Делон благодари на жените, които са го обичали

72-годишният фестивал почете в Кан 83-годишната екранна легенда

Великият актьор не сдържа сълзите си на Лазурния бряг

Делон даде майсторски клас в препълнената зала „Бунюел“ на Фестивалния дворец

Наречен от директора на фестивала Тиери Фремо „свещеното чудовище“ на френското кино, Ален Делон получи почетна „Златна палма“ преди прожекцията на шедьовъра на Джоузеф Лоузи от 1976 г. „Г-н Клайн“, на който той е и продуцент.

По-рано същия ден Делон даде майсторски клас в препълнената зала „Бунюел“ на Фестивалния дворец, в която се представят всички реставрирани шедьоври от историята на киното. Майсторският клас всъщност бе разговор за бляскавата кариера на Делон, воден от журналиста от френския вестник „Монд“ Самуел Блуменфелд.

В началото Делон разказа за първото си идване в Кан - едва 22-годишен, през 1957 г., когато е бил напълно неизвестен. Сподели и за първата режисьорска насока, която е получил - от Марк Алегре в началото на снимките на комедията „Бъди красива и мълчи“, излязла на екран точно преди 61 години - през май 1958 г.: „Не играй, не се опитвай да влизаш в роля - просто бъди себе си: гледай партньорите си, както ме гледаш мен, говори както си говориш, дръж се естествено.“ След всички велики режисьори, с които съм работил, това си остава най-ценния съвет, който се старая да следвам и до днес.“

Делон бе словоохотлив и за ролята си, която го прави световна звезда - на Том Рипли в шедьовъра на Рене Клеман „Ярко слънце“ (по романа на Патриша Хайсмит „Талантливият мистър Рипли“) от 1960 г. „Режисьорът ме бе избрал за другата главна роля - на Грийнлийф, която впоследствие изигра Морис Роне. На вечеря с продуцентите аз дръзко заявих: „Искам другата главна роля или се отказвам“. Те ми се изсмяха: „Но ти си никой - какво си въобразяваш...“. Тогава най-ненадейно за мен се застъпи съпругата на режисьора: „Момчето има право - дайте му ролята на Рипли“. И така се събудих световноизвестен след премиерата на филма“, каза легендата.

След прожекция на откъси от легендарните му роли за Лукино Висконти в „Роко и неговите братя“ и „Гепардът“, Делон не скри сълзите си, но бързо се овладя с думите: „Не съм дошъл тук, за да плача“, и продължи с ласкави думи за партньорите си Ани Жирардо и Бърт Ланкастър.

Разбира се, и дума не стана за нападките срещу него, излишно раздухани преди началото на фестивала - обожавания от поколения зрителки от цял свят красавец, който и на тази възраст не е загубил обаянието си, просто благодари с неотразимата си усмивка на всички жени, които са го обичали.

За финал Делон изрази своята признателност и към всички велики режисьори, с които е работил - от Клеман и Висконти, през Антониони и Жан-Пиер Мелвил, до майсторите на полицейското кино от класата на Жак Дере: „Моята Златна палма е за всички тях - аз бях като първа цигулка в оркестър, дирижиран сякаш от Херберт фон Караян. Майсторите бяха те.“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Кино