Едва 1/3 от администрацията има готовност за ефективен документооборот

Чиновниците изискват над 5985 документа от гражданите и бизнеса

Въпреки усвоените милиарди левове за е-управление, такова към момента няма. Българите продължават да си губят времето, обикаляйки от гише на гише, а чиновниците да прехвърлят листове от бюро на бюро. В най-добрия случай, ако някой е подал по електронен път заявление за документ, то след това му се налага да отиде отново до институцията, да почака на някое гише, за да получи заветния документ, изкаран от принтера и подпечатан с мокър печат. Точни данни колко пари са потрошени за е-управление през последните 10 години няма. Преди време проф. Камен Спасов от лабораторията за е-управление към БАН обяви, че всяка година са харчени по 200 млн. лв., а общата сума за период от 10 г. надхвърля 2 млрд. лв. В същото време от 35-о място в света по внедряване на електронно управление през 2003 г., през 2010 г. сме изпаднали на 44-то място, а сега сме след 70-о място.

„Няма отговор колко пари са изхарчени до момента за е-управление. Няма и как да се направят точни изчисления, тъй като не е ясно дали парите са капиталов или оперативен разход”. Това бе отговорът на шефа на Държавната агенция „Електронно управление” (ДАЕУ) Росен Желязков на въпрос на „Труд” има ли яснота колко средства са „усвоени” за е-управление. В анализа на агенцията обаче има тревожна констатация, която показва, че парите са отишли на вятъра.

„Разработените до момента системи и техните функционалности не могат да бъдат използвани като обща платформа за електронно управление”, констатира анализ на ДАЕУ. На вчерашното си заседание МС прие ежегодния отчет за състоянието на информационните ресурси и План за тяхното развитие. Отчетът е първият цялостен документ, който очертава не само моментното състояние, но и тенденциите в развитието на информационните ресурси в държавната администрация.

Интерес представлява фактът, че в доклада за състоянието на администрацията за 2016 г. при обща щатна численост от 132 648 души, администрациите отчитат, че разполагат с 17 137 преносими и 112 848 настолни компютъра. Общият брой на сървърите е 5 699, а на принтерите 53 244. От ДАЕУ констатират, че тази информация не съответства на данните в Пътната карта. Според тях още към 2014 г. общият брой на сървърите в администрацията е 6 713, като е налице разминаване с над 20% спрямо данните от доклада за състоянието на администрацията от 2016 г.

През следващата година администрациите за пореден път планират увеличаване на разходите за развитие на информационни ресурси с близо 100 млн. лева. Най-голям е делът на планираните разходи за придобиване на хардуер.

Въпреки непрекъснатите разходи на чиновниците, оправдавани като пари, необходими за е-управление, от ДАЕУ съобщават за следната нерадостна картина. След анализ на информация, предоставена от 51 органи на централната администрация за броя на предоставяните от тях административни услуги на гражданите и бизнеса и за документите, изисквани за всяка една от тях, е установено, че тези административни органи предоставят общо 1422 услуги и изискват за тях 5985 документа от гражданите и бизнеса.

Установено е и че едва 1/3 от администрациите са готови за ефективен е-документооборот. Към настоящия момент са свързани 62 основни регистъра, администрирани от 22 централни администрации – министерства и изпълнителни агенции. Реализирани са 152 служебни електронни услуги/справки към регистрите. Средно на месец са реализирани близо 100 000 заявки (97 000 от тях са на Министерство на финансите) за получаване на данни от регистри, необходими за извършване на вътрешна електронна административна услуга.

МЕРКИ

озаптява чиновническите харчове

Публичен регистър за бюджетен и проектен контрол на електронното управление ще озаптява харчовете на чиновниците.

Росен Желязков е категоричен, че разходите за компоненти на информационните и комуникационни технологии трябва да бъдат обвързани пряко с разходите за предоставяне на електронни административни услуги. Трябва да се знае какво ще се прави с придобиването на всеки компютър.

С изграждането на Регистъра на информационните ресурси при заявяването на разход за компоненти на информационни и комуникационни технологии в регистъра ще се вижда с какво разполага конкретната администрация и необходимо ли е заявеното.

През 2018 г. ще бъдат разширени функционалностите на хоризонталните компоненти на електронното управление - Единен портал за достъп до електронни административни услуги, е-Автентикация, е-Оторизация, е-Плащане, е-Връчване.

План

отпреди 2000 г.

„Преди да се мисли за подновяване на офис техника в една институция, трябва да бъдат отделени средства за актуализация на поддържания от нея регистър”, подчерта Росен Желязков. “Даваме си сметка, че дигитализацията на всички хартиени масиви отпреди 2000 г. ще струва много пари, но оттогава досега не са заделяни никакви средства за целта. Затова сега трябва да започнат да се предвиждат необходимите средства за дигитализация. Същото важи и за регистрите, поддържани от общините. Когато потребителите на Национална база данни “Население” знаят, че тя е актуална, ще спрат да изискват съответните обстоятелства на хартия”, допълни председателят на ДАЕУ.

Отговорни за развитието на е-управлението през годините

Румяна Бъчварова

За електронно управление, наричано дълги години електронно правителство, започва да се говори още от края на миналия век в България.

През годините не един или двама политици и висши чиновници поемаха ресора, като освен редица конференции и стратегии за развитие, те отчитаха пред различните правителства определен напредък в посока модернизация. Ето част от най-дейните:

Иван Костов, (министър-председател в периода 1997 – 2001 г.).

Румяна Бъчварова (вицепремиера по коалиционна политика и държавна администрация в кабинета „Борисов” 2)