„Много е важно да умееш да преодолееш страха и да правиш нещата да ти харесват, за да ти се получат”, казва най-добрият ни състезател в скоковете на вода Димитър Исаев.

Любимата му дисциплина е кула от 10 метра. И признава, че за първи път, когато е скочил оттам е имало много адреналин, но отдавна е свикнал с емоцията. Често дори няма и притеснения.

От тази година 18-годишният талант се състезава при мъжете. А на турнира за купа „София” преди две седмици ликува с 4 златни отличия – на трамплин от 1 и 3 метра, кула и отборна надпревара, спечелени в конкуренцията на състезатели от 14 страни. През 2015-а Исаев в дует с Богомил Койнашки останаха на крачка от отличието на европейските младежки игри в Баку – шести. Миналата година Димитър също посяга към медал от първенството на континента в Риека. Движи се 4-ти, но секунда невнимание му коства грешка, която го праща на 11-то място. Голямата му цел обаче е олимпиадата в Токио, а дотогава остават още 3 години. Щастлив е, че вече прави доста по-сложни скокове, които му носят и повече точки.

„Веднъж дори бяхме на лагер в Германия, и тогава изпробвах един скок, който тренирах едва от 3 месеца – разказва Исаев, който е и шампион на България и на Балканите. – Получи се страхотно. Забих се перфектно. В този момент изпълнението ми отстрани гледаше и Патрик Хаусдинг, бронзов медалист от олимпиадата в Рио и обявен за скачач ?1 в света за 2010-а. Възклицанието беше: „Уау!”, а когато излязох от водата получих и поздравления. Беше страхотно да бъда оценен от такъв елитен спортист.”

Учудването на повечето чужди състезатели е не толкова от

техническите възможности и умения на скачачите ни, колкото от факта, че нямат басейн за тренировки.

„Дори смятат, че се шегуваме”, казва с усмивка талантът на „Еврофутбол“.

Всъщност повечето тренировки на Димитър са в ...зала. Там отработва скоковете си от батут, от трамплин, та дори се приземява в трап, пълен с дунапрени. И е щастлив, че от тази година националите си имат собствено помещение. Досега са ползвали това на акробатиката на „4-ти километър“.

Да, скачачите и от други страни също се подготвят в зала, но веднага след това се пренасят на басейна, и то целогодишно. У нас този лукс е позволен само в летните месеци на комплекс „Диана”. Затова и в повечето случаи състезателите се подготвят зад граница, най-често в Германия и Русия. И благодарение на родната федерацията, която им финансира лагерите.

А да видиш Димитър в 7 часа сутринта на басейна или в залата е често явление. Повечето му тренировки са в ранните часове на деня, заради различни ангажименти след това. Затова се налага да става дори в 6 часа. „Не се оплаквам, това калявава у мен воля и дисциплина”, казва момчето.

За разлика от други състезатели, които пробват различни спортове, а после избират своя, при Исаев е обратното. Той се е занимавал единствено със скокове във вода, ако не се смята ритането на топка в детската градина. Открива го неговият треньор Георги Чобанов. Специалистът забелязва момчето още, когато е в предучилищна възраст. Но тогава майка му Иринка не се съгласява. Две години по-късно той отново среща малчугана и е

още по-настоятелен. Този път получава одобрението на родителите му.

„Всъщност Чобанов ме научи да плувам – разкрива тийнейджърът. – Дотогава всяко лято ходех на безплатни курсове. Така и не се научавах. Един ден ме накара да скоча от еднометров трамплин. Казах му: „Не мога да плувам”. А той: „Скачай”. Репликите се повториха няколко пъти. Накрая скочих и изплувах.”

Самият треньор казва, че е харесал у него не само заложбите, но и неговата организираност, постоянство, дисциплина и трудолюбие. Често дори в залата дава наставление на по-малките и коригира грешките им на тренировка.

И може отстрани този спорт да изглежда лесен, в действителност се налага един скок да го направиш хиляди пъти, за да ти се получи. Изисква гъвкавост, но и здрава психика и физика. Понякога се случват и травми. Случвало му се е и на Димитър. А заради болки в лактите 3 години не скача от любимата си кула, докато един ден не се решава отново да се пробва. Не спира да тренира и да става все по-добър и по-добър. Голямата му цел е да отиде на олимпиада, а защо не и да се върне с медал от Токио 2020. Другата му голяма мечта е да стане .... сладкар. Именно кулинарството, особено изработването на десерти, е голямата страст на спортиста. Дори сам прави торти за рождения ден на майка си или на някой друг от близките си. След време иска да има собствена сладкарница, и то с визия от доброто старо време.

„Както сега двете ми хобита вървят ръка за ръка, ми се иска след време и в двете да съм най-добрият“, пожелава си първокурсникът в НСА.