ДДС при работа за клиент в страна от ЕС

Много български фирми работят за клиенти в други страни от ЕС. При предоставянето на услуги за фирми в ЕС е важно да се определи кой е приложимият закон за плащането на ДДС. Затова в рубриката на „Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи ДДС не се начислява в България.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Германска фирма с място на независимата си икономическа дейност в Германия продава на българска фирма рекламни съоръжения - пилони и фасадни лога, които са произведени, доставени и монтирани на сградите на клиента в България. “Х” ООД е наета от германската фирма да монтира тези изделия върху готови фундаменти на обектите на клиентите ? в България. Взаимоотношенията на “Х” са само с германския производител, който възлага поръчки къде и какви изделия да се монтират в България и след това плаща за монтажа. Поставени са следните въпроси:

1. Къде е мястото на изпълнение на доставката на услугата по монтажа на съоръженията върху недвижими имоти в България и къде се дължи ДДС – в България, където са имотите, на които “Х” монтира рекламните изделия, или в Германия, където е установена икономическата дейност на получателя на услугата?

2. Във фактурите, които “Х” издава, трябва ли да се начислява ДДС и по коя законова разпоредба от ЗДДС се третира мястото на изпълнение на услугата по монтажа - чл. 21, ал. 2 от ЗДДС или чл. 21, ал. 4, т. 1 от същия закон?

Място на изпълнение

За да се приложи определен режим на облагане с ДДС на доставките на услуги е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. От това се определя приложимият данъчен закон - за доставките с място на изпълнение на територията на страната е ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, се съдържа в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и е в зависимост от това дали получателят е данъчно задължено или незадължено лице. Мястото на изпълнение е там, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност - когато получател е данъчно незадължено лице, съответно мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност - когато получател е данъчно задължено лице.

Изключение от общото правило е предвидено в чл. 21, ал. 4, т. 1 от закона, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:

а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;

б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;

в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.

Място на доставки на услуги, свързани с имоти

В Регламент за изпълнение (ЕО) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. по отношение на мястото на доставки на услуги, чл. 31а е указано, че услуги, свързани с недвижими имоти, са само тези, които имат достатъчно пряка връзка с такива имоти:

- когато произтичат от недвижими имоти и тези имоти представляват съставен елемент на услугата и са от основно и съществено значение за доставяните услуги;

- когато се предоставят за недвижими имоти или са насочени към недвижими имоти с цел правно или физическо изменение на тези имоти.

Съдът на ЕС в свои решения е определил условията за прилагане на тази разпоредба в смисъл, че между доставката на услуги и имота трябва да е налице “достатъчно пряка” връзка.

Съгласно чл. 13б от Регламент за изпълнение (ЕС) №1042/2013 на съвета от 7 октомври 2013 г. по отношение на мястото на доставка на услуги, за “недвижим имот” се счита:

а) всяка отделна част от земята, на или под нейната повърхност, върху която може да бъде учредено право на собственост или владение;

б) всяка сграда или конструкция, прикрепена към земята или в нея, над или под морското равнище, която не може да бъде лесно разглобена или преместена;

в) всеки елемент, който е монтиран и съставлява неразделна част от сграда или конструкция и без който съответната сграда или конструкция би била недовършена, като врати, прозорци, покриви, стълбища и асансьори;

г) всеки елемент, оборудване или машина, трайно монтирани в сграда или конструкция, които не могат да бъдат премествани, без да бъде разрушена или променена сградата или конструкцията.

Оценката на наличието на пряка връзка между предоставената услуга и недвижимия имот трябва да се извърши по обективен начин спрямо критериите в чл. 31а, параграф 1, букви а) и б). Чл. 31а, параграф 2 съдържа списък на примери за услуги, които законодателят на ЕС разглежда като свързани с недвижими имоти. В чл. 31а, параграф 3 има списък с примери за услуги, които не могат да се считат за свързани с недвижими имоти.

Ако инсталирането се доставя като отделна услуга (независима от доставката на самото рекламно съоръжение), трябва да се оцени дали са изпълнени условията на член 31а, параграф 2, буква м), т.е. дали след инсталирането рекламното съоръжение може се квалифицира като недвижим имот, както е определен в съответствие с член 13б, или съгласно чл. 31а, параграф 3, буква е) е налице инсталиране или сглобяване на машини или оборудване, което не става част от недвижими имоти.

Условията на член 13б ще бъдат изпълнени и услугата по инсталиране ще бъде свързана с недвижими имоти, ако:

- монтираното съоръжение е неразделна част от сграда или конструкция, без която съответната сграда или конструкция би била недовършена (член 13б, буква в) или

- съоръжението е трайно инсталирано в сграда или конструкция и не може да бъде премествано, без да бъде разрушена или променена сградата или конструкцията (член 13б, буква г).

Ако в резултат на инсталирането съоръжението става част от недвижимия имот, услугата се счита за свързана с имота. Когато в резултат на инсталирането оборудването не става част от недвижимия имот, то услугата не може да се счита за свързана с имота.

В конкретния случай

В конкретния случай услугите по монтиране на рекламните съоръжения не могат да се считат за свързани с недвижими имоти и не попадат в изключението, посочено в чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Затова за определяне мястото на изпълнение на услугата по монтаж са приложими разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Ако получателят е данъчно задължено лице, то мястото на изпълнение на доставката на услугата ще е извън територията на страната и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС няма да възникне задължение за начисляване на данък.

Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко данъчно задължено лице-доставчик да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга. На основание чл. 114, ал. 1, т. 12 от закона фактурата задължително съдържа ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък.

Според чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС, фактура се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност. Във фактурата като основание за неначисляване на данък се вписва “обратно начисляване”, както и съответната разпоредба от закона или правилника.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт