването на данните от картата на възстановената собственост на земеделските земи и на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, приблизително 90% от територията на страната може да бъде покрита от актуална кадастрална карта. Продължаваме работата по:

5.1 Преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастрална карта в кратки срокове - покриване на територията на страната с кадастрална карта и кадастрални регистри;

5.2 Модернизиране на кадастъра във формат 3D и 4D.

6. Устройство на територията – ускорен и прозрачен инвестиционен процес

Основните проблеми, които срещат инвеститорите са незадоволително ниво на административното обслужване и прозрачност, както и множеството административни процедури при стартиране на бизнес. Усилията ни ще бъдат насочени към иницииране на промени в Закона за устройство на територията и в подзаконовата нормативна уредба с цел облекчаване на инвестиционния процес за гражданите и бизнеса чрез:

6.1 Въвеждане на облекчени процедури и премахване на административното бреме;

6.2 Въвеждане на срокове за изпълнение на процедури там, където такива не са предвидени в действащите разпоредби.

Социална политика

Нужно е на социалната политика да се гледа като на комплекс от политики, които насърчават и правят възможно социалното включване и личната реализация на хората. Разбираме социалната политика като политика на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата.

1. Увеличаването на доходите чрез заетостта и по-голяма производителност на труда е сред водещите ни приоритети, защото осигурява устойчивото повишаване на стандарта на живот. При изпълняване на програмата на ГЕРБ гарантираме в рамките на мандата минимална работна заплата от 650 лв. и средна работна заплата от 1500 лв. Ние в ГЕРБ знаем, че бизнесът плаща заплати, а правителството помага като създава среда. Работим за БВП от над 110 млрд. лв. в рамките на мандата, при около 86 млрд. лв. за 2015 г.

Работещите хора ще имат полза от по-гъвкави възможности за заетост и допълнителна квалификация. Като улесним активните и предприемчивите с мерки за по-добро съвместяване на кариерата със семейния живот, ще подкрепим както растежа на икономиката, така и борбата с демографските проблеми на страната.

2. Мерките за осигуряване на равни възможности на мъжете и жените както и тези за подобряването на условията на труд са важни стъпки в правилната посока. Трябва да работим и за връщане на част от българите, които сега живеят и работят в чужбина.

3. Работните места се създават от икономиката, а не от държавата. Повишаването на доходите и заетостта са пряк резултат от работеща икономика. Държавата и бизнесът трябва да си сътрудничат за постигане на конкурентоспособна икономика и за подобряване на производителността на труда. Съществуват статистически прогнози, според които към 2030 г. у нас няма да има работни места за хора с основно образование. Това изостря нуждата от квалификация, за да избегнем маргинализирането на тези групи.

13

Ако през следващите няколко години се очаква ръст в търсенето на работна ръка в преработващата промишленост, образованието и социалните дейности за сметка на други свръхобезпечени сектори, това означава, че трябва да се заложи на политики и структурни промени, съобразени с очакваните тенденции. Предвиждаме мерки като: трудова мобилност, „синя карта”, допълнително стимулиране на пазара на труда и разширяване функциите на дневните центрове за дец

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Политика