Много фирми осъществяват търговия от ЕС за страни извън Общността като стоките въобще не влизат на територията на страната. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какво е облагането с ДДС в тези случаи и какви фактури трябва да се издават.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

През април “Х” ООД купува стока - мултифункционален уред по фактура издадена от “У” - Ирландия. За покупката дружеството издава протокол по чл.117 от ЗДДС за вътреобщностно придобиване, с който е самоначислен ДДС. “Х” продава стоката на дружество от Тунис - “S”, за което издава фактура и прилага нулева ставка на ДДС. Производител на стоката е фирма от Испания - “T”, а стоката е транспортирана от Испания до Тунис. Поставени са следните въпроси:

1. Има ли “Х” право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по издадения протокол по чл.117 от ЗДДС, с който е самоначислен ДДС?

2. Правилно ли е издадена фактура от дружеството за продажба на стоката, като е приложена нулева ставка на данъка и е вписано основание - чл.28, т.2 във връзка с чл.69, ал.2 от ЗДДС?

По първи въпрос

Съгласно чл.20 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система за ДДС, вътреобщностно придобиване на стоки означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратена или превозена до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките.

В чл.13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно ал.1 от чл.13 вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

За да е приложим режимът за ВОП по чл.13, ал.1 от ЗДДС за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:

1. Доставчикът е данъчнозадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;

2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;

3. Възмездност на придобиването;

4. Транспортиране на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка;

5. Придобиващ по ВОП е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.

Облагането на вътреобщностно придобиване е в зависимост от мястото на изпълнението. Според чл.62, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната респ. подлежи на облагане в страната, когато стоките пристигат или превозът им завършва на територията на страната.

Когато стоките са транспортирани от или за сметка на доставчика или клиента до територията на друга държава членка, по силата на чл.62, ал.2 от закона вътреобщностното придобиване ще бъде с място на изпълнение на територията на страната, ако лицето, което придобива стоките е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. И в този случай облагането на стоките следва да се извърши в страната. Посочената алинея не се прилага, когато към датата на която данъкът за ВОП е станал изискуем в страната, лицето разполага с доказателства, че придобиването е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им (чл.62, ал.3).

За да е налице вътреобщностно придобиване стоките следва да са изпратени (транспортирани) и транспортът да започва от друга държава членка и да завършва на територията на страната или на територията на друга държава членка.

В случая стоката се транспортира от Испания до Тунис, няма данни тя да е транспортирана до България или до друга държава членка, различна от тази, в която е прехвърлена собствеността, и тази покупка не попада в нито една от по-горните хипотези за вътреобщностно придобиване. Затова покупката е необлагаема с български косвен данък и за нея не следва да се начислява български ДДС. От това следва, че издаденият протокол по чл.117 от ЗДДС за покупката на стоката се явява погрешно съставен. Тъй като дружеството без основание си е самоначислило данък, следва едновременно да се коригира (намали), както размерът на дължимия данък, така и размерът на ползваното право на данъчен кредит, по издадения протокол по чл.117 от ЗДДС.

Коригирането на погрешно съставени протоколи е уредено в чл.80, ал.5 и ал.6 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). Издаденият протокол за покупката от “Х” следва да бъде анулиран като това се отрази в отчетните регистри според указанията на Приложение 12 от ППЗДДС. При положение, че се анулира документ (протокол за начисляване на данък или протокол по чл.117, ал.4 от закона) след периода, в който е издаден, той се включва във файла “PRODAGBI.TXT” на издателя, като в полетата за стойности се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак. Документът се описва и в дневника за покупки на издателя във файл “POKUPKI.TXT” на издателя, касаещ данъчния период, през който е анулиран документът, като в полетата за стойности се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.

По втори въпрос

Съгласно чл.28, т.2 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната. Предвид обстоятелството, че стоката се транспортира от Испания до Тунис, а не от място на територията на страната, в случая чл.28, т.2 от ЗДДС е неприложим и доставката не е облагаема с нулева ставка на данъка.

За определяне данъчния режим на доставка на стоки е важно да се установи място на изпълнение на доставката, съобразно правилата на чл.17 от ЗДДС. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл.17, ал.2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

В конкретния случай следва да се приеме, че мястото на изпълнение на доставката е извън територията на България, т.е там, където стоката се намира към момента на започване на превоза є. В случая това е Испания и за “Х” не възниква задължение за начисляване на данък, предвид разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС.

В издадената фактура, съгласно чл.79, ал.2, т.4 от ППЗДДС като основание за неначисляване на ДДС следва да бъде посочен чл.86, ал.3 от ЗДДС. Тъй като в издадената от дружеството фактура е вписан чл.28, т.2 във връзка с чл.69, ал.2 от ЗДДС и е приложена нулева ставка на данъка, същата се явява погрешно съставена и следва да бъде анулирана съгласно чл.116 от ЗДДС и да бъде издадена нова.

При извършване на доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, дружеството следва да се запознае със законодателството на съответната държава в областта на данък добавена стойност и условията за регистрация за целите на ДДС.