Последният атентат в Турция, превърнал в ужасяваща касапница една кюрдска сватба, втрещи още по-силно цивилизования свят с обстоятелството, че покушението е извършено от дете - 12-14 годишно момче. Броени часове след чудовищното кръвопролитие по мрежите плъзна видеозапис как иракски полицаи обезвреждат 13-годишен хлапак, опасан с експлозиви под тениска с европейски кумир - футболиста Меси от легендарния отбор „Барселона“. При залавянето то се разревало, понеже мисията му пропаднала. Неотдавна се разшумя и случаят с афганистанското момиченце Спозмай, опасано с експлозиви, което бе разоръжено от полицията малко преди експлозията. Издал го паническият страх, привлякъл вниманието на наблюдателен полицай. Брат му се оказва талибански командир, третирал сестричката като бойно снаряжение.

Според Мия Блум, изследователка на явлението, използването на деца камикадзета застрашително е зачестило. И възрастта им значително намалява.

„Допреди няколко години се говореше за спорадични случаи на деца на 12 или 14 години, замесени в джихадистки дейности, а днес виждаме 7-8-годишни деца с колани с експлозиви. Деца, които нямат дори минималната идея какво се готвят да направят. Те оцеляват само защото, обхванати от паника, не успяват да довършат докрай мисията си и биват разкрити.“

А по въпроса за децата между нашия Господ Саваот, еврейския Йехова, мюсюлманския Аллах, индуистките и будистките божества и езическите, ако щете, цари пълно единодушие, че те са неприкосновената ценност на живота.

Да превърнеш рожбата си във взривно устройство, не е само патология, уродство. То зачерква целия божествен промисъл и неприкосновен природен закон, фундамент на съществуването на всяка земна твар - инстинкта за самосъхранение и инстинкта за продължение на вида (рода). То даже една проста богомолка, незначително насекомо, при разплод убива оплодителя, но опазва чедото си... А камикадзето е уникална свръхпатология, унищожителна за себе си, прекъсваща родовото си продължение и накрая - умъртвяваща себеподобните си от вида човешки. И този акт бива героизиран...

Христоматията на християнска Европа също разполага с примери на деца, героизирани жертви на идеологически, политически и социални преломи. Съветска Русия тачи своя Павлик Морозов, свидетелствал в следствието срещу баща си, който не споделял болшевишките идеи в съда, вследствие на което 14-годишният пионер бил убит. И до ден днешен там няма съгласие по въпроса от убеждения ли го е сторил или по лични, семейни мотиви - бащата малтретирал майката и децата си. Та Павлик му отмъстил. Но за държавната пропаганда драмата била добре дошла. Превърнат е в символ на саможертвена преданост към идеите, пишат се за него стихове, песни, пиеси, паметници се издигат. Успоредно с това е възприеман и като олицетворение на предателството...

Ние тук също почитахме Морозов редом с нашия Митко Палаузов, 13-годишното габровче, загинало с майка си в партизанска землянка при жандармерийска акция в Балкана. Но в тези случаи героичните жертвите са светски, социално-политико-идеологически. Да не говорим за малките ястребинчета, които надали са имали хабер от убежденията на родителите си, но са разстреляни от някакъв психопат.

Ами френският литературен образ Гаврош става национален герой и в емблематичното платно на Дьолакроа „Свободата води народа“ - не друг, а той крачи най-отпред с два пищова в ръцете. А знаете ли какво си припява на барикада, когато го застрелват: „За всичко е виновен Волтер, за всичко е виновен Русо...“

Дааа, просвещението, цивилизацията са виновни и днес за производителите на деца бомби.

От извършените досега атентати се очертаха следните придобивки на цивилизацията, които да избягваме - обществен транспорт, концертни зали, стадиони, хипермаркети, ресторанти и кафенета, храмове. Вече ще бъдем нащрек и когато край нас минават деца, въплъщенията на невинността.

Аллах: Децата са украсата на земния живот

Аллах нарекъл децата „украсата на земния живот“. А пророкът Мохамед се усмихвал на децата всеки път, като минавал край тях, приветствал ги и негови са думите: „Не е от нас този, който не е милосърден към младите и не признава правото на възрастните.“

Нашият Господ Иисус е рекъл: „Който търси, ще ме приеме в деца, защото тяхно е царството небесно. Който приеме едно дете в мое име, Мене приема.“