Където няма почва за носталгия, пак си има нужда от пари

Скандалът „Ибисагейт“, който в края на миналата седмица торпилира управляващата коалиция в Австрия, повдигна въпроса, може ли да се окаже малкото камъче, което ще повлече като лавина надолу рейтингите на крайнодесните, националистите и евроскептиците в Европа на престоящите в края на седмицата избори за Европейски парламент?

Разкритото тайното лобиране на свързани с Кремъл олигархични интереси пред крайнодесни австрийски политици още през 2017 г. с цел получаване на преференции за обществени поръчки след избирането им същата година, в замяна на финансови и други ресурси за провеждане на кампанията им, ще възмути ли избирателите? От Австрия през цяла Европа. Или времето е твърде кратко, за да се осъзнаят изведнъж електоратите по държавите членки, че цялата история с патриотарските лозунги, резкия възход на лаладжийската антиевропейска реторика, която им пробутват от години най-различни „нови лица“, не е искрена. Че постоянният възход на крайните тенденции в ЕС отдавна не е просто естествена реакция на миграционната криза от 2015 г., която създаде тези конкретни настроения. Които благодарение на безконтролна онлайн пропаганда, финансирана от „доброволни спонсори“, продължават да къкрят открито и под повърхността в обществата на страните от ЕС. И то предимно в тези, които на практика бяха най-малко засегнати от интегрирането на мигрантите. На Изток. Че нищо отдавна не е както изглежда, трябва да е ясно на всеки. На Запад.

Както и че основната страна в прекия ареал на Стария континент, която не само никога не е имала интерес от силна обединена Европа, но от години работи за прокарване на амбициите си да я доминира и неприкрито работи за подкопаване на доверието в европейския проект, е Русия.

Използвайки православието, за да подхранва национализма на Балканите, с газовата си хватка, за да помпа политическия опортюнизъм в Централна и Източна Европа и най-общо популистките нагласи на Запад. На цената на безотчетните си разходи пред руските данъкоплатци, но на основание „национален интерес“ и „национална гордост“. Която, както знаем голяма част от съзнателните приносители на руски паспорти предпочитат да упражняват там, където гражданските им права са защитени от международни конвенции. Или най-малкото утвърдена туристическа застраховка. Извън Русия. Тактиката, разбира се, е спрямо особеностите на лова. Да се търси ръката на Кремъл навсякъде в този нови крайни политически тенденции в Европа би било безразсъдно и недалновидно. Москва отдавна има много волни и неволни съюзници, които използват недоволството на обществената среда, за да прокарват своите идеи. Къде открито, къде не. В крайна сметка, на ЕС и правителствата на държавите членки и САЩ им отне години да признаят, че либералния подход в контролирането на интернет превръща световната мрежа и най-вече социалните мрежи в оръжие. На свободата за манипулации - колкото за тероризъм, толкова и за политика. Със зададените вече параметри либералните общества не могат да забранят на гражданите си да споделят за обществено ползване преференциална лична информация, както и да ограничат тайните си служби или техни подизпълнители да ги използват. За справка: референдум за „Брекзит“, Доналд Тръмп, „Кеймбридж Аналитика“, Стийв Банън...

Апропо, последният не го споменаваме случайно. Стратегът на предизборната кампанията на действащия президент на САЩ изгря в ново апмлоа последната една година като своеобразен идеолог на бъдещото крайнодясно обединение на евроскептиците на Стария континент, което да доведе до събаряне на ЕС. И се е позиционирал от седмица в Париж, където твърди, че по никакъв начин не работи и дава съвети за кампанията на водената от Марин льо Пен крайнодясна партия „Народен сбор“. Но смята Франция за „най-вълнуващата страна“ в Европа, откъдето може да наблюдава изборния процес в края на седмицата. Можем само да се надяваме дали историята с Хайнц-Кристиан Щрахе и руската кокона с „неизмити нокти на краката“ ще повлияе на плановете му.

На място Льо Пен превъзмогна всякакви предразсъдъци около обвиненията срещу нея, че през 2017 г. се е срещала лично с президента на Русия Владимир Путин, след като в рамките на двете предходни години тогавашната партия „Национален фронт“ основана от баща u - Жан-Мари, е получила над 11 млн. евро. Потулен скандал, който новата партия на Льо Пен тази кампания заглуши с нова стратегия - смяна на името на формацията, и кампания за публично финансиране. Иначе, името „Банън“ легитимира колкото и това на „Путин“, когато става въпрос за продаване на политически доктрини. Пък и „шубето е голям страх“, както често пъти сме подчертавали, ако се поддава човек на заглавия.

Набеждаваният от години за политическо чучело, но вероятно най-големият шоумен и предвидлив бизнесмен в историята на Европейския съюз - Найджъл Фарадж, се оказа че капитализира най-много от развилата се ситуация със застоя около излизането на Великобритания от ЕС. „Партията за Брекзит“ е не само фаворит в предпочитанията на десните избиратели на Албиона, но също така е и сама по себе си корпорация, с Найджъл Фарадж начело като генерален директор и едноличен собственик, без декларация за намерения, манифест или управителен съвет. И то без руска намеса.

Отдавна не започва от газа

За международните наблюдатели големият разрив в отношенията между Запада и Русия настъпва през февруари 2007 г., по време на международната конференция по сигурността в Мюнхен, на която руския държавен глава Владимир Путин настоява, че мненията на страната му не може да бъде изключвани от решенията, свързани с бъднините на световния международен ред. Година по-късно Западът си позволи едноличното признаване на Косово, без да се консултира предварително с Москва.