Изборите промениха обстановката, медиите ги влече инерцията

Бойко Борисов спечели изборите и слезе от джипа, за да продължи с влак. От един уж вече изчерпан политик той се издигна още по-високо от когато и да било, за да бъде обявен за феномен. Много се изписа за неговата 60-годишнина, но пропуснаха да отбележат, че самият Путин вече се учи от неговите управленски умения. След като се надигнаха протести за ареста на руския журналист Иван Голунов, Путин нареди да бъдат свалени обвиненията срещу него и уволни двама генерали от полицията заради ареста. Съвсем в стила на новия Борисов.

У нас уволниха две известни телевизионни журналистки, но никой не протестира. Логично не реагира и Борисов, макар уволнените иронично да го поздравиха с рождения ден, за да напомнят за себе си.

В настъпилата еуфория медиите бързо забравиха за критичния патос, който ги бе обзел с разкритията за луксозни придобивки на властта и дори игнорират не толкова приятните новини. Като например, че държавите от ЕС не постигнаха съгласие за старт на преговорите със Скопие и Тирана. Поне за сега. А толкова шум се вдигаше за нашата заслуга към тази кауза.

Но тъй като съвсем без протести не можем да минем, породи се движение против внезапното осъждане на петимата полицаи за убийството на Чората. Следя тази тема от години, тя мина през много перипетии и обрати. Имаше и „съпътстващи“ инциденти, като самообесването на един лекар, който бе дал аргументи на обвинението. Защо чак сега стигнаха до извода „виновни“? Защо главният прокурор и съдът си размениха противоположни решения? А защо протестират хората, които не знаят повече по въпроса?

Увлечени от следизборната еуфория, някои медии гръмнаха, че е предотвратен жесток терористичен акт в Пловдив. Така де, нашата полиция ни пази. Оказа се обаче, че става дума за 16-годишно момче, ученик в Пловдив. И докато се изяснява дали въобще е имало терористични намерения, доколко опасна е самоделната бомба, която имал намерение да направи, ангажиран ли е с „Ислямска държава“ или само е проявил любопитство, дали е жертва на исляма или на държавата, журналистическата колегия се усети, че не само е подвела обществото за степента на реална опасност, но и е нанесла удар върху психиката на детето. Сега момчето е освободено, с него работят психолози. Така отиваме в другата крайност. И пак объркване в медиите и в службите - говорят не въз основа на факти, а за да угодят някому. А иначе в София заседава цял световен новинарски конгрес и разискват научно що е това „фалшива“ новина. Дали е елемент на „хибридната война“ на Русия срещу свободния свят? Или пък често е недобросъвестна и безотговорна журналистика, която преследва себични цели и не се вълнува от общественото мнение..?

И за да не останат далеч от политическото развитие, медийните парвенюта не могат да излязат от инерцията на изборните вълнения и продължават да задават до втръсване едни и същи въпроси на едни и същи хора и да получават едни и същи отговори. И понеже цялата им култура е формирана от жълтата преса, „ВИП Брадър“, чалгата и сърфирането за клюки из „мрежата“, техните въпроси засягат само личните отношения и личните емоции на така наречения елит.

Измъчват потъналата в работа Мая Манолова за стотен път с въпроса дали ще се кандидатира за кмет на София, след като би трябвало да им е ясно, че тя все още не е взела решението си, защото трябваше да изчака изборите, конгреса на БСП, да проведе сериозни разговори и едва тогава да обяви решението си. Има ред други важни въпроси- какво ще бъде поведението на градската десница, какво ще бъде отношението на Нинова, ако остане…

Добре, че в понеделник вече ще е завършил Конгресът на БСП, за да не спрягат вече вероятните кандидати. Не се обсъждат най-важните въпроси - ще я бъде ли БСП като опозиция, по кой път ще поеме…

И коментарите по злободневните новини не излизат от рамките на празнословието и клюкарството. Щели да лепят глоби на КАТ по входните врати! Сещам се за какви ли не още „креативни идеи“. По-възрастните водачи да бъдат подложени на изпит по кормуване. Или пък младите шофьори да бъдат с придружител. Или пък дами с токчета да бъдат глобявани. Господи, какви са тези хора сложени там да правят живота ни по-сигурен? Не си събират глобите, а измислят нови правила.

„Зарадваха“ ни за пореден път и националите по футбол. Вината се прехвърля от един на друг, но се заобикаля отговорността на БФС. А както във всяка друга сфера, отговорните за футбола трябва да се оттеглят. Това означава обаче да се изоставят всякакви еднолични скрити намеси, които не водят до нищо добро. Дано да съм ясен!

Фалит по никое време

Отдавна предупреждавам, че веднага след изборите предстоят сътресения и наместване на пластовете в телевизионното пространство. Следизборната еуфория е подходяща за дръзки и недотам популярни решения.

Положителен факт- и.д. генералният директор на БНТ Емил Кошлуков изнася пред СЕМ данни, че обществената телевизия е пред фалит. За финансовата криза се знаеше още по време на директорството на Вяра Анкова и на Коко Каменаров. Сегашният отчет е преди избора на нов генерален директор. Може би това е разчистване на терена.

Със Сашо Диков, кандидат за шеф на БНТ, си разменихме публично някои реплики. Чухме се и изчистихме недоразумението. Все пак с Нери, Сашо и моя милост спечелихме първия конкурс за частна национална телевизия през 90-те години. Желая му успех, както и на другите кандидати.