Да разлаеш кучетата и да не спреш кервана на Путин

Алексей Навални за пореден път арестуван.

Участието на младежи в протестите породи термина „политическа педофилия“, но е леко пресилено

„Да разлаеш кучетата” с Дъстин Хофман и Робърт де Ниро вдъхновява политтехнолозите на Навални* с окачените маратонки по жици и фенери - символ на манипулираната гражданска съвест по сценария на филма. С висящи кецове беше окичена и масовата протестна акция в Русия на 26 март, наречена силно преувеличено и от страна на опонентите, и от тази на очарованите „революция на маратонките”. Уличното изкуство „шуфити” (комбинация от shoe - обувка, и graffiti - графити) не е популярно в Русия и не постига търсения ефект освен за картинка пред западните медии. Случилото се е по-скоро „акция”, симулираща „революция” - политически арт с активно участие на младежи от 12-годишни петокласници до студенти.

Поводът за вълната навалнинги в неделя беше филмчето за Медведев, изобличаващо го косвено в прекомерно богатство, натрупано с любезното и доброволно съдействие на руски олигарси чрез фондации на чуждо име, но без доказателствен материал. Корупцията обаче не може да вдигне руснаците на граждански бунт, особено когато е за отделни чиновници, защото Навални действа избирателно в това отношение и за никого не е тайна, че той не закача например Игор Сечин, защото е акционер на „Роснефт”.

Медведев не само че не отговори, но се похвали в деня на протестите, че е прекарал деня си отлично - „карал ски”. Част от окрилените клавиатурни наблюдатели на събитието веднага свързаха неговата безхаберност с тази на Николай II по време на Февруарската революция, когато императорът пише в дневника си: „Вечерта играх на домино.” На мястото на Николай II обаче не е Медведев, а Путин, който външно игнорира навалнингите, но поздрави на следващия ден Росгвардията с празника й на 27 март, създадена да парира всякакви опити за метежи.

Впрочем още една разлика с „Болотная” е количеството задържани - над 1000 души само в Москва, което на фона на броя на участниците е много висок процент в сравнение с арестуваните през 2011 г. и е намек на властта, че ще действа категорично с уличното несъгласие. Вярно е и че през 2011 г. нямаше ранен полицай, докато сега умишлено беше сериозно ранен в главата един омоновец, сниман детайлно и съпроводен със злоради коментари в мрежата, намекващи за украинските „Беркут”.

Медведев отдавна няма авторитет не само заради сянката на Путин, страстта си към селфита и маратонки на висока платформа, но най-вече заради проговореното от него към руските учители: „Денег нет, вы там держитесь” (”Няма пари, но вие се дръжте”). Неслучайно повечето плакати цитираха тази негова фраза, показателна за неадекватност на административния елит, олимпийски отдалечен от народа си - симптом за сериозен разлом. В провинцията даже се появяваха надписи „Сами вы держитесь, Москва!” (това е нюанс, но и масълце в огъня на старата политика на Навални, целяща насъскване на периферията към центъра до сепаратизъм; любимият му лозунг е „Хватит кормить Кавказ” - в разрез с привидния му национализъм, тук глобализмът преобладава).

Имитацията на цветна революция присъстваше с украинска стилистика на призивите „Кто не скачет, тот медвед” (”Който не скача, е мечок”) и с виковете „позор” (в Русия това е нетипично протестно поведение за разлика от Украйна, където „ганьба” (позор) е част от майданската култура, а също и от преследването на инакомислещите - с крясъци „ганьба” в коридор от студенти беше изгонена една професорка по география, подложена на натиск заради отказа да приеме Русия като враг номер едно).

Либералите в Русия не само са предсказуеми, те с лекота са управляеми от Кремъл, самият Навални е покровителстван и оттук - недосегаем, за разлика от простосмъртния руски гражданин. Когато се наложи, партия „Единна Русия” му дава рамо, при необходимост - съдията го освобождава светкавично, не се санкционират призивите му за несанкциониран протест, защото навалнингите бяха именно такива, под формата на „разходки”. За къде по-малки прегрешения в Русия може да си изпатиш сериозно, последният пример е детската възпитателка Евгения Чудновец, която дори лежа в колония само заради репостването в социалната мрежа на видео с издевателства на деца - при това с нейното потресено възмущение, а не призив за такива.

Участието на младежите породи термина „политическа педофилия”, но това е леко пресилено, защото за учениците беше по-скоро „презентация”, нещо забавно, което може веднага да постнеш във фейса и да се похвалиш. Нямаше хунвейбински изблици. Синхронизацията на младежите из всичките 82 града е впечатляваща, причините за участие – не само мода, но и „далавера”: очакването на 10 000 евро от Навални, който да им ги осигури чрез Европейския съд по правата на човека (има такова видео на ученик, който простодушно си разказва очакванията, седейки в камионетката на път за полицията). Тук по-обезпокоително е, че руски младежи свикват с идеята, че външна институция като ЕСПЧ може да осъди държавата им и от това да забогатеят, и най-вече това да не е нещо нередно, напротив - funny.

Политизацията на учениците обаче не е резултат само на интернет пространството, което либералните руски сайтове владеят от години. За политизацията на децата има пряка вина и отговорност и властта. Защото когато патриотизмът е директивен, на ръба на идеологията, но активно присъстващ в училище като политпросвета срещу „петата колона”, няма как да не се отрази и на подрастващите. Това, което спасява Кремъл и пречи на Навални, е характерната за съвременните младежи изменчивост и краткотрайност на интереса, лесно заменим с нещо друго, което да е по-яко. Оттук и не бива да се преувеличава детското участие на навалнингите, без да се подценява като тактическа новост, разбира се.

Така както има либерални грантове, така има и патриотични, но от Кремъл, държавата плаща за патриотични проекти, патриотизмът се превръща в доходен бизнес. „Нощните вълци” от фенклуба на Путин отдавна са грантополучатели, моторизиран патриотизъм на небезвъзмездна основа - по проект, чисто капиталистически ценности. Това не остава незабелязано. Руски коментар от нета по повод навалнингите много точно и с известна проницателна тъга споделя: „Народът жадува да види на власт аскети, верни на Русия, и деца, готови да отдадат живота си за Родината, а не да тичат с маратонки по градските площади. „Единна Русия” - това са вашите деца, които на 26 март бяха по площадите, това е плодът на вашия тру.”

Навални успя да разлае кучетата, но не и да вкара вълците в кошарата, както стана в Украйна. Революцията се отлага. Засега.

 

*Алексей Навални е руски опозиционен политик, лидер на Партията на прогреса и кандидат за президент на Русия

(Със съкращения от сайта „Гласове”)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари