Фокусът на властимащите през всички времена е да обърнат един мит наопаки, да изтърсят от него историческия пълнеж и да го превърнат в заклинание

Наближава ли Нова година или вече е започнала? Зависи как се погледне. Според Древнобългарския Слънчев календар, признат официално от ЮНЕСКО през 1976 г. за най-съвършения в света, тя е на първия ден на първия месец на годината. А именно на 23 декември. Според проф. Васил Златарски началото на нашето летоброене се отнася към 5505 г. пр. н. е., значи 2018 г. се пада 7523-та!

Първият месец на годината е Свиня, Прасе, Докс преди векове. На първия ден именно това животно се принася във вид на зимната жертва. Оттам и названието на големия празник – Коледа, от коля. Не от календар, calendarium означава „книга за дълговете“ или „сметководна книга“. Започва Новата година по съвсем конкретен астрономически повод – свършва най-дългата нощ и обожествяваното хиляди години преди новата ера Слънце след зимното слънцестоене започва да нараства „с по едно просено зрънце“ всеки ден.

Ени Алем е наричан нулевия ден, 22. 12. в древността от предците ни, Единажден още. На Коледа се ражда Млада Бога, предхожда се от Бъдни вечер. Цялата коледна обредност разкрива дълбинния смисъл на посрещането на Новото Слънце от далечни на християнството времена. Предшественик на Христос е легендарният тракийски певец и музикант от Родопа планина Орфей. Син на Бога на Слънцето Аполон, той също захванал да наставлява хората на по-висок морал, опитал да промени религиозната доктрина, влязъл в противоречие с официалната идеология, станало причина за неговата смърт.

Слънцето изгрява и залязва, Орфей влиза в Тъмното царство и излиза на Светло, Христос умира и възкръсва. Древният герой конник, по-късно Свети Георги, убива Змея, който според вярванията е безсмъртен и възкръсва – символ на промяната на хилядолетния култ на хората към животворното светило в новото християнство. И свещите, и ореолите около главите на Христос и светиите, и пречистването чрез вода също са много преди появата на новия култ към Сина Божий.

Ролан Барт нарича мита „метаезик“, вторичен език, открадната и върната наново дума. Първичният мит е реалност за хората, които вярват в него. Слънцето е истинско, свърхважна част от живота им. Фокусът на политиците, на властимащите през всички времена, е да обърнат мита наопаки, да изтърсят от него историческия пълнеж и да го превърнат в заклинание. Функцията му вече е да обезкръви реалността, да се усеща като нейната липса. Вторичният мит вече не е истинско битие, изглежда като приказка и дори небивалица.

През 274 г. император Аврелиан, трак по произход, обявява Непобедимото Слънце (лат. Sol Invictus) за официален римски бог, римляните започват да го честват на 25 декември - Dies Natalis Solis Invicti или „рожден ден на непобедимото слънце“. Много е трудно, често невъзможно да се напусне мит, който е станал архетип, феномен на колективното несъзнателно, подвел хората под общ знаменател. „Първобитното мислене изразява основна структура на нашия разум, този психологически пласт, който съставя колективното несъзнателно“, според Карл Юнг.

Несъзнателно хората живеят в свят с дяволи, караконджули, демони, магьосници и т. п., тъй като са ги изпълвали с извънредно мощни афекти в минали времена. Затова успешно могат да превърнати в демони и дяволи политически лица като Калигула, Хитлер, Сталин, Бен Ладен и всеки друг, сравняван с някой от тях.

Случва се хората да си искат „откраднати“ митове. Окарикатуряването на мита за царя-бащица от Борис Елцин в Русия позволи на Владимир Путин да се възползва и отговори на очакванията на народа за връщане на „откраднатото“. Върна познатата мелодия на предишния химн, гвардейските униформи и някои ритуали от императорски времена и скочи в бъдещето, където руснаците очакват от него поредния мит.

Подобни трикове прилагат господин Си в Китай във вид на другар в Поднебесната.Също и мистър Тръмп в Америка, поел да връща величието на неговата страна. Подобни похвати от времето на Тодор Живков прилага и нашият Борисов, макар страната да е твърде малка за велики дела. Ватиканските папи по едно време обявяват Рождество Христово на 25 март, по-късно според някои източници Юлий II обявява тази дата за ден на непорочното Му зачатие, а рожденният ден е посочен на 25 декември. Назад към архитипа!

У нас добре се вижда в много характерната поговорка „Голям ден е Великден, но още по-голям е Гергьовден“. Колим си ние прасета на първия ден на първия месец и агнета на петия на петия месец, както пилета съответно на седмия и телета на единадесетия. Колкото и да е затискала и променяла християнската религия древните празници и обичаи, техните дати и форми, не се гаси туй, що не гасне! И пак изплуват осъвременени, отърсва се Зарезан от някой си Трифон, ще подмине и нелепия Валентин.

Малцина се замислят, че когато произнасят думите октомври, ноември и декември, всъщност казват осми, девети и десети, което и означават латинските думи окто, новем и децем. Рим, според авторитетни историци, е създаден от Еней, племенник на царя на Троя след нейния разгром. Етруските са траки, януари е първият месец на годината, започвал по Слънчевия календар. През 8 в. пр. н. е. латините завладяват царството им и налагат техния бог Марс и неговия месец март за първи. Така декември става десети и другите преди него добиват познатите ни числителни редни имена.

После се връщат към януари за първи месец, все пак Марс е микроскопичен по значение, сравнен със Слънцето, спрямо което е ориентиран целият стопански живот на хората, обаче названията остават. Засега Нова година в католическия и в голяма част от православния свят е според заповедта на Юлий Цезар от 45 г. пр. н .е. на 1 януари. Всъщност в деня Брит Мила на юдеите, осмият след раждането на момченцето. Актът е съгласно втората заповед от 613-те на Тората.

Буквално означава „обрязване в знак на съюз между народа на Израел и Всевишния“. Целяло се е юдеите да запазят компактността си и продължаването на рода помежду си. За Христос, ако се приеме, че е юдей и е роден точно на 25 декември, обрязването е било на 1 януари. Цезар не е имал това предвид, обрязването в Рим се е считало за варварски египетски акт, а Адриан направо го забранява. А и все повече данни се натрупват, че Спасителят не е роден тогава, дори и че не е юдей.

Освен това, нали е Син Божий, изначално свят и непорочен, а обрязването за юдеите олицетворява отказ на човека от греховност и порочност?! Свети Дмитрий Ростовски пише: „В рождеството Си в образа на човек нашият Владика е проявил повече смирение, отколкото при обрязването в образа на грешник, изтърпявайки болка, полагаща се за грях“.

В Русия Петър Първи налага датата 1 януари през 1700 г., като предписва на този ден да не се пие водка, защото „за целта има достатъчно дни през цялата година“. В повечето европейски страни това начало на годината се въвежда чак през 16 в. – в Германия през 1544-а, в Испания – 1556-а, Франция – 1564-а, в Британия и колониите – 1752-а. Обичаят на Запад на Нова година да се поставят подаръци на децата в чорап преди е бил в деня на смъртта на Николай Чудотворец на 6 декември, но е изместен.

Векове преди това хората са живеели по съвсем други календари. Не е изключено в космическата ера скоро отново да се върнем към астрономическите критерии.