Да се премахне ли корпоративният данък

Налогът е неефективен, несправедлив и вреди на икономиката

През последните години дебатите за корпоративния данък, неговото оптимално ниво, ползи и негативи, става все по-популярен. Правителствата, ЕС, ОИСР и граждански организации дискутират размера на ставката, данъчната основа, борбата с укриването му, дори и варианти за обща ставка в ЕС. Данъчната реформа в САЩ от 2017 г. предизвика глобални дискусии. На този фон възниква въпросът доколко всъщност, корпоративният данък е ефективен и какво ще стане, ако бъде премахнат.

За последните 20 години се наблюдава глобална тенденция за намаляване на ставката на корпоративния данък в почти всички развити държави. Естествен завършек на тенденцията е пълното елиминиране – въвеждане на 0% ставка на корпоративния данък върху неразпределената печалба на компаниите. Но защо това е необходимо?

Корпоративният данък е несправедлив. Наличието на корпоративен данък води до двойно данъчно облагане – едни и същи пари се облагат веднъж като печалба на фирмата и веднъж като изплатен дивидент. Данъкът създава негативни стимули за изкривяване на поведението на компаниите. Самата му идея води до това, че той наказва успешните фирми – тези, които реално генерират печалба. Така се дестимулира успехът на компаниите – създават се условия за неефективност на харчовете и нерационален преразход. Или поне това да изглежда така, защото основата, върху която се начислява данъкът, е много лесно манипулируем показател. Което води и до следващата причина за премахването му.

Корпоративният данък е неефективен. Основната причина да съществува данъкът е да набира средства в държавния бюджет. Подробен анализ на приходите от него обаче, показва, че техният размер не е значителен. Данните от МФ показват, че събираните средства от корпоративен данък представляват едва малко над 5% от общите държавни приходи и едва 1.9% от БВП на страната.

Причина за това, разбира се, е стимулът на компаниите да избягват плащането на данъка. А за това има много възможности – легални и нелегални. Легалните, изброени в ЗКПО, включват прехвърляне на данъчна загуба, облекчение при инвестиции в общини с висока безработица, ускорена данъчна амортизация, облекчения при дарения, наемане на безработни, хора с увреждания и др. Легални начини за избягване на облагането произлизат и от разликите в законодателствата на държавите. Известни са схемите “double Irish” и “Dutch sandwich”, чрез които големи технологични компании пестят милиарди от данъци. Нелегално данъци се спестяват чрез прехвърляне на печалба към дъщерни дружества чрез предоставяне на фиктивни услуги, непазарни цени, фалшива замяна на дълг с капитал и т. нат.

Според общоприетата теория за укриване на данъците, има два основни начина да се ограничат неговите нива: Намаляване на данъчната ставка и увеличаване на институционалния натиск.

Тези подходи са приложени на практика. Ставката от 10% в България би трябвало да води до висока събираемост на данъците. Повишаване на събираемостта е и приоритет на местни и международни институционални политики от години. Въпреки това емпиричните данни показват, че най-големите по приходи компании в България плащат много малко корпоративен данък и приходите от него не растат значително. Двата подхода очевидно не работят. Корпоративният данък е неефективен.

Но освен това корпоративният данък носи вреди. Първата и най-очевидна е допълнителната тежест върху компаниите. Те отделят значителен ресурс – времеви, паричен и човешки – за отчитане и плащане на данъка. Наличието на корпоративен данък изкривява пазара на инвестиции – прехвърля се капитал от корпоративния към некорпоративния сектор, което води и до спад на нормата на възвръщаемост на инвестициите за цялото стопанство. Икономистите доказват и че обложените корпорации прехвърлят голяма част от данъчната тежест към своите потребители, чрез по-високи цени и към своите служители, чрез по-ниски заплати. Това води до намаляване на покупателната способност на населението.

Премахването на корпоративния данък върху неразпределената печалба ще доведе до значителни ползи. Най-видимата от тях е повишаването на склонността и възможностите за нови инвестиции. Компаниите ще имат по-голям разполагаем ресурс. Нормата на възвръщаемост ще се увеличи, а рискът за новите инвестиционни проекти ще се понижи.

Повишената инвестиционна активност би довела до икономически растеж и подобряване на бизнес климата в страната. Това от своя страна ще привлече нови чуждестранни инвестиции, които през последните години са силно редуцирани.

Естественият въпрос, възникващ вследствие на предложението за премахване на корпоративния данък, е какво ще се случи с държавния бюджет. Разбираемо, при осъществяването му, държавните средства ще намалеят с размера на приходите от данъка. За сметка на това обаче, други данъчни постъпления биха се увеличили. Допълнителните разходи при новите инвестиции и потреблението, стимулирано от тях и от повишената покупателна способност, ще доведат до нови приходи от ДДС. Новосъздадените работни места и повишените заплати биха донесли допълнителни приходи от ДОД. А повишената стойност на компаниите, вследствие от стимула за задържане на печалбата, ще повиши приходите от данъка върху капиталовата печалба.

 

Време за решение

В обобщение – корпоративният данък в България не носи желаните резултати, а вреди на всички. Необлагането на неразпределената печалба би стимулирало развитието на икономиката, без това да навреди на държавния бюджет. Към момента България се нуждае от подобен стимул, тъй като страната ни сериозно изостава от своите съседки по чуждестранни инвестиции и по икономически ръст. Сега е правилното време за тази реформа – добрата глобална икономическа среда, ежегодно повишаващите се бюджетни приходи и редовните излишъци, ще подпомогнат безпроблемното й реализиране и ще осигурят очакваните позитивни ефекти.

*Авторът е част от Е.К.И.П. – Експертен клуб за икономика и политика.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари